Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК

Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: […]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК

Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: […]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд – при преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за нейната редовност, да съобрази дали първоинстанционният съд е дал точни и конкретни указания за отстраняване на тези нередовности, както и дали въззивният съд следи служебно за правилността на преграждащите хода на производството актове на първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

За преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Преценката е обусловена от обстоятелството, че ищците основават претендираното право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба за 139/370 ид. ч., а заявяват петитум за отричане правата на ответницата за 139/281 ид. ч. без да сочат придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС чрез което са придобили разликата между закупените права от 139/370 ид. ч. и претендираните права от 139/281 ид. ч.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към страните техните твърдения и фактите, които са от значение за делото, като изготви доклад по чл. 146 ГПК. Според касатора такъв изобщо липсва поради недопустим пропуск на всичките съдии, разглеждали делото, преди да пристъпят към съдебното дирене да съставят и обявят на страните доклад. Съдебният акт е изцяло порочен акт и поради неизпълнение на задължението съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, имащи значение за правилността на решението в тяхната цялост и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, съгласно която когато ищецът претендира вреди, в резултат на лекарска грешка, неговото задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, което не следва да се тълкува буквално. Излага, че съдът изобщо не е коментирал и един друг факт, даващ основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, а именно безспорно установеното от личните признания на опериращия лекар обстоятелство, че е напуснал залата преди завършване на инвазивната процедура от 24.01.2019 година, оставайки ищецът в „ръцете на стажант и медицинска сестра, което дори само по себе си дава основание претенцията да бъде уважена напълно по основание и размер. Неотчитането от въззивната инстанция на всичко гореизложено води до постановяването на един очевидно неправилен съдебен акт, което е касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Според касатора, Апелативен съд - В. се е отклонил от задължителните указания на ВС, дадени още в ППВС №1/53 година, ППВС №7/65г. и ППВС №1/1985 г., и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. На следващо място счита, че по делото е установено, че служителите на ответника са извършили множество действия в противоречие с утвърдените медицински практики, изрично записани медицински стандарти и на общите етични и морални принципи, които са довели до доживотното увреждане на здравето на ищеца, предвид което се налага извода, че постановеното от въззивната инстанция решение се явява очевидно неправилно и противоречащо на нормативната уредба. В изложението на касационните основания се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допустимост на касационната жалба и във връзка с Тълкувателно решение №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС, като се излага, че обжалваният акт е очевидно неправилен, а съществени материално и процесуално-правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като самият материално правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Следва ли медицинските служители да носят отговорност за вреди, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми, свързани с професията, която упражняват?“ Този въпрос се поставя във връзка със събраните по делото доказателства, че ищецът в качеството си на пациент не е получил компетентна и своевременна медицинска помощ, нито хуманно и добронамерено отношение, както и разбиране и съчувствие към неговата болка, и при наведени твърдения, че действията на служителите на ответника са в разрез с посочените принципи, тъй като изначално е подценено и неглижирано състоянието на пациента, като не са предприети необходимите спешни мерки за диагностика и лечение още при постъпването му, а е бил приет едва след като е заплатил претендираните суми. 2. „Допустимо ли е лекарят, извършил операцията да напусне операционната зала повече от три часа преди приключване на операцията? Представлява ли това действие /установено по категоричен начин по делото от показанията на самия него/ нарушение на медицинските стандарти и основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия и следвало ли е въззивната инстанция да съобрази постановеното решение с това обстоятелство?“, като поставянето на тези въпроси е с оглед безспорно установеното, че той е напуснал залата повече от три часа преди приключването на операцията, заради свои лични ангажименти, като е оставил стажант да я довърши, което категорично е в разрез не само с медицинските стандарти, но и с основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия. 3. „Следвало ли е въззивната инстанция да изложи мотиви във връзка с доводите на ищеца относно това, че при решаване на спора е бил нарушен принципа на непосредственост?“ се поставя с оглед изложените твърдения, че съставът, разглеждащ първоинстанционното дело е бил заменян многократно, поради което съдията, постановил обжалвания акт не е участвал при събирането на доказателствата по делото, освен тези в последното съдебно заседание, което пряко или косвено е довело и до постановяване на решение в противоречие със смисъла на закона и установените по делото обстоятелства решение. На следващо място се твърди общо несъобразяване на въззивния съд със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и 235 ГПК, съгласно които съдът е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по-конкретно се излага противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение №3/15.03.2016г. по гр. д. №2526.2915 г. на ВКС, III ГО, Решение №65/30.07.2014г. по гр. д. №1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №445/02.11.2011г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Според касатора въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, тъй като не са коментирани всички доказателства, събрани в производството, не са приложени точно императивните материалноправни норми и е постановен един очевидно неправилен съдебен акт - кас. основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) „липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б б Д 2012/27/ЕС с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или недопустимост е на издадената заповед по чл. 410 ГПК“; 2) в какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128. ал. 1 ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 ГПК“; 3) „как се формира вътрешно убеждение на състава след като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК“; 4) „заявлението да се издаде заповед по чл. 410 ГПК приравнена на ценна книга ли е, че съставът я разглежда само от външна страна, като не изследва произхода на дълга; 5) „как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи след като не е приложен по делото“; 6) „заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК“; 7) „несъответствието по основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост“; 8) „когато е предявено чуждо вземане, на ФДР за дяловото разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация София“ ЕАД, арг. на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло, или в тази й част“; 9) в случай, че е недопустима изцяло или в тази й част заповедта за изпълнение, кога се преклудира възражението за недопустимост - с отговор на получената заповед; с отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК; с първото о. с. з след получаване на СТЕ; с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане; 10) до какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил ЮФ правопораждащ договорното отношение с длъжника; 11) „кои са критериите, които отличават съдебното решение от политическото“; 12) „постановено политическо решение от съдебен състав нищожно ли е; 13) „какъв е съдебният акт (определение) постановен в нарушение на собствено си тълкувателно дело“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Може ли и в кои случаи запис на заповед да служи като доказателства за сключен между страните по него договор за заем, съответно за предаване на посочената в него сума, като такава по договор за заем и как следва да бъде доказано това предаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

12345 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право