чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК

1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, чл. 1 Допълнителен протокол №1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3. „Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците; 6. „Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Може ли собственик от етажната собственост да участва в производството по заведен иск от управителя на етажната собственост за събиране на неплатени вноски по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС и какво е процесуалното му качество: съищец, съвместно с управителя на етажната собственост или трето лице-помагач на страната на управителя; 2. Длъжен ли е въззивният съд да прекрати производството по делото в хипотезата на оттегляне на въззивната жалба от управителя на етажната собственост срещу решението на първа инстанция, с което се отхвърля искът на Етажната собственост, когато по делото има встъпил собственик от етажната собственост; 3. Следва ли СГС да спре производството по делото пред него на основание чл. 637 ТЗ и представлява ли спорът по ЗУЕС имуществено право на участващия в делото собственик; 4. Може ли ответникът по иска по ЗУЕС да се позове на нищожност на решение на Етажната собственост, при положение, че именно от това решение произтича твърдяната от ищеца отговорност; 5. Следва ли въззивната инстанция, сезирана с иск по ЗУЕС, да обсъди в мотивите си всички направени от страните правопогасяващи възражения, в т. ч. и такива свързани с извършени от ответника плащания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2024 по дело №/2023

не е формулиран. Поддържат се и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност и недопустимост, както и очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

не е формулиран. Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

в противоречие с със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, както и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да се приеме като достатъчно доказателство за собственост на определен имот, вписването на едно лице като собственик в издадена за имота скица; 2. „Когато страни по делото са наследниците на едно лице, липсата на спор между тях, че наследодателят им е бил собственик на определен имот, достатъчно доказателство ли е съдът да приеме, че собствеността на наследодателя им е придобита от него по давност, при условие, че няма доказателства наследодателят приживе да се е позовал на правото си да придобие имота, като едновременно с това има доказателства, че наследникът - ищец е изгубил владението след смъртта на наследодателя за повече от шест месеца; 3. „При заявени от ищеца за пръв път във въззивната жалба против първоинстанционото решение факти, че наследодателят му е живял със съпругата си в имота, който се твърди да е придобит по давност, а едва след смъртта й - сам, длъжен ли е съдът да даде указания за отстраняване на нередовността в исковата молба, състоящи се в представяне на доказателства за наследниците на съпругата на наследодателя и/или да конституира като страни наследниците на съпругата, когато същите не са идентични с наследниците на съпруга й. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2024 по дело №/2023

за задължителната сила в производството по искове за вреди срещу съдебен изпълнител на съдебните решения по жалби срещу действията му въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди и че по въпросите следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, да приложи императивни правни норми, да допусне служебно доказателства и да се произнесе по всички доказателствени искания решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди и че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно- може ли лица, които имат очевидно високи доходи, да искат изплащане на разноски, като се позовават на безплатна адвокатско услуга и подлежи ли на проверка от съда дали едно лице има право на безплатна адвокатска услуга.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2023

Семейно право

и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката. Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била странна- много късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Застрахователни обезщетения | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. „Презумира ли се, че свидетел, който е съпруг или роднина на ищеца е заинтересован лично от изхода на спора и, ако да, то как следва да се докажат следните не имуществени вреди – физически болки и страдания, неудобства, затруднения и негативни промени в ежедневието на ищеца, които не могат да бъдат установени чрез експертни заключения, а чрез лични впечатления?“; 2. „При определяне размера на следващото се обезщетение за не имуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, следва ли решаващият делото съдебен състав да вземе предвид и трудовата заетост на пострадалия отпреди деликта и невъзможността на същия да упражнява същата професия или дейност след осъществяването му (на деликта)?“: 3. „Кои са конкретните факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за не имуществени вреди, търпени следствие увреждане на здравето на пострадалия ищец?“; 4. „Освен претърпените травми, следва ли, при определяне дължимия размер на обезщетение за не имуществени вреди от деликт, съдът да вземе предвид и неудобствата, затрудненията и негативните промени в живота на ищеца, които същият търпи следствие на получената травма?“; 5. „При определяне размера на следващото се обезщетение за не имуществени вреди – телесни увреждалия и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, има ли решаваща роля възрастта на ищеца? В случай, че такава е налице, при по-млада или при по-зряла възраст се определя по-високо по размер обезщетение?“; 6. „При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за не имуществени вреди – физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ? Възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид?“; 7. „Кои са конкретните факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за не имуществени вреди, търпени следствие увреждане на здравето на пострадалия ищец?“ и 8. „При постановяване на решения, обвързан ли е въззивният съд със съдебната практика на останалите съдебни състави от същия съд по аналогични случаи?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №17/27.02.2013 г. по т. д. №266/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №/..2024 по дело №/2023

Семейно право

За интереса на детето при определяне на мерките за лични отношения с него по реда на чл. 128, ал. 1 СК, съдът да съобразява и мерки, включително привременни такива, при едновременна висящност пред съда на съдебни производства за определяне на мерки за лични отношения с родител.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Мими Фурнаджиева

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 128 ал. 1 СК, чл. 128 СК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

нямат отношение, а са относими към хипотезите на прекратяване на производството поради нередовности на обстоятелствената част на исковата молба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Васил Христакиев

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)