1 „Съществува ли правната възможност за длъжник да установи недължимост на вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязло в сила по реда на чл. 416, изр. 1 ГПК заповед за изпълнение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, 4 ГО); 2 „Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени доказателства, събрани по делото, и със същия да се произнесе за това, за което е сезиран в пълен обем, а не избирателно?”; 3. „Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в тезите си и които имат значение за решаване на делото?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната съдебна практика – тълкувателните постановки по т. 19 Тълкувателно решение №1 на ОСГТК на ВКС по гр. д.№1/2001 г., както и с казуалната практика - Решение №6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №1562/2015 г., I ТО, ТК и Решение №781/25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г., III ГО.) и 4. „С оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон?”.