1. При наличието на представени приобщени и събрани по реда на ГПК по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници, от което е видно датата и местонахождението на смъртта на наследодателя, което удостоверение е съставено от административен общински орган на територията на която е разположен процесния делбен недвижим имот – жилище и декларация по чл. 25 за ГСИС допустимо ли е визираното в тези писмени доказателства да се опровергават със свидетелски показания на най-близък родственик на страната, която ще черпи права от това опровергаване; 2. До каква степен здравното, възрастово и социално положение следва да е доказано, за да се приеме, че даден съделител е с доказани жилищни нужди, за да му се възложи по изключение неподеляем жилищен имот, предмет на делбата, със съответното уравняване на другия съделител; 3. При направено искане по чл. 349, ал. 2 ГПК, как ищецът следва да докаже твърдението, че е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството с оглед разминаване на отразеното в писмени доказателства и свидетелски показания; 4. Допустимо ли е във въззивната инстанция да се поиска разпит на първоначално допуснат втори свидетел, за който невъзможността да бъде разпитан е отпаднала и възниква ли служебно задължение за въззивния съд да събира доказателства за установяване на обективната истина.