Решение № 96 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 2756/2018 г.

160 Shares

Анотация

Въпрос

Кой от вариантите за разпределение по чл. 353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата - не?

Отговор

При разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при наличието на оспорено и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение и да игнорира оспореното. Съдът следва да кредитира това заключение, което сочи действителната стойност на имотите, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността, като съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите и на какво се дължи разликата в заключенията. Същевременно съдът следва да вземе предвид това заключение, което дава възможност за най-справедливо разпределение на допуснатите до делба имоти, с оглед правата на съделителите, пазарната стойност на имотите, техния вид и местоположение, както и с оглед на други техни характеристики, имащи отношение към ценността им за страните по делото.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2756 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Делото е образувано по касационна жалба на В. И. А., С. С. Д., А. Б. И., А. Б. И. и В. И. К., подадена срещу решение № 300 от 11.12.2017 г. по гр. дело № 280/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 170 от 5.04.2017 г. по гр. дело № 448/2016 г. на Районен съд – [населено място]. С потвърденото първоинстанционно решение допуснатите до делба имоти в [населено място], [община] баня са разпределени по реда на чл. 353 ГПК по вариант втори от заключението на вещото лице В., като в дял на Л. Д. е поставена нива от 3.153 дка в местност „Д.“ и полска култура от 0.200 кв.м в местността „Г.“; в дял на С. С. И. е поставена ливада от 2.057 дка в местността „Д.“, а в общ дял на съделителите В. А., С. Д., А. И., А. И. и В. К. са поставени останалите 6 бр. земеделски земи, като са присъдени съответни суми за уравнение на дяловете.

Въззивният съд е приел, че заключението на вещото лице В. е мотивирано, като при определяне на цените на имотите са използвани данъчните им оценки, както и цените по реалните сделки на имоти в района. Затова е заключил, че правилно районният съд е постановил решението си, основавайки се на това заключение. Посочил е, че по-високите цени, визирани в заключението на вещото лице Д., са необосновани и не е изяснено на какво се дължи разликата. Независимо от тази разлика обаче, е приел, че тя не рефлектира върху правата на страните. Обособени са три групи съделители, всяка от които е получила имот на цена, съответстваща в най-голяма степен на притежаваните права. Въззивният съдебен състав е визирал, че при липса на изразена воля на съделителките Л. Д. и С. И. за получаване на общ дял, съдът не би могъл да извърши разпределението по заключението на вещото лице Д., предвиждащо само такава възможност.

Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е извършил делбата по оспореното заключение на вещо лице В., което не е дало реална цена на имотите и оттук неправилно е формирало дяловете. Считат избрания от съда вариант за разпределение за най-неблагоприятния за тях, тъй като другите две съделителки Л. Д. и С. И., които са майка и дъщеря и притежават общо квота в съсобствеността 3/12 или 1/4, са получили имоти на стойност 5 207 лв., което е над 1/2 част от общата стойност на наследствената маса – 9 431 лв., ако се вземат предвид цените по неоснореното от двете страни заключение на вещото лице Д.. Същото неравно отношение се запазвало и при сравнение на площите на имотите, тъй като Д. и И. получили имоти с площ от 5.225 дка, при обща площ на делбеното имущество 12 683 дка. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение и извършване на справедлива делба, съответстваща на квотите в съсобствеността.

Ответницата Л. Д. оспорва жалбата. Счита, че съдът е спазил изискването всеки от съделителите да получи дял в натура, като неравенството се изравнява в пари. Избраният способ за извършване на делбата е справедлив, съобразени са видът, площта и цената на имотите, спазени са изискванията на ППВС № 7/1973 г. и практиката на ВКС по прилагане на чл. 353 ГПК. Съобразено е желанието на жалбоподателите да получат общ дял. Според възприетото от съда заключение на вещото лице В. полученият от Л. Д. дял е на стойност 500 лв., съответстващ на притежаваната от нея квота от 2/12 ид.ч. от наследството, което е оценено от вещото лице на 2 884 лв. Имотът, разпределен на С. И., е на стойност 251 лв., съответстващ на притежаваната от нея 1/12 ид.ч.

Ответницата С. И. не взема становище по жалбата.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Кой от вариантите за разпределение по чл. 353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата – не.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

По фактите

С влязло в сила решение по първата фаза на делбата първоинстанционният съд е допуснал делба между страните на следните имоти: нива от 1.322 дка, шеста категория, местност „Д.“, имот № ………. по картата на землището на [населено място], общ. С. баня; използв. ливада от 1.515 дка, шеста категория, местност „М.“, имот №……… по картата на землището на [населено място], общ. С. б.; нива от 3.150 дка, м. „Д.“, имот № ………… по КВС в землището на [населено място], общ. С. б.; ливада от 2.057 дка, десета категория, местност „Д.“, имот № ………. по КВС на [населено място], общ. С. баня; полска култура от 2.002 дка, пета категория, местност „С. Т.“, имот №……….. по КВС на [населено място], общ. С. б.; използв. ливада от 2.035 дка, шеста категория, местност „Б.“, имот № ……… в землището на [населено място], общ. С. б.; полска култура от 0.106 дка, шеста категория, местност „Ф.“, имот № ……….. в землището на [населено място], общ. С. б.; полска култура от 0.278 дка, девета категория, местност „Л.“, имот № ………… в землището на [населено място], общ. С. б.; полска култура от 0.200 дка, шеста категория, в землището на [населено място], общ. С. б., местност „Г.“, имот № …………, при права на страните: за Л. Г. Д. – 2/12 ид.ч. от имотите; за В. И. А. – 3/12 ид.ч. от имотите; за С. С. Д. – 1/12 ид.ч. от имотите; за А. Б. И. – 1/12 ид.ч. от имотите; за А. Б. И. – 1/12 ид.ч. от имотите; за С. С. И. 1/12 ид.ч. от имотите; за В. И. К. – 3/12 ид.ч. от имотите.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата е прието заключение на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. Л. В., което е предложило различни варианти за разделяне между страните на делбените имоти. Страните, с изключение на С. И., са изразили несъгласие с тази експертиза (с определените стойности на имотите по средни пазарни цени) и са поискали назначаването на повторна такава (изготвена от вещо лице Н. Д.).

Същевременно от изявленията на процесуалните представители на страните по делото се установява, че не съществува спор относно обстоятелството, че имотите, находящи се в местностите „Д.“, „Д.“ и „М.“, са най-ценни и желани от всички.

За да разпредели имотите съгласно втория вариант от заключението на вещо лице В., Районен съд – Дупница е взел предвид, че от ответниците В. И. А., С. С. Д., А. Б. И.. А. Б. И. и В. И. К. е налице волеизявление, че желаят да им бъде разпределен общ дял от имотите; С. С. И. също е заявила, че няма нищо против на нея и ищцата Л. Г. Д. да бъде определен общ дял, но в кориците на делото не се съдържа изявление на ищцата Л. Д. в тази насока, при което съдът не може да разпредели общ дял на ищцата Л. Д. и на ответника С. И.. Ето защо е приел, че вариантите, дадени от вещото лице Д., в които е посочен вариант на разпределяне в общ дял на 3/12 ид.ч. (за Л. Д. и С. И. общо – 1/12 идеални части за С. И. и 2/12 идеални части за Л. Д.), не са подходящи за разпределяне на имотите между страните по реда на чл. 353 ГПК. Третия вариант, предложен от вещото лице Д., съдът също не е счел за най-целесъобразен, предвид обстоятелството, че в него са посочени дялове от 3/12 ид.ч., а искане да им бъде разпределен в общ дял са направили само ответниците В. И. А., С. С. Д., А. Б. И., А. Б. И. и В. И. К., чиито права в собствеността общо възлизат на 9/12 ид.ч. От двата варианта, предложени от вещо лице В., съдът е намерил за най-целесъобразен втория такъв, тъй като при него сумите за уравняването на дяловете са най-малки.

По правния въпрос

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът дава следния отговор:

При разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при наличието на оспорено и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение и да игнорира оспореното. Съдът следва да кредитира това заключение, което сочи действителната стойност на имотите, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността, като съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите и на какво се дължи разликата в заключенията.

Същевременно съдът следва да вземе предвид това заключение, което дава възможност за най-справедливо разпределение на допуснатите до делба имоти, с оглед правата на съделителите, пазарната стойност на имотите, техния вид и местоположение, както и с оглед на други техни характеристики, имащи отношение към ценността им за страните по делото.

По същество

По основателността на касационната жалба и с оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.

Както бе отразено по-горе, съделителите В. И. А., С. С. Д., А. Б. И., А. Б. И. и В. И. К. са пожелали да им бъде разпределен общ дял от имотите. Същите притежават общо 9/12 ид.ч. от съсобствеността.

С отговора на исковата молба С. С. И. е заявила съгласие на нея и на майка й Л. Г. Д. да бъде разпределен общ дял.

С отговорите на въззивната жалба Л. Г. Д. и С. С. И. са изложили, че ако въззивният съд следва да направи ново разпределение, същите желаят в общ дял да им бъде разпределена нивата от 3.150 дка, находяща се в м. „Д.“.

Същевременно настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че между страните не съществува спор, че най-ценни и желани за тях са земеделските земи, находящи се в местностите „Д.“, „Д.“ и „М.“.
По делото са приети заключения на две вещи лица. Първото заключение, изготвено от вещо лице В., е оспорено по съображения, че посочените пазарни цени на имотите са занижени.

Второто заключение – на вещо лице Д., е прието без възражения на страните.
Настоящият съд намира заключението на вещо лице Д. за по-обосновано и съобразено със средните пазарни цени на земеделските земи за съответния район. При него стойността на имотите е определена по метода „Сравнение на нерегулирани пазарни цени“, като за целта е направено проучване на пазара на земеделски земи в землището на [населено място], докато другото заключение се основава на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (обн. ДВ бр.64/1998 г.).

Заключението на вещо лице Д. съответства и на заявеното от страните, че имотите в местностите „Д.“, „Д.“ и „М.“ са по-ценни. Твърденията на страните по този въпрос следва да бъдат взети предвид, доколкото очевидно почиват на реална преценка на допуснатите до делба имоти.

Освен това настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че въззивният съд не само, че не е постановил решението си въз основа на по-обоснованото заключение, прието по делото, но и е възприел вариант на разпределение на имотите в нарушение на принципа всеки да получи реален дял, максимално близък до квотата му от съсобствеността, както и по възможност да се избягва получаването на значително неравностойни имоти. При възприетия от Окръжен съд – Кюстендил вариант на разпределение два от най-ценните за страните имоти (от общо четири такива) са били разпределени на Л. Д. и на С. И., въпреки че те притежават общо едва 3/12 ид.ч. от съсобствеността. Освен това, при дял от съсобствеността, възлизащ на 2.110 дка, Л. Д. е получила имоти с площ от 3.350 дка, а С. И. при дял от 1.055 дка е получила имот с площ от 2.057 дка, т.е. на тези две съделителки са възложени имоти, значително надвишаващи правата им от съсобствеността, като това е за сметка на останалите съделители.

При така направените изводи, съдът намира, че най-справедливо е разпределение по вариант втори, предложен от вещо лице Д., при който С. С. И. получава нивата в м. „Д.“, с площ от 1.322 дка, на стойност 793 лв.; Л. Г. Д. получава полска култура в м. „С. Т.“, с площ от 2.002 дка, на стойност 1 201 лв., полска култура в м. „Г.“, с площ от 0.200 дка, на стойност 200 лв. и полска култура в м. „Ф.“, с площ от 0.106 дка, на стойност 53 лв. (обща стойност на имотите от 1 454 лв.); останалите съделители получават останалите имоти, с обща площ от 9.035 дка, на стойност 7 166 лв. При това положение, за изравнение на дяловете Л. Д. следва да получи от С. И. сума в размер на 8.58 лв., а от останалите съделители, съобразно квотите им, сума в общ размер от 106.25 лв.

При този начин на разпределение страните получават имоти с площ, възможно най-близка до квотата им от съсобствеността, като същевременно сумите за уравнение на дяловете са най-малки по размер. Съобразено е и предпочитанието на страните към имотите в местностите „Д.“, „Д.“ и „М.“, като три от четирите имота в тези местности отиват при съделителите, притежаващи с 9/12 идеални части (3/4).

