Решение № 97 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1649/2016 г.

Анотация

Въпрос
При предявен иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 5 Нюйоркската конвенция ищецът sледва ли да носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от ответника факти, предвидени като основание за отказ за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, съгласно чл. 5, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция?
Отговор

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите,от които черпи права,респ. - на които са основани защитните й възражения. Независимо от това, че в разпоредбата на чл. 5, т. 1, б. б КПИЧАР конвенцията основанието за отказ е формулирано като отрицателен факт, не винаги твърденията за отрицателни факти обръщат доказателствената тежест, доколкото доказването може да бъде извършено посредством други положителни факти, установими с всички допустими и относими доказателствени средства. В случаите на наведено възражение за наличие на посоченото в горната разпоредба основание за отказ законодателят изрично е възложил пълното му и главно доказване в тежест на „страната, срещу която то /искането за признаване и изпълнение на арбитражното решение/ се предявява“ именно поради преценката, че такова твърдение би могло да бъде доказано от обективно съдържащите се в самото арбитражно дело данни.


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1649/16г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на [фирма] Република С. против решение №394 от 01.03.2016г. по в.гр.д.№4148/13г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №1095/17.06.2013г. по т.д.№1169/12г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] България иск с правно основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 118 КМЧП -чл. 122 КМЧП и КПИЧАР /Нюйоркската конвенция/ за признаване и допускане изпълнението на територията на РБългария на решение от 14.07.2011г. на Международния арбитражен съд към М., постановено по дело №16463/GZ.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Съображенията на касатора са за неправилно възлагане върху ищеца - едва с крайния съдебен акт на въззивния съд - на доказателствената тежест за установяване липса на предпоставките за отказ, при правилно разпределена такава от първоинстанционния съд ; за допускане в нарушение на процесуалните правила събирането на доказателства едва пред въззивната инстанция; за превратно тълкуване на разпоредбите на чл. 5, т. 1, б. б КПИЧАР и чл. 5, т. 2 КПИЧАР; за несъобразяване на крайния извод със събраните пред двете инстанции доказателства, установяващи според касатора основателността на предявения от него иск ; за липса на основания за субсидиарното прилагане на правилата на Швейцарския гражданско ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини