Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 263 ал. 1 ГПК

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4 , чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 .

чл. 263 ал. 1 ГПК

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4 , чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 .

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“; 2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие ППВС №4/1968 г.; Решение №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на ВКС, I т. о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., Решение №470/16.01.2012 г. по гр. д. №1318/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №127/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 - 3е налице трайна и последователна съдебна практика (цитираната от касатора, както и - решение №66/2.04.2015 г. по гр. д. №5813/2014 г., III г. о., решение №72/18.05.2017 г. по гр. д. №3619/2016 г., III г. о., решение №30/07.05.2019 г. по гр. д. №2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), която е съобразена от въззивния съд. Константно е приемано, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи (безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. В практиката на ВКС е изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2. „В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“ и 3. „С какви доказателствени средства следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС на II т. о. и решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение №60/20.04.2017 г. по гр. д. №3094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №189/17.01.2018 г. по т. д. №2646/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за това дали е доказано извършеното плащане на цената от купувача – ответницата, вкл. с възражения за доказателствената сила на нотариалното удостоверяване. Решаващият състав е съобразил е, че удостоверяването на изявлението на страните по сделката се ползва с материална доказателствена сила, която не е оспорена и няма твърдения за невярно документиране от страна на нотариуса. Прието е, че в тази хипотеза изявлението има характер и на признание на неизгодни за страната по сделката факти по смисъла на чл. 175 ГПК, доколкото права на това лице са предявени чрез иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и същото следва да се преценява съобразно и другите доказателства по делото. Изложени са съображения, че нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, както и че опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила (в този смисъл е съобразено приетото в решение №402/17.01.2012 г. по гр. д. №449/2011 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Прието е, че плащането на продажната цена е установено от нотариалния акт в частта му имаща характер на разписка. Развити са доводи, че доколкото ищцата твърди, че наследодателят ѝ не е получил посочената в нотариалния акт цена – обратно на направеното и удостоверено от нотариуса изявление на лицето, че сумата е получена, то на тази страна лежи доказателствената тежест да опровергае верността на удостовереното. Изтъкнато е, че в тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства, които обаче са счетени за недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Обобщено е, че от данните по делото не може да се направи съждение, че е опровергана верността на удостовереното в нотариалния акт изявление на продавача. Изложени са съображения, че последният е останал да живее в имота след сделката, като е съжителствал с майката на ответницата и до смъртта си – за период над две години от продажбата, няма данни да е търсил изпълнение, респ. да е твърдял, че не е получил цената на имота, да е искал разваляне или по друг начин да е демонстрирал, че е недоволен от така сключената сделка. При така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че искът за разваляне на договора за покупко - продажба се явява неоснователен, поради недоказаност на твърдяното неизпълнение на насрещното задължение на купувача за цената, което влече неоснователност и на обусловения иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. По отношение на съединените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави е прието, че основанието за нищожност се свързва с преследване на незаконна цел, а именно накърняване наследствените права на ищцата. По първото основание за нищожност, предвид възмездния характер на сделката, решаващият състав е посочил, че няма накърнено имущество на продавача, съответно на бъдещата наследствена маса. По второто – за нарушаване на добрите нрави (при нееквивалентност на престациите) пък е прието, че то не е доказано в процеса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се поддържа отклонение със задължителната практика на ВКС, опредметена в ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК – т. 2; по втория – с практиката на ВКС, изразена в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: решение №76/11.05.2016 г. по т. д. №3503/2014 г., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г., и двете по описа на II т. о., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. и двете на I т. о. Във връзка с третото питане се твърди, че въззивното решение не е съобразено с решение №232/20.07.2012 г. по гр. д. №1008/2011 г. на III г. о. на ВКС, а във връзка с четвъртото питане – че противоречи на решение №79/12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №205/02.11.2016 г. по гр. д. №1499/2016 г. на ВКС, I г. о. По последния въпрос пък се сочи отклонение с определение №550/13.06.2018 г. по гр. д. №5073/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК по отношение на търговско дружество в ликвидация, до приемане на назначението от посочения в ТРРЮЛНЦ ликвидатор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относим към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотранспортно -произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1. „Следва ли при произнасяне по иск по чл. 2б ЗОДОВ въззивният съд да обсъди всички предпоставки за неговото уважаване, в т. ч. да мотивира подробно чрез посочване на приетите от него доказателства определения от него като „справедлив размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД?“ и 2. „Дължи ли се и, ако да, кой е началният момент от който се дължи заплащане на мораторна лихва върху главница – обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, при условие че ищецът е отхвърлил направеното му предложение за заплащане на обезщетение в административното производство пред Министъра на правосъдието, т. е. „поставил се е в забава като кредитор и така е освободил длъжника от неговата забава?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №190/07.02.2020г. по т. д.№24/2019г.,1 гр. о., решение 27/10.04.2020г. по гр. д.№2821/2019г., 3 г. о., решение №292/20.01.2016г. по гр. д. №952/2016г., 3 г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

представлява ли нарушение на правото на защита на страната липсата на указание за представяне на доказателства в доклада по чл. 146 ГПК, както и липсата на конкретни твърдения от другата страна за определени правопораждащи или правопогасяващи факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

12371 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право