по делото е възможността след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемането на решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР процесната ВяЕЦ да попадне последователно в рамките на едногодишен период в две ценови категории, определени в т. 1.7 и 1.8 от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т. 8 и по т. 9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на електрическа енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар. Намерил е, при анализ на новата правна уредба, че заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени се осъществява не съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на електрическа енергия, а съобразно технологичната годност на работа на обекта през календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони по силата на решение №Ц-13/28.06.2006г. на ДКЕВР. Съобразил е мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ, бр.56/24.07.2015г., в сила от 24.07.2015г./, с който е изменена нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, и е приел, че целта е да се създадат условия да бъдат изкупувани по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР. Приел е за безспорно, че съгласно чл. 18, ал. 4 от сключения между страните договор №133/20.04.2010г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, технологичната годност за работа на обекта – ВяЕЦ „Комарево“ с инсталирана мощност 3000 kWh през календарната година е до 2250 часа. С оглед на това ВнАС е достигнал до извод, че приложима е преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от 2000 kWh годишно – по 188,29 лв./MWh, като произведените над този праг количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия пазар. Не е имало основание за претендиране на преференциална цена от 188,29 лв./MWh при надхвърлен праг на нетно специфично производство електроенергия над 2000 kWh и от 172,95 лв./MWh при надхвърляне и на прага от 2250 ефективни часове, доколкото процесната ВяЕЦ няма технологична годност за работа повече от 2250 годишни часа, а с промяна на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия с решение на КЕВР се преуреждат автоматично отношенията между страните, без да е било необходимо подписването на допълнително споразумение към договора. Въззивният съд е отбелязал, че направените изводи не се променят поради обжалването на решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, взето след отмяна на т. 1.7 от решение №СП-13/31.07.2015г., тъй като оспореното по съдебен ред решение е предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване /чл. 13, ал. 9 ЗЕ/. Отбелязал е още наличието на прието КЕВР решение №СП-5/28.03.2019г., заместващо отменената уредба по т. 1.7 на решение №СП-1/31.07.2015г., както и обстоятелството, че влизането в сила на решение по адм. д. №1719/2021г. на АдмС-С. град няма да доведе до възникване на основание за уважаване на иска. С оглед на тези съображения и при позоваване на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗЕВИ, апелативният съд е приел, че приложима е ценовата категория, съответстваща на характеристиките на процесната ВяЕЦ – годност за работа на обекта до 2250 часа годишно. Посочил е, че не е налице основание за спиране на производството по първоинстанционното дело до приключване на обжалването на решение №СП-5/28.032019г. Приел е, че на осн. чл. 13, ал. 9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението, поради което то е породило своето действие между страните. При отмяна на административния акт, ако след започване на неговото изпълнение са увредени права на адресатите по административния акт, административният орган приема нарочни възстановителни мерки /чл. 301 АПК/. В допълнение е изтъкнал, че допускането на касационно обжалване на други решения на ВнАС на това основание е с оглед служебна проверка за евентуална недопустимост на решенията, без същата да е констатирана с окончателен съдебен акт от ВКС. С оглед на тези съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, апелативният съд е заключил, че предявените искове са неоснователни.