Решение № 81 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 3752/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот?

Относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК.

Отговори

Принцип в правото е, че предмет на ревандикацията е индивидуално определена вещ, което е предпоставено от посочване на съответните признаци с оглед индивидуализацията ѝ. Така ищецът следва да опише претендираната движима вещ чрез посочване на основните и индивизуализиращи белези, които макар и да са в зависимост от вида на конкретната вещ, следва да са толкова на брой, че да са достатъчни за отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид.

С оглед на тези съображения и с оглед данните по делото според настоящия състав претендираната вещ е описана по начин и чрез посочване на белези, които правят възможно да се отграничи същата от всяка друга доилна система – посочена е марката, броя на доилните колектори, с пневмативна пулсационна система, и най-важния признак – дължина на млекопровода 53 м., което зависи от конкретния имот, в който ще бъде монтирана същата съгласно договора за продажба на оборудване и техника по предварително предоставена оферта за изработката – местоизпълнението е в животновъдната ферма в [населено място], съгласно р. ІV, т. 2 от договора. Установено е и предаването на тази вещ с представен приемно-предавателен протокол, който макар и неподписан от ответника, не е оспорен от последния.

По въпроса за начина на доказване при търсената защита по чл. 108 ЗС в теорията и съдебната практика безспорно е утвърден принципът, че ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху вещта, че същата се държи от ответника, а последният следва да установи основанието си за това държане. Доказването на релевантните за спора факти включва и приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК, като предвидено в закона доказателствено средство.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3752 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на „Холдинг евро мултигруп” ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя му Л. Л., чрез пълномощника му адв. Г. П., срещу въззивното решение № 252 от 7.06.2018 год. по гр. д. № 305/2018 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 13.03.2018 год. по гр. д. № 1584/2017 год. на Русенския районен съд и вместо това е отхвърлен иска на „Холдинг евро мултигруп” ЕООД за признаване за установено по отношение на К. О. Т. от [населено място], че дружеството е собственик на млечна доилна система с четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53 м., с пневматична пулсационна система, марка SEZER, както и за осъждане на ответника К. О. Т. да му предаде владението върху вещта.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът К. О. Т. не е взел становище по жалбата.

Като прецени доводите на касатора във връзка с данните по делото настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, прие следното:

Касационни въпроси

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна – ищецът в производството по делото, отговаря на изискванията за редовност и е насочена срещу въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определение № 122 от 7.03.2019 год. в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В него е прието, че обуславящият извода за неоснователност на иска за собственост въпрос относно това индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот, както и процесуалноправните такива относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на посочена съдебна практика.

Мотиви

По фактите

Въззивният съд приел, че макар безспорно да е установено, че ищецът, сега касатор, е станал собственик на описаната млечна доилна система, марка SEZER, искът му по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като съгласно разпределената му доказателствена тежест не е установил, че тази вещ именно е била монтирана в имота на ответника в [населено място]. Представеният приемно-предавателен протокол от 1.04.2015 год. към договора от 17.03.2015 год. не съдържа подпис за „приел”, а и от показанията на свидетелката Г. Т. не се установява горния факт. При ангажираните от ответника гласни доказателства /св. Т./ се установява, че към края на 2014 год. фермата в имота на ответника била оборудвана с техника, в резултат на съвместната му дейност с бащата на ответника.

Представеният договор за покупко-продажба от 29.12.2016 год. установява направеното от ответника възражение, че находящото се в имота му в [населено място] оборудване за млечна доилна система, със същото описание като претендираната от ищеца, е собственост на трето лице – Тр. Ч., и същото обрудване се съхранява и стопанисва от ответника, продавач до предаването му на купувача. Тъй като ответникът е установил основанието, на което държи описаната вещ в имота си, а ищецът не е доказал твърдението си, че това е собствената му доилна система, искът му за собственост е отхвърлен като неоснователен.

Произнасянето относно липсата на доказателства, че именно собствената на ищеца движима вещ е монтирана в имота на ответника, респ., че именно тя е намерената такава в него сочи на произнасяне по въпроса, приет от съда като обуславящ, за вида на претендираната движима вещ. Като е приел за установено от свидетелските показания, че преди изработването на доилната система на ищеца в имота на ответника е било постановено съответното оборудване за фермата, всъщност съдът приел, че вещта е родово определена, което изключва възможността същата да бъде предмет на ревандикация. Независимо от това искът е отхвърлен като неоснователен.

