към страните техните твърдения и фактите, които са от значение за делото, като изготви доклад по чл. 146 ГПК. Според касатора такъв изобщо липсва поради недопустим пропуск на всичките съдии, разглеждали делото, преди да пристъпят към съдебното дирене да съставят и обявят на страните доклад. Съдебният акт е изцяло порочен акт и поради неизпълнение на задължението съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, имащи значение за правилността на решението в тяхната цялост и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, съгласно която когато ищецът претендира вреди, в резултат на лекарска грешка, неговото задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, което не следва да се тълкува буквално. Излага, че съдът изобщо не е коментирал и един друг факт, даващ основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, а именно безспорно установеното от личните признания на опериращия лекар обстоятелство, че е напуснал залата преди завършване на инвазивната процедура от 24.01.2019 година, оставайки ищецът в „ръцете на стажант и медицинска сестра, което дори само по себе си дава основание претенцията да бъде уважена напълно по основание и размер. Неотчитането от въззивната инстанция на всичко гореизложено води до постановяването на един очевидно неправилен съдебен акт, което е касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Според касатора, Апелативен съд - В. се е отклонил от задължителните указания на ВС, дадени още в ППВС №1/53 година, ППВС №7/65г. и ППВС №1/1985 г., и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. На следващо място счита, че по делото е установено, че служителите на ответника са извършили множество действия в противоречие с утвърдените медицински практики, изрично записани медицински стандарти и на общите етични и морални принципи, които са довели до доживотното увреждане на здравето на ищеца, предвид което се налага извода, че постановеното от въззивната инстанция решение се явява очевидно неправилно и противоречащо на нормативната уредба. В изложението на касационните основания се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допустимост на касационната жалба и във връзка с Тълкувателно решение №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС, като се излага, че обжалваният акт е очевидно неправилен, а съществени материално и процесуално-правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като самият материално правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Следва ли медицинските служители да носят отговорност за вреди, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми, свързани с професията, която упражняват?“ Този въпрос се поставя във връзка със събраните по делото доказателства, че ищецът в качеството си на пациент не е получил компетентна и своевременна медицинска помощ, нито хуманно и добронамерено отношение, както и разбиране и съчувствие към неговата болка, и при наведени твърдения, че действията на служителите на ответника са в разрез с посочените принципи, тъй като изначално е подценено и неглижирано състоянието на пациента, като не са предприети необходимите спешни мерки за диагностика и лечение още при постъпването му, а е бил приет едва след като е заплатил претендираните суми. 2. „Допустимо ли е лекарят, извършил операцията да напусне операционната зала повече от три часа преди приключване на операцията? Представлява ли това действие /установено по категоричен начин по делото от показанията на самия него/ нарушение на медицинските стандарти и основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия и следвало ли е въззивната инстанция да съобрази постановеното решение с това обстоятелство?“, като поставянето на тези въпроси е с оглед безспорно установеното, че той е напуснал залата повече от три часа преди приключването на операцията, заради свои лични ангажименти, като е оставил стажант да я довърши, което категорично е в разрез не само с медицинските стандарти, но и с основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия. 3. „Следвало ли е въззивната инстанция да изложи мотиви във връзка с доводите на ищеца относно това, че при решаване на спора е бил нарушен принципа на непосредственост?“ се поставя с оглед изложените твърдения, че съставът, разглеждащ първоинстанционното дело е бил заменян многократно, поради което съдията, постановил обжалвания акт не е участвал при събирането на доказателствата по делото, освен тези в последното съдебно заседание, което пряко или косвено е довело и до постановяване на решение в противоречие със смисъла на закона и установените по делото обстоятелства решение. На следващо място се твърди общо несъобразяване на въззивния съд със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и 235 ГПК, съгласно които съдът е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по-конкретно се излага противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение №3/15.03.2016г. по гр. д. №2526.2915 г. на ВКС, III ГО, Решение №65/30.07.2014г. по гр. д. №1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №445/02.11.2011г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Според касатора въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, тъй като не са коментирани всички доказателства, събрани в производството, не са приложени точно императивните материалноправни норми и е постановен един очевидно неправилен съдебен акт - кас. основание чл. 280, ал. 2 ГПК.