Решение № 89 от 12.07.2019 г. по гр. д. № 3607/2018 г.

Спорът е допуснат до касация с Определение № 591 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 3607/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Възможно ли е във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващото застрояване?

Отговор

Основен принцип при извършване на делба е този, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН.

Според него, когато това е възможно, всеки от съделителите следва да получи дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява с пари. Когато предмет на делба е поземлен имот, чието предназначение е за жилищни нужди /чл. 4, ал. 7, т. 1 НПНУОВТУЗ/, образуването от него на два или повече самостоятелни обекта води до запазване на предназначението на всеки от новообразуваните обекти. Когато имотът е застроен със сгради на основното и на допълващото застрояване и е неподеляем, е невъзможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото застрояване и самия поземлен имот. Пречката за такова обособяване на дялове произтича от обстоятелството, че сградите на допълващото застрояване имат обслужващ характер спрямо основното застрояване и не представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата /сградите/ на основното застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, така и дворното място не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Маргарита Соколова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Светлана Калинова, Розинела Янчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3607/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 591/28.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които е извършена делба на недвижим имот по реда на чл. 353 ГПК, присъдени са суми за уравнение на дяловете и е потвърдено решение № 2002/20.06.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд, с което в производство по чл. 250 ГПК е отхвърлено искане за допълване на първоначално постановеното решение № 1412/04.05.2017 г. чрез произнасяне по искането на А. А. С. за възлагане в неин дял на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

С решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. Пловдивският окръжен съд отменил решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и вместо него извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като поставил в дял на А. Н. Б. недвижим поземлен имот, заедно с построените в него второстепенни постройки: лятна кухня със застроена площ 25 кв. м. и навес с оградни стени с площ 5 кв. м., а в общ дял на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. поставил построените в същия поземлен имот: първи жилищен етаж със застроена площ от 118 кв. м. от двуетажна жилищна сграда, ведно с 36.547% ид. ч. от общите части на сградата, както и работилница със застроена площ 34 кв. м.; Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. са осъдени да заплатят на А. Н. Б. по 4 053.34 лева или общо 12 160 лева за уравнение на дяловете.

С въззивното решение е потвърдено решение № 2002/20.06.2017 г., с което в производство по чл. 250 ГПК е отхвърлено искането на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. за допълване на първоначално постановеното решение чрез произнасяне по искането на А. А. С. за възлагане в неин дял на делбения имот.

Производството е за делба във фазата по извършване.

Предмет на делба са дворно място, първият етаж от двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, работилница и навес. Обектите са останали в наследство от съпрузите Т. С., починала през 1992 г., и Н. С., починал през 1996 г., и оставили за наследници по закон: дъщеря – ищцата по делото, и син А. Н. С.. Последният е починал през 2008 г. и е оставил за наследници по закон ответниците по делото: Н. и А. С. – деца, и М. С. – съпруга.

Делбата е допусната при квоти 1/2 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за всеки от ответниците.

Вторият етаж от двуетажната жилищна сграда е собствен на ответниците по делото като изграден въз основа на учредено през 1973 г. безвъзмездно право на строеж от родителите в полза на сина им А. С.. В хода на делото наследниците на суперфициаря – ответниците по иска за делба, сключили договор с н. а. № ………/14.07.2016 г., с който имотът бил поставен в дял на Н. и М. С., които няма да претендират от А. С. стойността на дяловете си от притежаваните от тях по 1/6 ид. ч. от първия етаж на сградата, в случай, че имотът при съдебната делба се възложи в неин дял; при друг изход на съдебното производство се задължават да прехвърлят на А. С. правата си върху първия жилищен етаж в едногодишен срок от приключване на делото.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката А. С. своевременно е предявила претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатите до делба обекти като сънаследник, който при откриване на наследството е живял в жилищния етаж и не притежава друго жилище. За да приеме за неоснователна тази възлагателна претенция, въззивният съд посочил, че правата на ответниците са възникнали от трима наследодатели – общите наследодатели Т. и Н. С. и прекия им наследодател А. С. на основание наследствена трансмисия, като последният не е общ наследодател на всички съделители – не е наследодател на ищцата. Качеството наследници на оставените в наследство недвижими имоти от общите наследодатели ответниците са придобили със смъртта на прекия си наследодател А. С. през 2008 г. и на това основание са легитимирани като съделители в делбеното производство. Съделителката, предявила възлагателна претенция, не е пряк наследник на своите възходящи /баба и дядо/, нито наследник по заместване.

Затова по отношение на тази съделителка, която към 1996 г. е живяла на втория жилищен етаж, не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на делбения жилищен имот, останал в наследство от възходящите й. В решението по чл. 250 ГПК въззивният съд приел, че тъй като делбата няма да се извърши по този способ, то не дължи произнасяне с отделен диспозитив по възлагателната претенция.

