Решение № 92 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2876/2018 г.

Спорът е допуснат до касация с Определение № 918 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 2876/2018 г.

162 Shares

Анотация

Въпрос

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

Отговор

Качеството субект на дисциплинарната отговорност има значение само в рамките на определено трудово правоотношение, тъй като дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е отговорност в рамките на определено трудово правоотношение. Работникът или служителят не е субект на дисциплинарна отговорност изобщо, а е такъв с оглед на съществуващо конкретно трудово правоотношение, по което той е страна. При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ работникът или служителят е субект на дисциплинарната отговорност пред този работодател поотделно по отношение на всеки от трудовите договори. За нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите той носи дисциплинарна отговорност по него, а не и по останалите договори.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 2876 по описа за 2018 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Постъпила е касационна жалба от А. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.Х., против решение от 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 684/2017 г. на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на решение от 09.10.2017г. по гр.д.№498/2017г. на Районен съд – Радомир, са отхвърлени предявените от А. А. Д. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон., съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки Претендират се заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.Х. на основание чл. 38 ЗАдв.

Ответникът по жалбата Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“, чрез процесуалния представител юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна, като съображенията си излага в писмен отговор.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 918 от 28.12.2018г. по поставения от касатора въпрос/след уточнение в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „при наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство“. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 186 КТ и сл., вр. чл. 259, ал. 1 КТ и за развитието на правото, поради което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотиви

По правния въпрос

По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, намира следното:

Качеството субект на дисциплинарната отговорност има значение само в рамките на определено трудово правоотношение, тъй като дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е отговорност в рамките на определено трудово правоотношение. Работникът или служителят не е субект на дисциплинарна отговорност изобщо, а е такъв с оглед на съществуващо конкретно трудово правоотношение, по което той е страна. При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ работникът или служителят е субект на дисциплинарната отговорност пред този работодател поотделно по отношение на всеки от трудовите договори. За нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите той носи дисциплинарна отговорност по него, а не и по останалите договори. В този смисъл правната доктрина – К. М., „Дисциплинарна отговорност на работниците и служителите“, ИК“Труд и право“.

По фактите

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. А. Д. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3 за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-07-64/ 02.05.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ.

Видно от съдържанието на процесната заповед за уволнение дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на А. Д. на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, затова че през периода м. октомври – м. декември 2016 г. като Старши лесничей и Горски надзирател в ТП ДГС Земен не е осъществил дължимия контрол на горските територии в поверения му охранителен участък в землището на [населено място], [община], с което е допуснал извършване на незаконна сеч в поотдели 221н, 221у и 221м без издадено позволително за сеч и без да отбити в основата с КГМ на 1032 броя дървета от зимен дъб на обща площ от 20 дка и извоз на незаконно добитата дървесина от посочените поотдели, установени при извършени проверки на 27.02.2017 г., 02.03.2017 г. и 07.03.2017 г. от служители на Югозападно държавно предприятие Благоевград, ДП ДГС Земен и РУ – Р., и с поведението си е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в извършена злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на възложената му работа и възложени трудови задължения по заповед № РД-07-2/05.01.2016г. и заповед № РД-07-144/10.08.2016г. на директора на ТП ДГС Земен.

Правилно въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че през периода м. октомври – декември 2016 г. ищецът А.Д. като Старши лесничей при ответника не е осъществил дължимия контрол при изпълнение на дейностите по опазване на поверения му охранителен участък на [населено място], [община], включен в трудовите му задължения. Правилни са и изводите на съда, че включването в трудовите му задължения на функцията по контрол при изпълнението на дейностите по опазване на горските територии, включени в територията на ГСУ К., се доказва по делото както от длъжностна характеристика на Старши лесничей, според която част от основите задължения са свързани с организиране работата на горските надзиратели и извършване на проверка по документи и терен на осъществяваната от тях дейност, така и от посочените в уволнителната заповед заповеди № РД-07-2/05.01.2016г. и № РД-07-144/10.08.2016г. на директора на ТП ДГС Земен за възлагане на ищеца на задължения по контрол при изпълнението на дейностите по опазване на горските територии, включени в територията на ГСУ К. и част от които е охранителен участък [населено място]. Правилно също така е прието от въззивния съд, че знанието на ищеца за посочените заповеди не е оспорено от него, а и същото се установява както от наведените от него доводи в исковата молба сочещи, че те се отнасят само за възложените задължения на длъжността Старши лесничей, която той не е заемал към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, и възлагането на контрола по заповедта от 10.08.2016 г. на друг служител при ответника, така и от констативния протокол от 08.03.2017 г., съставен в присъствието на ищеца и подписан от него.

Посочено е от съда, че със заповедта от 10.08.2016 г. на директора на ТП ДГС Земен са обособени охранителните участъци и разпределени функциите на горските надзиратели, но с нея не е отменена заповед от 05.01.2016 г., възлагаща конкретно функцията по контрол на ищеца за територията на ГСУ К., поради което съдът е намерил за неоснователни наведените от ищеца доводи в обратния смисъл. Приел е, че след като в трудовите задължения на ищеца при заемане на длъжността Старши лесничей при ответника са били включени функции по контрол при изпълнението на дейностите по опазването на горските територии, включени в територията на ГСУ К., неосъществяването им несъмнено съставлява извършено от него нарушение на трудовата дисциплина.

Правилно е прието от въззивния съд, че неупражненият от ищеца контрол при изпълнение на възложените му задължения като Старши лесничей при ответника съставлява не само тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, предвид възложените му от работодателя функции, сочещи за оказано по-високо доверие към него и свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, но и злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ поради осъществяването на бездействие – неполагането на дължимата грижа при изпълнението на така възложените му трудови функции по контрол, което е израз на несъблюдаване на дължимото съгласно чл. 125 КТ и чл. 126, т. 9 КТ поведение от него на добросъвестност и доверие в отношенията служител и работодател.

Неправилно въззивният съд е намерил, че в случая потестативното право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на служителя поради ангажиране на дисциплинарната му отговорност за горепосоченото нарушение на трудовата дисциплина не е погасено поради преустановяване на трудовото правоотношение между страните за длъжността Старши лесничей и заеманата на длъжността Горски надзирател за охранителен участък с. Д., намиращ се на територията на ГСУ Земен, към момента на връчването на процесната уволнителна заповед.

Правилно е прието от въззивния съд, че от представените трудови договори, допълнителни споразумения и заповеди се доказа по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът А.Д. през периода от 01.04.2015 г. до 14.02.2017 г. е заемал длъжността Старши лесничей при ответника, а от 14.02.2017 г. до 02.05.2017 г. – длъжността Горски надзирател, като от 01.03.2017 г. до прекратяване на трудовото правоотношение помежду им с процесната уволнителна заповед той е изпълнявал по вътрешно съвместителство съгласно чл. 259, ал. 1 КТ и длъжността Старши лесничей на ГСУ К. /така заповед № РД-07-25 от 02.03.2017г./.

По същество

Вътрешното съвместителство е изпълнение на повече от една длъжност /трудова функция/ в рамките на нормалното работно време, а когато има отсъстващ титуляр на длъжността и тя временно се изпълнява от друг работник или служител /какъвто е настоящият случай/, се касае до вътрешно заместване по съвместителство. В случая със завръщане на замествания по съвместителство титуляр, трудовото правоотношение на ищеца-заместващия по вътрешно съвместителство за длъжността Старши лесничей е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ – със заповед № РД-06-3 от 14.02.2017г. При правилно установени данни относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовите правоотношения между страните, неправилно въззивният съд е приел, че с подписаните между страните заповед № РД-06-3 от 14.02.2017г. и трудов договор № ПО-01-9 от 14.02.2017г. е постигнато изменение на съществувалото помежду им трудовото правоотношение по взаимно съгласие съгласно чл. 119 КТ, въз основа на което на ищеца е възложено изпълнението на работа за друга длъжност – Горски надзирател, а не прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Тези изводи не кореспондират със съдържанието на заповед № РД-06-3 от 14.02.2017г. – за прекратяване на трудовия договор за длъжността старши лесничей на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, както и на трудов договор № ПО-01-9 от 14.02.2017г. – за възникване на ново трудово правоотношение за длъжността Горски надзирател. Тези неправилни изводи са довели до неправилност и на извода на съда, че и установяването от работодателя на нарушение на трудовата дисциплина, осъществено от служителя, макар и при заемането на предходната длъжност, за него е съществувала възможността да ангажира дисциплинарната му отговорност.

Дисциплинарната власт може да бъде упражнена от работодателя докато съществува трудовото правоотношение, не и след като същото бъде прекратено. Също така не може да бъде прекратено едно вече прекратено трудово правоотношение.

Неправилни с оглед отговора на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, са и изводите на въззивния съд, че: дори и да се приеме, че такова прекратяване е налице, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е осъществял и работата за длъжността Старши лесничей на ГСУ К..

С оглед изложеното, уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание, поради което трябва да бъдат приети за основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3. Сумата на обезщетението – 5752,28лв., следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 29.06.2017г. до окончателното изплащане са сумата.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени.

По разноските

С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2144лв. за първата и въззивната инстанции. На процесуалния представител на ищеца адв.Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв в размер на 614лв. – за касационната инстанция. Ответникът-работодател ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 290,09лв.

Диспозитив

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 684/2017 г. на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на решение от 09.10.2017г. по гр.д.№498/2017г. на Районен съд – Радомир, са отхвърлени предявените от А. А. Д. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1-3 и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА уволнението на А. А. Д., извършено със заповед № РД-07-64/ 02.05.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен на основание чл. 188, т. 3 КТ за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА А. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност ”горски надзирател“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ да заплати на А. А. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 5752,28лв., представляваща обезщетение за периода от 02.05.2017г. до 02.11.2017г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2144 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ да заплати на адвокат М. Малинова Х. от АК-Перник сумата 614лв. на основание чл. 38 ЗАдв.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Земен“ да заплати по сметка на Върховния касационен съд 290,09лв – държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Определение № 918 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 2876/2018 г. Докладчик: съдия Жива Декова При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми