за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и за съдържанието на мотивите към съдебното решение на този съд и даденото в съдебната практика на ВКС разрешение по него е неминуемо част от предмета и обуславящ решаващата воля на съда по всяко дело. В цитираната от касатора и служебно известна на съда съдебна практика е дадено разрешение, че задължението на съда да изложи мотиви към решението, обективиращи исканията и възраженията на страните и извършената преценка на доказателствата, както и да изведе самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, произтича пряко от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. При условията на ограничено въззивно обжалване по чл. 269 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след надлежно реализирана самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество на спорното материално право. Въззивният съд е длъжен да се произнесе и по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в рамките на предмета на въззивна проверка по чл. 269 ГПК.