При избора на способ, по който да се извърши делбата, въззивният съд съобразил реализирането на правото на строеж, учредено през 1973 г. в полза на прекия наследодател на ответниците и факта, че първият и вторият етажи от двуетажната жилищна сграда принадлежат на различни собственици и заключил, че по отношение на общите части от сградата приложение ще намери режимът на етажната собственост.

Дворното място обаче ще принадлежи на учредилото право на строеж лице и ползването му от етажните собственици с учредено и реализирано право на строеж ще се извършва по правилото, установено в чл. 64 ЗС.

Като взел предвид, че дворното място съставлява самостоятелен обект на собственост, както и установеното още приживе на тримата наследодатели фактическо ползване на жилищния имот и дворното място от ответниците, въззивният съд приел, че от делбената маса могат да се обособят два самостоятелни дяла. Съобразявайки фактическото ползване на имотите преди делбата и това, че прекият наследодател на ответниците и те самите са направили значителни подобрения в трайно ползвания от тях недвижим имот, съдът приел, че с разпределението по реда на чл. 353 ГПК се избягват неудобствата, до които би довело разпределянето чрез жребий.

Същевременно при тази възможност за извършване на делбата необосновано и противоречащо на основната цел на производството за получаване от съделителите на реален дял от допуснатите до делба наследствени имоти е изнасянето им на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки от имотите е реално неподеляем.

Този принцип не може да се игнорира поради това, че не могат да се формират равностойни дялове. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице, само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял. За приложимостта на чл. 353 ГПК е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, без да е поставено изискване за тяхната еднородност, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 13 от Постановление № 5 от 30.10.1964 г. на Пленума на ВС. Различната стойност на дяловете също не е основание делбата да се извърши чрез публична продан, тъй като неравенството в дяловете съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН се изравнява в пари, а за да се извърши правилно разпределение на имотите, се преценяват всички посочени факти и обстоятелства като съвкупност и при отчитане значението на всеки един от тях.

На следващо място въззивният съд приел, че възможността всеки от наследниците да получи дела си в натура е налице и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които те принадлежат, или при групиране. Въпреки че в случая не се касае за наследяване по заместване, съдът намерил, че наследниците на прекия наследодател А. С. следва да получат реална част от имота в общ дял, тъй като съсобствеността е възникнала от наследяване.

Съобразно всичко изложено въззивният съд заключил, че приложимият способ за извършването на делбата е чрез разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК.

Като взел предвид данните по делото за установено фактическо ползване още приживе на наследодателите и за извършени значителни подобрения в наследствения имот от ответниците, въззивният съд разпределил на последните дял ІІ, включващ първия жилищен етаж и работилницата, по отношение на която от заключението на вещото лице и гласните доказателства е установено, че след извършено преустройство е присъединена към главната вещ /първия етаж от сградата/, с който е функционално свързана и обслужва именно тази вещ, а не земята, върху която е построена сградата.

На ищцата разпределил дял І, който включва дворното място, лятната кухня и навеса.

След съпоставка на стойността на получения в дял имот и стойностното изражение на дяловете на двете групи съделители от общата делбена маса, въззивният съд извършил стойностно уравнение, като осъдил ответниците да заплатят на ищцата по 4 053.34 лева или общо 12 160 лева.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващото застрояване.

Мотиви

Застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо – чл. 20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18 НПНУОВТУЗ (Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план – чл. 20, ал. 2 ЗУТ, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти – чл. 20, ал. 3 ЗУТ, чл. 41, ал. 1 ЗУТ.

Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.

Анализирайки посочените разпоредби, следва извод, че постройките на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са.

Основен принцип при извършване на делба е този, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН.

Според него, когато това е възможно, всеки от съделителите следва да получи дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява с пари. Когато предмет на делба е поземлен имот, чието предназначение е за жилищни нужди /чл. 4, ал. 7, т. 1 НПНУОВТУЗ/, образуването от него на два или повече самостоятелни обекта води до запазване на предназначението на всеки от новообразуваните обекти. Когато имотът е застроен със сгради на основното и на допълващото застрояване и е неподеляем, е невъзможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното застрояване /жилищна/, а другият – сградите на допълващото застрояване и самия поземлен имот. Пречката за такова обособяване на дялове произтича от обстоятелството, че сградите на допълващото застрояване имат обслужващ характер спрямо основното застрояване и не представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата /сградите/ на основното застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, така и дворното място не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот.

По същество

По касационната жалба:

Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от обстоятелството, че като решаващ аргумент за обособяване от делбената маса на два самостоятелни дяла е изтъкнато фактическото ползване на жилищния имот и дворното място, а е игнориран фактът, че единият дял е формиран от сгради на допълващото застрояване – лятна кухня и навес, които не съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Ето защо като е извършил делбата чрез обособяване от неподеляемия имот на два дяла и разпределянето им по реда на чл. 353 ГПК, въззивният съд е постановил решение, което не съответства на данните по делото и закона. Това налага обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

Невъзможността да се обособят самостоятелни дялове, съответстващи на броя на съделителите, прави неприложим както способа по чл. 353 ГПК, така и този по чл. 352 ГПК – извършване на делбата чрез жребий. Що се отнася до приложението на чл. 348 ГПК, неподеляемият имот се изнася на публична продан, само ако не може да бъде поставен в един от дяловете. Разглежданият случай не е такъв.

Заявената от А. С. претенция за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е основателна. От показанията на св. Ел. П. и от представеното удостоверение изх. № АО-05-1016/06.10.2016 г. на [община] е установено, че съделителката е живяла в делбения имот към момента на смъртта на баща си /през 2008 г./ – низходящ на първоначалните собственици Т. и Н. С.. Съобразно тези данни следва да се приеме, че е налице изискването на закона при откриване на наследството, от което черпи права, съделителката, предявила възлагателната претенция, да е живяла в делбения имот. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.т. 7 и 9 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС съделителят с възлагателна претенция да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи права.

Налице е и последното изискване на закона – съделителят, предявил възлагателната претенция, да не притежава друго жилище. Видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, А. С. притежава единствено 1/6 ид. ч. от делбения имот. Обстоятелството, че в хода на делбения процес се е разпоредила с жилищен имот /притежаваната от нея идеална част от втория жилищен етаж/, не е пречка в нейн дял да бъде възложен процесният имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК – съгласно разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, право на възлагане по този ред има съделителят-наследник, който не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, дори същият да се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което направеното искане за възлагане на имота е основателно и следва да бъде уважено. С приетата експертиза е установено, че действителната стойност на имота възлиза на 44 120 лева. А. С. ще придобие собствеността при условие, че за уравнение на дяловете на основание чл. 349, ал. 5 ГПК в шестмесечен срок от влизането в сила на решението заплати на А. Б. сумата 22 060 лева, а на М. С. и Н. С. – по 7 353.34 лева, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

Дължимата от страните държавна такса е присъдена с първоинстанционното решение.

Определеният друг способ за прекратяване на съсобствеността не променя следващата се държавна такса.

Направените разноски за водене на делото са присъдени от първоинстанционния и въззивния съд. Касаторът-ищца по делото А. Б. не е заявила претенция за разноски за касационното производство в частта относно извършването на делбата. На касаторите-ответници, следва да се присъдят разноски, съобразно изхода на касационното производство, в размер на половината от направените такива, както следва: Н. С. е внесъл държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 30.00 лева, държавна такса за разглеждане на жалбата по същество в размер на 147.06 лева и е направил разход за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 145864/15.05.2018 г., или общо 777.06 лева, от които дължими са 388.53 лева; М. С. и А. С. са внесли държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на по 147.06 лева и са направили разход за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 145865/16.05.2018 г., или общо 747.06 лева, от които дължими са 373.53 лева.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е извършена делбата, присъдени са суми за уравнение на дяловете и е потвърдено решение № 2002/20.06.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на А. А. С. от [населено място], [улица], следния недвижим имот: ПИ с идентификатор …………. по КККР на [населено място], област П., одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 460 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план ………..от кв. ………., парцел………-……….., със съседи: имоти ……….., ………., …………, ………….., ведно с построените в същия имот сгради, както следва: сграда с идентификатор ………….. със застроена площ от 25 кв. м., с брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване – лятна кухня; сграда с идентификатор ………….. със застроена площ от 34 кв. м., с брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване – работилница; сграда с идентификатор ………. със застроена площ от 5 кв. м., с брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване-навес с оградни стени, както и първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ………… със застроена площ от 118 кв. м., брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ………….. с площ от 100.67 кв. м., с предназначение жилище, апартамент, ведно с 36.547% ид. ч. от общите части на сградата, като А. А. С. ще придобие собствеността при условие, че заплати за уравнение на дяловете на А. Н. Б. сумата 22 060 /двадесет и две хиляди и шестдесет лв./ лева, а на М. С. и Н. С. – по 7 353.34 /седем хиляди триста петдесет и три лв. и 34 ст./ лева, в шестмесечен срок от влизането в сила на решението, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А. Н. Б. с ЕГН ………….. и адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 18, да заплати разноски за производството в касационната инстанция на Н. А. С. в размер на 388.53 /триста осемдесет и осем лв. и 53 ст./ лева, а на М. К. С. и на А. А. С. – по 373.53 /триста седемдесет и три лв. и 53 ст./ лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Определение № 591 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 3607/2018 г. Докладчик: съдия Маргарита Соколова За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.
Постановление № 4/64 от 30.10.1964 г. Докладчик: съдия Сава Манчев За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска 1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.


Цитирани норми