за това дали са нищожни съдебни актове, които са постановени от незаконен съдебен състав, който не отговаря на критериите за независим и безпристрастен съд, установени в чл. 4 и чл. 6 Договора за ЕС във вр. с чл. 1 и чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. На второ място се формулира въпрос с идентично съдържание, като се допълва с питането дали е нищожен и съдебният акт, с който е потвърден друг нищожен първоинстанционен акт. Тези въпроси не представляват надлежни общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не съставляват правни въпроси, а въвеждат фактически твърдения. За основателността на последните касационният съд не може да следи в настоящата фаза на производството, а освен това и жалбоподателят не сочи допълнителни доводи и не излага аргументация, от кои точно факти, осъществили се в развитието на съдебното производство, се налага извод за незаконност на сформирания съдебен състав. Нищожността съставлява най-тежкият сред пороците на съдебните актове, свързан с изначалната липса на валидно сформирана правораздавателна воля, а не с това доколко съответства на закона постановения от съда резултат. И доктрината, и практиката, включително с ТР от 10.02.2012 г. по т. д. 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, приемат, че нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмената форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Ето защо и от неправилността на мотивите на съдебния акт, каквито оплаквания предимно се навеждат от страната, не следва, че постановилия ги състав е незаконен. Следва освен това да се посочи, че безспорно съставът на решаващия съд следва да отговаря на критериите и изискванията за безпристрастност при постановяване на съдебния акт, но решение, постановено от съдебен състав не е нищожно на основание нарушаване изискванията за безпристрастност.