Анотация
При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА, АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 817 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Д., [населено място], представлявана от адв. Б. К., срещу решение № 2207 от 13.11.2015г. по в.гр.д. № 2377/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1272 от 21.02.2015г. по гр.д. № 14869/2013г. на Софийски градски съд, I- 9 състав е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за сумата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗД [фирма] разноски в размер на 800 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд правилно е очертал обема на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Твърди, че съдът не е съобразил и отчел в достатъчна и пълна степен всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението и поради присъденото обезщетение е занижено. Касаторката счита за неправилен и извода на въззивния съд, че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването й е в размер на 50%. Поддържа, че съдът не е преценил и отчел в достатъчна и пълна степен доколко действията й са допринесли за вредоносния резултат, както и че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата отговорността на ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
