Решение № 75 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 3655/2018 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД съгласно чл. 52 ЗЗД.

Отговор

Обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 3655 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. З. Е. срещу решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4121 от 27. 11. 2017г. по гр. дело № 8610/2017г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, 16 граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. З. Е. срещу Л. З. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата над присъдените 2000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт от претърпяна лека телесна повреда /счупване на носните кости/, за извършването на която ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

Горепосоченото въззивно решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. З. Е. срещу С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците при условия на солидарност да заплатят на ищеца сумата над присъдените 1 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения деликт, за който ответниците са признати за виновни с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х. дело № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Влязло в сила като необжалвано е първоинстанционното решение в частите, с които са уважени исковете по чл. 45 ЗЗД на ищеца срещу ответниците Л. З. А., С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б..

Касаторът – ищец Г. З. Е. излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния закон и като необосновано при определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, твърдейки че то е занижено и несъобразено с конкретните обстоятелства по спора.

Моли то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде уважен за целия предявен размер.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ – Л. З. А. не подава отговор и не взема становище по същата.

Касационен въпрос

С определение № 893 от 18. 12. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД съгласно чл. 52 ЗЗД.

Мотиви

С ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, вкл. оперативни интервенции, стигнало ли се е до разстройство на здравето, каква е медицинската прогноза за заболяването.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

В горепосочения смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 93/г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 223 от 27.12.2016г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016г., III г. о., ГК, решение № 100 от 12.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016г., IV г. о.и др./.

По същество

По съществото на касационната жалба:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление.

Въззивният съд е счел за установено, че ищецът е пострадал от побой, нанесен му по хулигански причини на 27.07.2016г. около 23.30 часа в [населено място], [община] от ответника Л. З. А., който е извършил престъплението в съучастие със С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б.. Посочил е, че ищецът не е предизвикал побоя, нападнат е в гръб, като носът му е счупен при първия удар, нанесен от ответника Л. З. А.. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от причинените виновно и противоправно леки телесни увреждания – счупване на носни кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. Пловдивски окръжен съд е намерил, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновност са установени с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х. дело № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, което има силата на присъда и е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК.

При съвкупната преценка на приетите по делото писмени медицински документи – съдебно-медицинско удостоверение № 816/2016г., издадено след извършен на 02.08.2016 г. преглед на ищеца, както и 2 броя епикризи, издадени от УНГ клиника при УМБАЛ- П., Пловдивски окръжен съд е счел, че в резултат на процесния деликт ищецът Г. Е. е имал затруднено и невъзможно дишане, поради което са му извършени 2 операции на носа – на 28.07.2016г. и на 12.08.2016г.. Въз основа на кредитираните като безпротиворечиви показания на свидетелката А. К.- сестра на бабата на ищеца, и свидетелката Ж. Е.- баба на ищеца, е приел, че след побоя Г. Е. е бил в тежко състояние, трудно се е възстановил и е претърпял психически стрес, който не е отминал напълно.

Въззивният съд е определил размер от 2 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки следните конкретни обстоятелства: претърпените постоянни болки и страдания, множеството притеснения, лекия характер на телесното увреждане на здравето на ищеца, благоприятната прогноза за здравословното му състояние след протеклия гладко следоперативен период, настъпилите подобрения и липсата на усложнения съгласно епикризата от 15.08.2016 г.. За разликата над сумата от 2 000 лв. до целия претендиран размер от 10 000 лв., искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлил като неоснователен.

Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния /чл. 52 ЗЗД/. При определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички и/или в достатъчна степен обстоятелствата с правно значение – вида и тежестта на телесното увреждане /счупване на носни кости и множество кръвонасядания и охлузвания/, начин и обстоятелства, при което е получено /нанесен непредизвикан побой от петима в гръб/ и интензитета на понесените болки и страдания /физически и психически/ от побоя и проведения лечебен процес, неговата продължителност, непреживения страх от подобни хулигански прояви, претърпените две оперативни интервенции по наместване на счупените носни кости, причинената задълбочена социална изолация с оглед конкретната личност на пострадалия, с призната отпреди деликта 71% трайно намалена работоспособност заради „двустранна кондуктивна /проводна/ загуба на слуха“ /експертно решение № 2017/27. 05. 2016г. на ТЕЛК/ и обществено – икономическата конюктура в страната към момента на непозволеното увреждане, в противоречие с ППВС № 4/1968г. и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Горепосочените обстоятелства, свързани с конкретната личност на ищеца на 19 годишна възраст, страдащ от 2003г. от двустранна слухова загуба до степен на глухота, с невъзможност за словестен контакт, както и с конкретния механизъм на извършване на престъплението /непредизвикан побой в гръб от петима/ и на протичане на лечебно – възстановителния процес при ищеца, с проведените две оперативни интервенции по наместване на счупените носни кости и невъзможността и затрудненията в дишането, обуславят по-висок от обичайния интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и съответно по – висок размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 2 000 лв.. При тези особености на конкретната личност на ищеца негативните психически преживявания от процесното престъпление са по-продължителни и по-интензивни.

Поради това доводите на касатора-ищец за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер са основателни. Следва да бъдат зачетени и правилно отчетените от въззивния съд правнозначими обстоятелства: вида на телесното увреждане, квалифицирано от наказателния съд като „множество леки телесни повреди“, благоприятната прогноза за здравословното състояние на ищеца в следоперативния период, настъпилите подобрения на физическото здраве и липсата на усложнения съгласно епикризата от 15.08.2016г.. При съобразяване с всички горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 6 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като за разликата над 6 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над присъдената от Пловдивски окръжен съд сума от 2 000 лв. до сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва от 27. 07. 2016г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 10 000 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Диспозитив

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 4121 от 27. 11. 2017г. по гр. дело № 8610/2017г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. З. Е. срещу Л. З. А. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата, съставляваща разликата над присъдените 2 000 лева до сумата 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт – престъпление съгласно влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л. З. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Г. З. Е., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/ – разликата над присъдената сума от 2 000 лв. до сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от побой, нанесен по хулигански причини на 27.07.2016г. около 23.30 часа в [населено място], [община], съставляващ престъпление съгласно влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 07. 2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Л. З. А., ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметка на ВКС, сумата 320 лв. /триста и двадесет лева/, съставляваща държавна такса по исковата молба, по въззивната и по касационната жалби, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 83 ГПК, ал. 3 и ал. 1, т. 4.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в останалата му обжалвана отхвърлителна част.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
Решение № 93 от 23.06.2011 г. по търг. д. № 566/2010 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева Относно въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 год., макар и да е налице изрично позоваване на същата в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.
Решение № 111 от 01.07.2011 г. по търг. д. № 676/2010 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева Относно критериите за определяне на обезщетение за причинените им, в резултат на процесното ПТП морални вреди в „справедлив” по см. на чл.52 ЗЗД размер е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год., разрешава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Решение № 104 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г. Докладчик: съдия Костадинка Недкова Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г. Докладчик: съдия Светла Димитрова Oтносно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Решение № 100 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 3834 / 2016 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Относно задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Цитирани норми