Решение № 71 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 2835/2018 г.

185 Shares

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай?

Отговор

Ако действително платената цена се различава от посочената в нотариалния акт, тя може да бъде установена със съставено между страните по договора обратно писмо, като се разкрие симулацията на договореното. Едва след като обратното писмо бъде представено по делото, съделителят, който твърди, че действителната цена на имота е платена с негови лични средства, може да изрази становище, съответстващо на данните по делото.Ответникът, включително и по иск за делба, има правото да изрази становище за осъществяването на всеки един факт, твърдян от ищеца, както и за правните му последици, след което да ангажира доказателства в подкрепа на това становище. Процесуално допустимата промяна в твърденията на ищеца, включително в делбен процес, не може да има за последица преклудиране на възможността за ответника да изрази становище, съответно на тази промяна. Промяната в становището на ответника, обусловена и следваща промяната в становището на ищеца, не може да бъде квалифицирана като противна на житейската логика, нито като непоследователна позиция, ако доказателствата, обусловили тази промяна в твърденията за релевантните факти, са били в държане на ищеца и са представени от него след изтичане на срока за отговор.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Розинела Янчева

при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №2835 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№1834/08.05.2018г., подадена от С. П. Т. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.М. К. от АК-Р., срещу въззивно решение №17/01.04.2018г., постановено по в.гр.д.№20/2018г. от Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която между бившите съпрузи И. П. Б. и С. П. Т. е допусната делба при равни права на жилищен имот – апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор ………. в сграда №…, разположена в ПИ с идентификатор ………… по влязла в сила КККР на [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационна жалба И. П. П. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Касационен въпрос

С определение №44/30.01.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай.

Мотиви

По така поставения въпрос настоящият състав приема, че когато ищецът представи нови доказателства в делбеното производство след изтичане на срока за отговор, ответникът разполага с възможността да уточни изразеното в отговора становище с оглед данните за релевантните за спора факти, съдържащи се в допълнително представените доказателства. Разпоредбата на чл. 342 ГПК изрично предвижда, че и в първото по делото заседание всеки от съделителите може да възрази против правото на останалите да участват в делбата, против размера на техните дялове, както и против включването в делбената маса на някои имоти. Ако представеното в това заседание писмено доказателство касае някой от посочените в чл. 342 ГПК въпроси, останалите съделители могат да променят вече изразеното си в отговора на исковата молба становище.

При разрешаване на спор между бивши съпрузи дали придобит по време на брака недвижим имот е притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност или е лично имущество на един от съпрузите, от съществено значение е обстоятелството какъв е произходът на средствата, с които е платена действителната цена на имота.

Ако действително платената цена се различава от посочената в нотариалния акт, тя може да бъде установена със съставено между страните по договора обратно писмо, като се разкрие симулацията на договореното. Едва след като обратното писмо бъде представено по делото, съделителят, който твърди, че действителната цена на имота е платена с негови лични средства, може да изрази становище, съответстващо на данните по делото.

Ответникът, включително и по иск за делба, има правото да изрази становище за осъществяването на всеки един факт, твърдян от ищеца, както и за правните му последици, след което да ангажира доказателства в подкрепа на това становище.

Процесуално допустимата промяна в твърденията на ищеца, включително в делбен процес, не може да има за последица преклудиране на възможността за ответника да изрази становище, съответно на тази промяна. Промяната в становището на ответника, обусловена и следваща промяната в становището на ищеца, не може да бъде квалифицирана като противна на житейската логика, нито като непоследователна позиция, ако доказателствата, обусловили тази промяна в твърденията за релевантните факти, са били в държане на ищеца и са представени от него след изтичане на срока за отговор.

По същество

В настоящия случай И. П. П. е предявила срещу С. П. Т. иск за делба на процесния апартамент с твърдението, че същият е закупен от страните през 1990г. по време на техния брак, прекратен с развод през 2017г.

В подадения на 07.09.2017г. отговор на исковата молба съделителят С. П. Т. е изразил становище, че апартаментът е негова лична собственост, като придобиването през 1990г. е извършено с негови лични средства с извънбрачен произход, дарени му от неговите родители. Направил е възражение за пълна трансформация на лични средства в размер на 14 736лв., съответстваща на посочената в договора от 1990г. цена.

В проведеното от първоинстанционния съд първо съдебно заседание по делото на 31.10.2017г. процесуалният представител на съделителката И. П. П. е възразил срещу искането за признаване на пълна трансформация и е направил изявление, че действителната сума за закупуването на апартамента е 55000лв. и е представил ново писмено доказателство-обратно писмо, изходящо от продавача по договора.
Процесуалният представител на съделителя С. П. Т. не е оспорил обстоятелството, че цената на имота е 55000лв., с оглед на което е уточнил възражението за пълна трансформация в смисъл, че цялата сума от 55000лв. е заплатена с парични средства на този съделител, дарени от родителите му.

С обжалваното решение е прието за безспорно установено, че процесният имот е придобит от страните по време на брака им възмездно с договор за покупко-продажба, сключен на 27.06.1990г. /н.а.№… по н.д.№…/1990г./ при участието на С. П. Т. като купувач.

Изложени са съображения, че въвеждайки твърдение за закупуване на имота изцяло с негови, дарени от родителите му средства, съделителят С. П. Т. следва при условията на пълно и главно доказване да обори презумирания по смисъла на чл. 21 СК принос за придобиване на имота в имуществена общност от бившите съпрузи. Посочено е, че за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, в тежест на претендиращия индивидуалната собственост на целия имот или личен дял бивш съпруг е доказването /пълно и пряко/ на правно-релевантните факти за придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, които по смисъла на чл. 22 СК имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот /изцяло или отчасти/ и влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Според въззивния съд в настоящия случай в съвкупността си доказателствата не само не установяват, но и опровергават твърдяната от съделителя С. П. Т. трансформация на негови лични средства в закупуването на процесния имот, като е посочено, че на този извод сочи непоследователността му относно размера на дарената му сума, респ. относно размера на заплатената за имота цена, тъй като първоначално и в отговора на предявения иск той е заявил трансформация на вложени средства в размер на 14750лв., идентичен със сумата, която е посочена като заплатена в приложения към исковата молба нотариален акт, а в първото по делото съдебно заседание и след изявлението на съделителката И. П. П., че действителната цена при закупуването на апартамента е 55000лв., съделителят С. П. Т. е заявил, че дарената от родителите му сума е в размер на 55000лв. Според въззивния съд, противно на житейската логика е съделителят да не заяви претенцията си в този размер още при получаване на исковата молба.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с дадения по-горе отговор на въпроса, обусловил наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и в противоречие с разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 236 ГПК.

Правейки уточнение на възражението си за пълна трансформация в смисъл, че цялата сума от 55000лв. е заплатена с парични средства, дарени му от неговите родители, съделителят С. П. Т. е упражнил призната му от процесуалния закон възможност /чл. 342 ГПК/ след определяне предмета на спора с оглед твърденията на ищеца, да възрази срещу допускането на имота до делба. Своевременно направеното и уточнено възражение следва да бъде включено в предмета на делото и обсъдено от съда.
За установяването на произхода на средствата, с които е била платена цената на имота, по делото са изслушани показанията на свидетели.

Въз основа на показанията на св.К. /продавач по сключения през 1990г. договор/, въззивният съд е приел, че дължимите за покупката на апартамента плащания са извършени от двамата съделители и на няколко пъти, като окончателното плащане е станало при финализиране на сделката с подписването на нотариалния акт, което според въззивния съд компрометира заявеното в показанията на свидетелите на съделителя С. П. Т. твърдение за еднократно заплатената към датата на подписване на нотариалния акт сума от 55000лв.

В обжалваното решение са изложени и съображения, че е установена заинтересованост в показанията на доведените от С. П. Т. свидетели и следва да бъде дадена вяра на показанията на доведените от съделителката И. П. П. свидетели-св.К. /продавач по договора/ и двете дъщери на страните, намиращи се в еднаква степен на родство с всяка от страните.

Така извършената от въззивния съд преценка на показанията на свидетелите не съответства на установените в практиката на ВКС критерии, според които гласните доказателства се преценяват от съда при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановка, психическо състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологичните особености /зрение, слух, възраст, заболявания, паметови и иинтелектуални способности/, както и обстоятелството дали осъществяването на установяваните факти е възприето от свидетелите пряко и непосредствено /решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС и посочените в него решение №65/16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №65/30.07.2014г. по т.д.№1656/2013г. на Второ ТО на ВКС/. Съдът следва да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той /решение №52/07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на Четвърто ГО на ВКС/.

В настоящия случай въззивният съд при обсъждане показанията на свидетелите в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е взел предвид представения и приет по делото н.а.№…/27.06.1990г., в който е посочено, че купувач по сделката е само съделителят С. П. Т., не е обсъдил показанията на св.Т. П., единствен очевидец на дарението на паричните средства, който е присъствал и на предаването на сумата на продавача Л. К., а е дал вяра на показанията на свидетели, които са били на ниска възраст към момента на придобиване на собствеността /5г. за свидетелката М. С. И./ или не са били родени към този момент /свидетелката В. С. П./, изнесените от които данни се основават единствено и само на разказ на страната по делото /съделителката И. П. П./.

Според показанията на св.Т. П. Т., брат на съделителя С. П. Т./, баща им извикал и двамата си сина и дарил в присъствието на свидетеля парите на брат му – 55000лв. Свидетелят е присъствал и на предаването на сумата на продавача, като по делото не са събрани доказателства, опровергаващи казаното от този свидетел – както вече беше отбелязано, дъщерите на съделителите възпроизвеждат само онова, което са чували от роднини, но нямат преки и непосредствени впечатления от осъществяването на релевантните факти. Още повече, че според св.Т. брат му е предал парите на продавачите на един или на два пъти, което съответства на данните, съдържащи се в представеното по делото обратно писмо, според което капарото в размер на 12000лв. е платено на продавача единствено от съделителя С. Т.. Не са установени и факти, които да обосноват извод за действителна заинтересованост на този свидетел от изхода на правния спор – наличието на родствена връзка със съделителя само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че на казаното от свиделетя не може да бъде дадена вяра. Поради това фактът, че сумата от 55000лв. е дарена на С. Т. от неговите родители, както и фактът, че именно с тази сума е платена цената на процесния апартамент, следва да се приемат за установени.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано, че средствата за закупуване на апартамента са дарени единствено на С. Т..

Както последователно приема ВКС в своята практика, дарението е едностранна безвъзмездна сделка и до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи / решение №279/15.07.2010г. по гр.д.№529/2009г. на І ГО на ВКС/, като освен че обичайно намерението на родителите в подобни хипотези е да надарят само детето си, но не и неговия съпруг, следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договорът за дарение на съответната парична сума. Ако договорът е сключен само между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по договора, т.е. другият съпруг / решение №81/15.03.2011г. по гр.д.№172/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №84/26.04.2016г. по гр.д.№4903/2015г., Първо ГО на ВКС; решение №75/05.06.2018г. по гр.д.№3178/2017г., Второ ГО на ВКС/.

В случая, след като по делото е установено, че сумата от 55000лв. е била дарена само на С. Т. /само той е присъствал при подаряването и е изразил съгласие да приеме дарението/, и при липса на доказателства за намерение да бъде надарена и съделителката И. П. П., следва да се приеме, че осъществяването на твърдяната от С. П. Т. пълна трансформация е доказано.

По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от И. П. П. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.

Диспозитив

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №17/12.02.2018г., постановено от Разградския окръжен съд по в.гр.д.№20/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. П. срещу С. П. Т. иск за делба на жилищен имот – апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор ……….., находящ се в сграда №…, разположена в поземлен имот с идентификатор ………. с адрес [населено място], ж.к.“О.“ №3, [жилищен адрес] с предназначение : жилище, апартамент, с нива на обекта: 1, с площ 75кв.м., при съседи на същия етаж: ………… и …………, под обекта: ………., над обекта: ………….

ОСЪЖДА И. П. П. да заплати по сметка на Разградския районен съд сумата от 50лв. /петдесет лев/, представляваща държавна такса по предявения иск за делба.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 4903 / 2015 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?
Решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр.д. № 172/2010 г. Докладчик: съдия Елса Ташева Дали даденото от родителите на единия съпруг се счита дарено на него или и на двамата съпрузи по смисъла на чл. 21 СК от 1985г./отм./?
Решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 529/2009 г. Докладчик: съдия Василка Илиева Дарението,направено по време на брака на единия съпруг,означава ли трансформация на лично имущество ?
Решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила.
Решение № 52 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 3463 / 2016 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Решение № 65 от 30.07.2014 г. по търг. д. № 1656/2013 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.
Решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. Докладчик: съдия Албена Бонева Дължи ли съда преценка на всички доказателства и по-специално на всички събрани гласни доказателства?
Решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова В случай на разпореждане с предмета на спора в хода на делото и при условие на формирана на основание чл. 221 ГПК /отм./, съответно чл. 226 ГПК сила на присъдено нещо по отношение на приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с който е установено, че продавачите не са били собственици на имота, отразява ли се и по какъв начин на установеното от тях владение ?
Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност.
Ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност?

Решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Цитирани норми