По правния въпрос

По въпроса относно това индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот настоящият състав приема следното:

Принцип в правото е, че предмет на ревандикацията е индивидуално определена вещ, което е предпоставено от посочване на съответните признаци с оглед индивидуализацията й. Така ищецът следва да опише претендираната движима вещ чрез посочване на основните и индивизуализиращи белези, които макар и да са в зависимост от вида на конкретната вещ, следва да са толкова на брой, че да са достатъчни за отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид.

С оглед на тези съображения и с оглед данните по делото според настоящия състав претендираната вещ е описана по начин и чрез посочване на белези, които правят възможно да се отграничи същата от всяка друга доилна система – посочена е марката, броя на доилните колектори, с пневмативна пулсационна система, и най-важния признак – дължина на млекопровода 53 м., което зависи от конкретния имот, в който ще бъде монтирана същата съгласно договора за продажба на оборудване и техника по предварително предоставена оферта за изработката – местоизпълнението е в животновъдната ферма в [населено място], съгласно р. ІV, т. 2 от договора. Установено е и предаването на тази вещ с представен приемно-предавателен протокол, който макар и неподписан от ответника, не е оспорен от последния.

По въпроса за начина на доказване при търсената защита по чл. 108 ЗС в теорията и съдебната практика безспорно е утвърден принципът, че ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху вещта, че същата се държи от ответника, а последният следва да установи основанието си за това държане. Доказването на релевантните за спора факти включва и приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК, като предвидено в закона доказателствено средство.

По същество

При горните съображения настоящият състав намира обжалваното въззивно решение за неправилно, поради което същото следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен поради следните съображения:

От събраните доказателства по делото е установено, че ищецът, сега касатор е придобил собствеността върху описаната доилна система, изработена по негова поръчка за сумата 20 000 лв. Този извод на въззивния съд е правилен и обоснован, но неправилен е следващият, че същият не е доказал, че собствената му доилна система е монтирана в имота на ответника. Обратното се установява от представените по делото доказателства, а и ответникът не е поддържал твърдение да е придобил намерената в имота му доилна система на основание друг придобивен способ, който е следвало и да установи с относими доказателства. Нито има такива твърдения, нито е установено от показанията на разпитания свидетел Т. придобиване от ответника на доилна система, различна от собствената на ищцовото дружество. Установено е още, че същата, с описаните белези е предмет на представения от ответника договор от 29.12.2016 год. за продажбата й от него на трето лице, което не може да обоснове наличие на поддържаното от него основание да държи вещта и към настоящия момент, тъй като разпореждането с чужда вещ не може да прехвърли собствеността.

В подкрепа на извода, че касаторът се легитимира като собственик на спорната движима вещ, която се държи от ответника в неговия имот без основание, т. е. за наличие на предпоставките по чл. 108 ЗС, са и предвидените в чл. 176, ал. 3 ГПК последици от неявяването на ответника да отговори в съдебно заседание на поставените от ищеца въпроси относно това, че претендираната вещ се намира в имота му и понастоящем, както и че същата е предмет на продажбата по договора от 29.12.2016 год.

Като не е приложил предвидените в закона последици от неявяването на ответника, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което наред с нарушенията относно преценка на събраните доказателства във връзка с доводите на страните и доказателствената тежест при предявения иск по чл. 108 ЗС са обосновали неправилността на постановеното решение. След отмяната му следва да се постанови друго, с което предявеният иск за предаване владението на претендираната доилна система, като основателен следва да бъде уважен, като по евентуално предявения такъв за заплащане на паричната й равностойност не се дължи произнасяне.

С оглед този изход на спора ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 2 360 лв.

Диспозитив

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 252 от 7.06.2018 год. по гр. д. № 305/2018 год. на Русенския окръжен съд и вместо това постановява:

ОСЪЖДА К. О. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1 да предаде на „Холдинг евро мултигруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Иван Асен” № 26, вх. 5, ет. 8, ап. 21, представлявано от Л. И. Л., ЕИК 121082507 владението на млечна доилна система с четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53 м., с пневматична пулсационна система, марка SEZER, находяща се в имота на ответника в [населено място], община В., както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 2 360 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми