№1 касае допустимостта на иска, съответно постановеното по него въззивно решение. Настоящият състав не констатира вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. Изцяло следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че по разгледаната и уважена с обжалваното решение осъдителна претенция на банката не е формирана сила на пресъдено нещо. С влязлото в сила решение между страните, с което е отхвърлен предявеният от банката по реда на чл. 422 ГПК иск за произтичащи от същия договор парични вземания на банката по отношение на ответниците, вземането на банката по отношение на ответниците не е изобщо отречено, а само е прието, че не е настъпила предсрочната му изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Въведените доводи във връзка с поемане на договорни задължения от ответницата касаят нейната материална, а не процесуалната й легитимация, поради което не могат да обосноват недопустимост на решението в обжалваните части. Не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за развитие на производството продажбата на ипотекирания имот по образуваното въз основа на издадения от заповедния съд изпълнителен лист. Не съответства на приетото в мотивите на въззивното решение посоченото от касаторите, че са осъдени с влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 55 ЗЗД да заплатят обратно върната им сума в пълен размер.