„Неоценяем ли е иск на трето лице, претендиращо единствено нищожност на споразумение по договор, по който това лице не е страна; В случай, че ищецът е предявил само установителен, но не и осъдителен иск, как се определя дължимата държавна такса; Когато от предмета на делото може да се направи извод за невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 69 ГПК, ще следва ли да се приеме, че предявеният иск по делото е неоценяем“. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76 от 15.07.2016 г. по т. д. №888/2015 г. на I т. о., решение №72 от 02.08.2016 г. по т. д. №686/2015 г. на II т. о., определение №449/29.07.2015 г. по ч. т. д. №1596/2015 г. на I т. о., определение №83 от 30.01.2013 г. по ч. т. д. №40/2013 г., както и в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело №4/2015 г. на ОСГК на ВКС.