Решение № 96 от 28.07.2017 г. по т. д. № 1907/2016 г.

Анотация

Въпрос
Относно въпроса за възможността по аналогия с каузалните правоотношения при спор относно вземане по запис на заповед неясна част от текста му да бъде тълкувана от съда и за приложимостта на чл. 20 ЗЗД към такива случаи.
Отговор

Недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път констатации за наличието на един или друг от задължителните реквизити на записа на заповед. При упражнено право на предявен менителничен иск съдът следва само да констатира наличието на обективирани по несъмнен начин онези части от задължителното съдържание на записа на заповед, които се отнасят към съответните изискуеми от закона реквизити, определящи го в своята съвкупност като валидна ценна книга и основание за плащане. Доколкото извън задължителното съдържание на документа в него могат да бъдат обективирани други изявления на издателя,при неясни такива тълкуването е допустимо с оглед установяване дали действителната воля на издателя е била със спорния текст да въведе условие при поемането на менителничното задължение,противно на изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ и компрометиращо характера на документа като запис на заповед. В случай,че реквизитите на записа на заповед могат да бъдат открити като негово съдържание,обективирани в предписаните от закона форма и начин,а спорният текст не влияе върху безусловния характер на поетото обещание за плащане и не представлява „определен по друг начин“ или „последователен“ падеж /цит. чл. 486, ал. 2 ТЗ/, съдът следва да счете последния за ненаписан.


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1907/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Р. С. М. против решение №1071 от 26.05.2016г. по в.т.д.№953/16г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение №8967/30.12.2015г. по гр.д.№4423/14г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу П. Е. Н. иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 16 000 евро , представляваща вземане по запис на заповед , издаден на 27.11.07г., ведно със законната лихва.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Съображенията му са за извършено от съда недопустимо тълкуване на текста на документа и за неправилно интерпретиране волята на издателя на записа на заповед, при несъобразяване очертания с доводите и възраженията на страните предмет на спора. Искането е за касиране на въззивното решение,разглеждане по същество и уважаване на предявения иск с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по касация П. Е. Н. в писмен отговор е оспорил изложените в касационната жалба оплаквания с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното въззивно ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини