Решение № 96 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 3368/2018 г.

124 Shares

Анотация

Въпрос

По приложението на чл. 315 КТ - следва ли в броя на работните места, определени от работодателя за заемане от лица с намалена работоспособност, да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст?

Отговор

Минималният брой на работните места, определен по списъка съгласно Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. е предназначен за заемане от кръга лица, определен в Наредбата за трудоустрояване - лицата с временно или трайно намалена работоспособност поради заболяване; бременни работнички или служителки; работнички или служителки кърмачки и лица, серопозитивни към вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност. В задължителния минимален брой работни места за трудоустроени не могат да бъдат включвани по усмотрение на работодателя и други категории работници, каквито са майките с деца до двегодишна възраст. Майките, отглеждащи малки деца се ползват с предварителна закрила при уволнение (чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за работнички или служителки с дете до 3 годишна възраст); не могат да бъдат командировани без писменото им съгласие (чл. 310 КТ за работнички или служителки с дете до 3 годишна възраст); имат право да работят надомно при същия или друг работодател (чл. 312 КТ за работнички или служителки с дете до 6 годишна възраст), но не са трудоустроени по смисъла на чл. 314 КТ и Наредбата за трудоустрояване, поради което работодателят няма право да определя за тях работни места от минималния процент, предвиден за трудоустроени работници.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3368 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 2 от 03.01.2019 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1262 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1096/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3, предявени от Ж. Ж. И. от [населено място] против Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Св. Марина“ ЕАД, [населено място] за признаване на незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 201 от 11.09.2017 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7477,80 лева.

Касационен въпрос

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 315 КТ – следва ли в броя на работните места, определени от работодателя за заемане от лица с намалена работоспособност, да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст.

Мотиви

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 315 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното:

Съгласно чл. 314 КТ, работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа, по предписание на здравните органи се трудоустроява на друга работа или на същата при подходящи условия. Редът за издаване на предписанието за трудоустрояване и дължимите от работодателя действия по изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за трудоустрояване (НТ) (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.), включваща и категориите лица, подлежащи на устройване на работа при подходящи условия.

Когато работодателят има повече от 50 работници и служители, то той е длъжен да определя ежегодно подходящи за трудоустрояване работни места на брой от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите – чл. 315, ал. 1 КТ.

Минималният процент на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност се определя съобразно икономическия отрасъл, в който работодателят осъществява дейността си с наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването – чл. 315, ал. 3 КТ.

В изпълнение на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване, работодателят е задължен да създаде комисия по трудоустрояване, която ежегодно да определя списък на подходящите за трудоустрояване работни места съобразно минималния процент такива, определен в наредбата, издадена на основание чл. 315, ал. 3 КТ – Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г., на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Минималният брой на работните места, определен по списъка съгласно Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. е предназначен за заемане от кръга лица, определен в Наредбата за трудоустрояване – лицата с временно или трайно намалена работоспособност поради заболяване; бременни работнички или служителки; работнички или служителки кърмачки и лица, серопозитивни към вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност. В задължителния минимален брой работни места за трудоустроени не могат да бъдат включвани по усмотрение на работодателя и други категории работници, каквито са майките с деца до двегодишна възраст. Майките, отглеждащи малки деца се ползват с предварителна закрила при уволнение (чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за работнички или служителки с дете до 3 годишна възраст); не могат да бъдат командировани без писменото им съгласие (чл. 310 КТ за работнички или служителки с дете до 3 годишна възраст); имат право да работят надомно при същия или друг работодател (чл. 312 КТ за работнички или служителки с дете до 6 годишна възраст), но не са трудоустроени по смисъла на чл. 314 КТ и Наредбата за трудоустрояване, поради което работодателят няма право да определя за тях работни места от минималния процент, предвиден за трудоустроени работници.

По същество

В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ във втора клиника по инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Марина“, [населено място].

С влязло в сила експертно решение № 1896 от 22.08.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД, [населено място], на ищцата е била поставена диагноза „други нарушения на вестибуларната функция“ – заболяване, определящо 52% трайно намалена работоспособност за срок от една година (до 01.08.2018 г.) и противопоказания за условия на труд дейностите вдигане, бутане, пренасяне на тежки товари, екстремни усуквания, неблагоприятни климатични условия, нощен труд. В решението на ТЕЛК здравните органи са приели, че лицето не може да работи като медицинска сестра в стационар, но може да изпълнява тази длъжност при спазване на описаните противопоказни условия на труд.

Със заповед № 201 от 11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на служителката да изпълнява възложената ѝ работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Прието е за установено, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315 КТ, като е определил работни места за лица с намалена работоспособност – при обща численост на персонала 1860 щатни бройки са били определени 186 работни места за трудоустроени, т.е. 10 % от общия брой на работните места в съответствие с Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност.

От общия брой от 186 работни места за трудоустроени, 74 работни места са били определени като подходящи за заемане от майки с деца до двегодишна възраст, от които 33 щатни бройки за медицински сестри. Към момента на прекратяване на трудовия договор не е имало свободна длъжност, подходяща заемане от ищцата с оглед предписанията за противопоказни на заболяването и условия на труд. При така установените факти, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна, тъй като са спазени всички законови изисквания за прекратяване на трудовия договор на посоченото в нея основание. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл по въведеният довод за незаконност на уволнението поради извършването му преди влизане в сила на решението на ТЕЛК; назначил е съдебно-икономическа експертиза, която не е била поискана своевременно от въззивника, ответник по делото и е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ при доказателства, че работодателят не е спазил изискванията на закона при определяне броя на работните места за трудоустроени, включвайки в тази категория и служителки с деца до двегодишна възраст.

Ответникът по касационната жалба УМБАЛ „Св. Марина“, [населено място] я оспорва като неоснователна.

По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:

Правилно и в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че предявеният иск може да бъде разгледан само въз основа на доводите за незаконност на уволнението, въведени от ищеца с исковата молба. Съдът е съобразил, че доводът за прекратяване на трудовия договор с ищцата преди влизане в сила на решението на ТЕЛК за трудоустрояване не е бил въведен с исковата молба, а едва след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, поради което не дължи произнасяне по несвоевременно въведеното основание за незаконност на уволнението.

Неоснователно е и оплакването за допусната във въззивното производство икономическа експертиза, въпреки несвоевременно направеното искане за това доказателство. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК, при въведено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на определена фактическа констатация на първоинстанционния съд, въззивният съд може да допусне изслушване на експертиза служебно, без страната да е направила искане за това.

С въззивната жалба, ответникът по делото УМБАЛ „Св. Марина“, [населено място] е въвел оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно изпълнение на задълженията му по чл. 315 КТ за определяне брой работни места за трудоустроени и заемането им от други служители към момента на уволнението на ищцата. При така въведеното от въззивника оплакване, законосъобразно въззивният съд е допуснал изслушване на съдебно-икономическа експертиза за установяване на правнорелевантни по делото факти – за установяване броя на определените от работодателя работни места, подходящи за трудоустроени и имало ли е незаети от тях щатни бройки, на които ищцата е могла да бъде преназначена.

Касационното оплакване за неправилни изводи по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е основателно. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Когато тези условия са налице, прекратяването на трудовия договор се допуска само в случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или той не е съгласен да заеме тази работа.

По делото е установено, че с експертно решение № 1896 от 22.08.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД, [населено място], поради заболяване на ищцата и е определена 52% трайно намалена работоспособност за срок от една година и противопоказания за условия на труд, изключващи заеманата длъжност на медицинска сестра в стационар, но позволяващи да изпълнява същата длъжност при спазване на определени противопоказания.

Установено е и че в съответствие с т. 86 от Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, работодателят е определил 10 % от работните места в болницата за заемане от трудоустроени – при обща численост на персонала към 26.05.2017 г. от 1860 щатни бройки е определил 186 от тях за трудоустроени.

Същевременно, 74 от общо определените 186 щатни бройки са били предвидени за заемане от майки с деца до 2-годишна възраст или от лица, които не са трудоустроени и не попадат в кръга, определен в Наредбата за трудоустрояване, т.е. работодателят е разполагал със 74 работни места, 33 от които за медицински сестри, без да е установено имало ли е и колко от тях са били подходящи за трудоустрояване на ищцата.

Обстоятелството, че тези работни места са били заети е без правно значение с оглед разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ – когато длъжността е определена за заемане от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме, работодателят прекратява трудовият договор с лицето, което я заема без предизвестие, за да устрои трудоустроения на подходяща работа. При доказателства за налични работни места за трудоустроени, без да е установено, че тези работни места не са подходящи за здравното състояние на уволнената служителка, уволнението и е извършено в нарушение на чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ.

Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се уважи като основателен. Предвид обусловения му характер, като основателен следва да се уважи и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а с оглед доказателствата за оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, като основателен следва да се уважи и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 7477,80 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора, ищец по делото, следва да бъдат присъдени и направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1410 лева, съставляващи адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 01.08.2018 г. и 31.07.2018 г. с адвокат В. Д. от Варненска адвокатска колегия и от 01.03.2018 г. с адвокат Ю. Д. от Варненска адвокатска колегия. Ответникът по делото УМБАЛ „Св. Марина“, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 323,78 лева държавни такси по делото.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1262 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1096/2018 г. на Варненски окръжен съд.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ж. Ж. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 201 от 11.09.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, [населено място] и ОТМЕНЯ заповед № 201 от 11.09.2017 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ж. Ж. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, [населено място].

ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, [населено място] да заплати на Ж. Ж. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 7477,80 лева (седем хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2017 година до окончателното и изплащане, както и сумата 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, [населено място] да заплати сумата 323,78 лева разноски за държавни такси по делото по сметка на Върховния касационен съд на Република България.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми