Софийски апелативен съд е дал положителен отговор. Изтъкнал е, че публичната продан като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител има характеристиката на принудителна продажба. Постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, а след като влезе в сила публичната продан може да се оспорва само по исков ред /чл. 496, ал. 3 ГПК/. Съдът се е позовал и на приетото в Тълкувателно решение №6/2020г. на ОСГТК на ВКС, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и сл., както и на т. 3 Тълкувателно решение №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със СПН, каквито постановленията за възлагане не са. Така че, подадената молба за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот не е била допустима. Предвид изложеното съдът е заключил, че отмененото ВКС постановление за възлагане следва да се приравни на вече отпаднало, но годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС. Купувачите се явяват добросъвестни владелци - основанието не е нищожно, а неправилно отменено ВКС съгласно практика, която понастоящем е преодоляна с горепосоченото тълкувателно решение.