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 300 от 11.12.2017 г. по гр. дело № 280/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, следните имоти:

Полска култура от 2.002 дка (два дка и два кв.м), пета категория, местност „С. Т.“, имот № ……… по КВС на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): №……… – полска култура на насл. на В. Х. Д., № ……… – полска култура на Г. В. Д., № ……… – полска култура на насл. на М. М. Д., № ……… – полска култура на насл. на Г. Х. и др., № …….. – пасище, мера на [община] баня, на стойност 1 201 лв.;
Полска култура от 0.200 дка (двеста кв.м), шеста категория, в землището на [населено място], общ. С. баня, местност „Г.“, имот № …….., при граници: № ………. – полска култура на М. П., №………. – полски път на [община] баня, №…………. – полска култура на насл. на К. Д., №………… – полска култура на насл. на В. Д., на стойност 200 лв.;

Полска култура от 0.106 дка (сто и шест кв.м), шеста категория, местност „Ф.“, имот № …………. в землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): №……….. – полска култура на [община] баня, №…………. – полска култура на [община] баня, № …………. – полска култура на К. К., № ………. – полска култура на насл. на А. Б., № ………. – полска култура на насл. на В. И. Б., на стойност 53 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на С. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.А, ет.9, ап.№ 26, следния имот:

Нива от 1.322 дка (един дка и триста двадесет и два кв.м), шеста категория, местност ,,Д.“, имот № ……… по картата на землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ………. – ливада на О. Л., ……… – нива на [община] баня,…………… – използв. ливада на насл. на Г. К., …………. – полски път на [община] баня, ………… – полска култура на насл. на С. К., ………. – полска култура на насл. на В. К., на стойност 793 лв.

РАЗПРЕДЕЛЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на В. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7, А. Б. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7, А. Б. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7 и В. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], следните имоти:

Използв. ливада от 1.515 дка (един дка и петстотин и петнадесет кв.м), шеста категория, местност „М.“, имот № ……….. по картата на землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ……….. – използв. ливада на насл. на М. М. Д., № ……….. – използв. ливада на [община] баня, № ……….. – използв. ливада на И. Д. М., № ………… – използв. ливада на [община] баня, на стойност 757 лв.;
Нива от 3.150 дка (три дка и сто и петдесет кв.м), десета категория, местност „Д.”, имот № ……….. по КВС в землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ………… – ливада на насл. на И. Х. Д., № ………… – нива на насл. на В. Х. Д., № ………… – водно течение на държавата – МОСВ, № ………… – ливада на насл. на И. К. М., на стойност 3 150 лв.;

Ливада от 2.057 дка (два дка и петдесет и седем кв.м), десета категория, местност „Д.“, имот № …… по КВС на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ……….. – нива на насл. на И. Х. Д., № ………… – ливада на насл. на И. К. М., № ……….. – врем. неизползв. нива на „Феърплей пропъртис“ АДСИЦ, № ………… – нива на „Феърплей пропъртис“ АДСИЦ., № ………. – нива на Е. Р., № ………. – използв. ливада на [община] баня, № ………… – нива на насл. на В. Х. Д., на стойност 2 057 лв.;

Използв. ливада от 2.035 дка (два дка и тридесет и пет кв.м), шеста категория, местност „Б.“, имот № ………… в землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ………… – използв. ливада на насл. на К. П., № ……….. – използв. ливада на А. К., № ………. – използв. ливада на Методи Ш., № ……….. – използв. ливада на насл. на С. С., № ………… – използв. ливада на Г. Т., № …………. – използв. ливада на насл. на Г. М., на стойност 1 119 лв.;

Полска култура от 0.278 дка (двеста седемдесет и осем кв.м), девета категория, местност „Л.“, имот № …………… в землището на [населено място], общ. С. баня, при граници (съседи): № ………. – полска култура на насл. на Г. А. Д., № ……… – полска култура на С. А. Н., № ……….. – полска култура на насл. на Н. М. Д., № ……….. – полски път на [община] баня, на стойност 83 лв.

ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.А, ет.9, ап.№ 26, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сума в размер на 8.58 лв. (осем лева и 58 ст.).

ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сумата от 35.42 лв. (тридесет и пет лева и 42 ст.).

ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сумата от 11.80 лв. (единадесет лева и 80 ст.).

ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сумата от 11.80 лв. (единадесет лева и 80 ст.).

ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 7, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сумата от сумата от 11.80 лв. (единадесет лева и 80 ст.).

ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Л. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място]. [улица], вх.Б, ет.2, ап.№ 19, за уравнение на дяловете сумата от 35.42 лв. (тридесет и пет лева и 42 ст.).

ОСЪЖДА Л. Г. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 62.75 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА С. С. И. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 31.38 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА В. И. А. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 94.13 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 31.38 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА А. Б. И. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 31.38 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА А. Б. И. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 31.38 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА В. И. К. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сума в размер на 94.13 лв., представляваща държавна такса от 4% върху стойността на дела й.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми