Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 250 ГПК

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

чл. 250 ГПК

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1. Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2. На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл. 250 ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, като твърди, че не са обсъдени доводите му във връзка с обективния елемент на фактическия състав по чл. 135 ЗЗД „увреждане на кредиторите, както и тези, касаещи субективния елемент, а именно: „компроментираните според касатора показания на свидетелката К., която била съпруга на управителя на дружеството в несъстоятелност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кога съдът, постановил съдебното решение, дължи неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК и какви са (предпоставките) за уважаване на молба за допълване на съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „При преценка на наличие или сходство на длъжностите с оглед разпоредбата на чл. 329 КТ, от какво следва да бъде изходено: от формално възложените по длъжностните характеристики трудови задължения или от неформалното възлагане и изпълнение на трудовите функции?“; 2. „Обстоятелството, че в щатното е имало една единствена длъжност „Главен счетоводител“, която не съществува в новото разписание на длъжностите, освобождава ли съда от задължението да извърши преценка за наличие или сходство или идентичност с други длъжности, при изрично въведено възражение за това като част от предмета на делото?“; 3. „При преценка дали подборът е право или задължение за работодателя в хипотезата на съкращаване в щата, от какво следва да се изходи: от наименованието на длъжността, от формално възложените по длъжностна характеристика функции или от фактическото разпределяне, възлагане и изпълнение на трудовата функции? И ако от значение е фактическото изпълнение, на база какво следва да се „извлича сходството/идентичността - от всяка (съществена и несъществена) трудова функция или само от съществената такава?“; 4. „Ако по длъжностни характеристики трудовите задължения са различни, но ищцата фактически е изпълнявала трудовите функции на несъкратената длъжност - налице ли е сходство и работодателят имал ли е задължение за извършване на подбор?“; 5. „Следва ли в акта на работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се посочи изрично на коя от двете хипотези се позовава работодателят? И ако това не е посочено, може ли тази непълнота да се преодолее като причината за това /хипотезата - основанието/ се посочи в друг документ (заповед), който обаче е връчен впоследствие след прекратяване на договора (на другия ден)?“; 6. „В хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към кой момент работодателят дължи излагане на мотиви, конкретното основание за това: при прекратяване на договора или след това?“ и 7. „Формалното сключване на граждански договор за съкратената длъжност сочи ли на реално съкращаване на трудовата функция?“. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №1157/14.08.2001 г. по гр. д. №2212/2000 г.; решение №572/06.04.2006 г. по гр. д. №2374/2003 г.; решение №179-97- III г. о. решение №197-97- III г. о.; решение №352-98- III г. о.; решение №396-98-III г. о.; решение №354-99- III г. о.; решение №1157-01- III г. о.; решение №1769-01- III г. о.; решение №572-06- III г. о.; решение №643-06- III г. о.; решение №1588-07- III г. о.; решение №667-07- III г. о.; определение №172/11.03.2021 г. по гр. д. №3087/2020 г., IV г. о; определение №349/16.05.2018 г. по гр. д. №987/2018 г., III г. о.; решение №42/15.07.2021 г. по гр. д. №203/2020 г., III г. о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

относно начина на доказване на факта на плащане на договореното адвокатско възнаграждение във връзка с видовете банкови документи, задължено лице и реквизити имат фактологичен характер, доколкото САС не е отрекъл възможността с операционни бележки да се доказва плащане и за присъдените суми от 4 100 лв., респ. 4 900 лв. те са били кредитирани. По отношение на плащанията за непризнатите разлики от по 10 000 лв. от значение за произнасянето на съда е било конкретното качество на третото лице, извършило плащанията – самият упълномощен от страните адвокат по делото, което е обусловило и решаващите мотиви на въззивния акт и по който проблем правен въпрос не е поставен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1, определение №308 от 31.05.2022 г. по т. д. №294/2022 г. на I т. о. – по въпрос №2, определение №122/27.02.2013 г. по т. д. №476/2012 г. на II т. о. – по въпросите под №3, определение №208 от 07.05.2021 г. по ч. т. д. №877/2021 г. на II т. о. – по въпрос №4, решение №60107/22.12.2021 г. по т. д. №523/2020 г. на I т. о. – по въпрос №5 и решение №103 от 01.08.2017 г. по гр. д. №61323/2016 г. на IV г. о. – по въпрос №6.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

123197 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право