Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г.

Анотация

Въпрос
Относно решение по материалноправния въпрос, отнасящ се до фактите, които определят извод за знание на длъжника за увреждане на кредитора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД.

Отговор

Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.

Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА, АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 638 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, представлявана от главен юрисконсулт Д. К., срещу решение № 304 от 07.12.2015г. по в.т.д. № 177/2015г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 23 от 12.03.2013г. по т.д. № 1311/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на извършеното от [фирма] действие, изразяващо се в посочване в заявление за регистрация 1212 от 28.08.2012г. до ДФ „Земеделие“ ОД – [населено място] на банковата сметка на [фирма], по която е следвало да получи и са преведени дължимите му се средства по мярка „НДЖ I“ в размер на 33 040 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни, непълни и противоречащи на практиката на ВКС изводите на въззивния съд, направени във връзка с обсъждането на третата изискуема предпоставка за наличието на завършен фактически състав на увреждането на кредитора и неговите права по чл. 135 ЗЗД, съставляваща изискването длъжникът да е знаел за това увреждане /субективно условие/. Сочи, че въззивният съд е изложил съображения за липса на доказателства за наличие на знание у ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в


Цитирани норми и термини