Решение № 94 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 60364/2016 г.

Анотация

Въпрос
Относно за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60364 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х. чрез пълномощника й адвокат А. Г. против решение 1398 от 4.07.2016 г., постановено по т.д. 2022 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-София, с което потвърдено решение от 5.02.2016 г. по гр.д. № 19107/2014 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г.“ АД, [населено място] да заплати на В. Г. Х. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане и искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.

Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г.“ АД, [населено място] не изарзява становище в настоящото производство.

С определение № 156 от 15.03.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е относим към възприетия от въззивния съд изход на спора. Софийски апелативен съд приел, с оглед липсата на въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 30 000 лева, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: наличие към датата на пътно-транспорното произшествие на валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилисти между собственика на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, осъществяване на непозволено увреждане от водача на автомобила, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата причинил на ищцата травматични увреждания - счупване на три ребра, луксация на лявата раменна става, счупване на пета дланна кост и фисура на четвъртия пръст на дясната ръка. Единствено спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие получените увреждания. При определяне на размера съдът съобразил спецификата на вида и характера на причинените на пострадалата увреждания, които са няколко и са засегнали снагата и двата горни крайника, обстоятелството, че уврежданията са довели до изпитване на силни болки и страдания и невъзможност за самостоятелно битово обслужване за период от около два месеца, като след него постепенно са затихнали, а счупванията са зараснали ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини