Решение № 65 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?
Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?

Отговори

Определянето правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно.

Осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот се приема като форма на предоставяне на издръжка от надарения.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1498/2017 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, вх.№1657/01.02.2017 г., подадена от адвокат Д. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. С. Я. – Б. от [населено място], против въззивно решение №2428/19.12.2016 г. по гр.д.№3510/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, VII състав, в частта, с която е уважен искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД.

С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №4412/31.5.2016 г. по гр.д.№9783/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, I-6 състав, в частта, в която иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, предявен от М. Г. К. против А. С. Я. – Б., за отмяна на договор за дарение, на имот подробно описан в диспозитива на решението, е отхвърлен и искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, за същия имот е уважен. Със същото решение е оставена без разглеждане въззивната жалба, срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 227, ал. 1, б. б ЗЗД.

Въззивната инстанция е приела, че „Според чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Цитираната правна норма, която регламентира основанието на иска – мотивира извод, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата – с отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка – адресирана от дарителя – към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип.

Фактическият състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

Първият елемент от същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.

В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС).

Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди (например, нуждата от болногледач (придружител), ако той не може да се обслужва сам – Решение № 67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV г.о. ВКС; специална храна, с оглед специфично заболяване – Решение № 79/24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г., на IV г.о. ВКС и пр.), при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи – Решение № 238/20.03.2009 г., по гр.д. № 6464/2007 г., на I г.о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др. и реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба – Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о. на ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цената на друго имущество и т.н.), които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получи определен доход и в какъв размер.

Поради това съдът е длъжен да определи точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва за съответните месеци, както и конкретната сума, която е необходима на същия за покриване на специфичните му нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е възможно да се достигне до извода дали дарителят е имал необходимост от издръжка през релевантния за спора период. Именно затова следва да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя (Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр.д. № 263/2011 г., на IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).

От значение е единствено дали действително дарителят има нужда от издръжка, която той не може сам да удовлетвори, и при покана надареният да е отказал да му даде издръжката. Ето защо е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, когато тя има характера на покана. Поради това нуждата следва да има траен характер и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото (устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г.).

Според Решение № 375/09.05.2003 г., по гр.д. № 937/2002 г., на II г.о. на ВКС, когато издръжката се претендира от лице, което има право да я получава по закон или по договор, размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия. Ако задълженото лице разполага със съответните възможности или е поело задължението за издръжка по силата на договор, размерът на присъдената сума може да варира в широки граници. Когато обаче издръжката се претендира като проява на признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, въпреки че може да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата. Съответно отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над такъв размер не може да бъде квалифициран като проява на непризнателност. Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма. Следователно не се допуска отмяна на дарението, ако дарителят е в състояние да реализира месечен доход над средната за страната работна заплата.

Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отмяна на дарението съдът е длъжен да изследва задълбочено всички събрани по делото доказателства. Когато те установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя, като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на страната.

Съгласно Решение № 247/27.04.2004 г., по гр.д. № 493/2003 г., на II г.о. на ВКС, обстоятелствата, че ищцата е в трудоспособна възраст и не е инвалидизирана, т.е. може да се труди, биха имали правно значение само при злоупотреба с право – доказана възможност да се сключи трудов договор или реализират други доходи и неоправдан отказ за това. Също така е без значение дали и в каква степен ищцата е била подпомагана от сина си. При новото разглеждане на делото съдът е следвало да прецени, претендирала ли е ищцата издръжка от ответниците в пари или в натура към моментите, в които е претендирана издръжка и след това, разполагала ли е ищцата с доходи и имущество, с които да удовлетворява нуждата си от издръжка – каква сума е била необходима за да посреща нуждите си през съответните периоди от време и какви доходи е имала от труд (съответно от обезщетения като безработна), както и какви доходи е било възможно да бъдат реализирани от осребряването или ползването на притежаваното от нея имущество. Без значение е дали нуждата на ищцата от издръжка е била удовлетворявана в натура или в пари от сина.

Надареният проявява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори.

Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства (писмени, гласни и експертни заключения), като в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволят да покрива нуждите си (Решение № 420/24.08.2009 г., по гр.д. № 1795/2008 г. на II г.о.).

Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена (Решение № 435/02.11.2011 г., по гр.д. № 1370/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и т.н.).

Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя (Решение № 1155/30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г., на III г.о.).

Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. За установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка.

От изложеното във връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение. Това е така, доколкото целта на договора за дарение –да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.).

Доколкото искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Нейното недаване в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер обаче води до отмяна на дарението, за да се избегне неоснователното обогатяване на надарения за сметка на нуждаещия се дарител.

С оглед на всичко изложено, САС в настоящия си състав намира, че исковата претенция по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е основателна и следва да се уважи. Първата предпоставка – изпадането на дарителя в нужда, се установява с писмените доказателства, събрани в първата и втората инстанция – удостоверение от Агенцията по заетостта, че е трайно безработен за продължителен период от време – от 06.04.2010 – 15.12.2015 г. През 2016 г. има съвсем скромни брутни доходи – по 105 /сто и пет/ лв. на месец – служебна бележка от [фирма] /л. 32/, което доказва, че К. се старае със собствени сили да осигурява издръжката си, но посочената сума е крайно недостатъчна за покриване на ежемесечните житейски нужди. Липсват доказателства за наличие на притежавано друго движимо и недвижимо имущество, с изключение на апартамента на [улица] [населено място], който не може да бъде ползван от К. /напр. за да живее в него или да го отдаде под наем/ и е обект на съдебни спорове /вж. решение от 08.02.2016 г. по гр.д. № 15519/2013 г. на СГС, І-8 състав, приложено на л. 43-49 от делото на апелативния съд/.

Действително, К. е получил на 25.04.2013 г. сумата от 1000 /хиляда/ лева от продажба на свой недвижим имот видно от нотариален акт за продажба № 18, том І, рег. № 650, дело № 16/2013 г. на нотариус Н. С., приложен в първоинстанционното дело.

Установено е и не се спори и за това, че адв. М. /пълномощник на майката и сестрата на въззивника/ му е давал спорадично неголеми парични суми. Същото е видно, както от разпита на М. като свидетел /л. 256 – отзад/, така и от копията от разписки за получени суми, носещи подписа на К./за 200 лв. на 03.02.2013 г. – вж. л. 338; за 550 лв. на 09.02.2013 г. – вж. на л. 339; 200 лв. на 29.03.2013 г. – вж. на л. 340 и за 250 лв. на 13.04.2013 г./. Дори и обаче да се приеме, че за период от около три месеца – февруари-април 2013 г. К. е получавал издръжка от сестра си посредством получаване на посочените суми чрез св. М., следва да се има предвид, че нуждата от издръжка е била трайна и продължителна – за период по-голям от три години, считано от началото на 2010 г., при което престирането на суми за около три месеца на 2013 г. не се явява достатъчно относно задължението на дарения да помага на дарителя по смисъла, вложен в чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД.

Що се отнася до аргумента на първоинстанционния съд, че искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, защото ищецът живеел в процесното жилище, дарено на сестра му, без да плаща наем и без да плаща консумативите за същото /заплащане на електрическа енергия, вода и телефон/, то е необходимо да се припомни, че въпреки това и при липса на доходи, всяко физическо лице има необходимост парични суми, за да си купува храна, лекарства, дрехи и обувки /когато се наложи/, да има средства за заплащане услугите на обществения транспорт, когато е нужно да се ползва такъв и пр. Ето защо, незаплащането на наем и незаплащането на консумативи само по себе си не освобождава дарения да предоставя на дарителя издръжката, от която последния се нуждае. Това е така, защото дарителят се е нуждаел от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са били достатъчни за преживяването му.

При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /така изрично Решение 432 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 3321/2013 г. на ІV г.о. ВКС/. От приложените към делото на СГС копия от заложни билети /л. 313 и сл./ е видно, че К. често се е обръщал за краткосрочни заеми с лихва към заложни къщи /за 20 лв., 25 лв. и т.н./ залагайки телефон, сокоизстисквачка, оборудване за лов и риболов и др., лишавайки се от имуществото си, за да получи минимума средства, с които да преживява.
Ето защо, САС приема за доказан фактът, че К. е изпаднал в трайна нужда и се е нуждаел от помощта на дарената А. С., за да преживява.

Ищецът е доказал и това, че е поканил сестра си да му предоставя издръжка с цитираните две нотариални покани, връчени чрез нотариусите Ал. Г. и К. И./и двамата с район на действие РС-В./, което не е спорно между страните. Поканите са връчени съответно на 12.03.2013 г. чрез нотариус Г. и на 09.07.2013 г. чрез нотариус И..
Установено е още и не се спори, че с нотариална покана, връчена на 03.10.2013 г. чрез нотариус С. Ф. с рег. № 508 /район на действие на СРС/ – вж. на л. 68 и 69, връчена на ищеца, ответницата /настояща въззиваема/ го е уведомила, че счита дълговете си към него за изпълнени, както и че исканията на К. за издръжка били без правно и морално основание.

Същевременно, не е спорно, а и същото се установява от допуснатите във втората инстанция писмени доказателства /медицински направления и друга медицинска документация – на л. 34 и сл., че К. страда от пълна херния, като същият е с указания за оперативното й лечение, както и с астма, което налага нуждата от допълнително средства за лечение, закупуване на медикаменти и пр.

По делото не е спорно, че ответницата А. С. Я.-Б. живее в чужбина и притежава значително имущество – вж. на л. 417 и сл. от първоинстанционното дело, справка по име на лице от имотния регистър, воден от Агенция по вписванията, от която е видно, че тя притежава самостоятелни обекти в сграда /за осъществяване на търговска дейност/ в [населено място], [улица], както и други недвижими имоти. Нейният процесуален представител адв. Б. в нито един момент от процеса не е твърдял, че ответницата е във финансова невъзможност да осигурява минимална издръжка на своя брат.

Поради всичко изложено, решението на СГС в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което този иск да бъде уважен. Това е така, защото САС установява наличието на всички законови предпоставки, визирани в посочения текст за основателността на претенцията.“ Що се отнася до иска по чл. 227, ал. 1, б. б ЗЗД, то той не се поддържа, поради което в тази й част, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.“

Касационни въпроси

Касационното обжалване е допуснато по материалноправните въпроси: „Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?“ и „Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?“.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното:

По въпроса „Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно ?“, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че определянето правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно. В посочения смисъл е и решение №975/04.11.2008 г. по гр.д.№4052/2007 г. на ВКС, I г.о., с което се приема, че „в закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, при една средна мярка с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната ни.“, и което макар и постановено в производство по § 2, ал.3 ПЗР ГПК (ДВ. бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218и ГПК /отм./ и чл. 218а, б. а /отм./, се споделя от настоящия състав на ВКС.

За пълнота на изложението следва да се вземе предвид и решение №67/01.02.2010 г. по гр.д.№4166/2008 г. на ВКС, IV г.о., с което се приема, че „дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка.“, също постановено в производство по пар. 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ. бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218и ГПК /отм./ и чл. 218а, б. а /отм./, и което също се споделя от настоящия състав на ВКС.

По въпроса „Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения ?“, настоящият състав намира, че отговорът следва да е утвърдителен. Използвайки дареният имот, на дарителя е дадена възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние.

По същество

По касационната жалба.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение като се акцентира на това, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД. Твърди се, че изводите на съда за наличие на основание за отмяна на дарението на посоченото са незаконосъобразни, тъй като ищецът не е доказал твърденията си, а именно размерът на нуждата в паричен израз, като не е поискана и назначена съдебно-икономическа експертиза, която да установи нуждата като размер. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е приел неправилно, че след като ищецът няма доходи от трудова дейност, имал е заболявания, които налагали лечение, че често заемал суми от по 20-30 лева, доходите му са по-ниски от определения от държавата размер на бедност. Твърди се, че са налице признания от страна на ищеца, че има средно месечни доходи от по около 300 лева за различни трудови ангажименти, нерегламентирани по Кодекса на труда, както и е установено по безспорен начин, че същият притежава голям имот с площ над 130 кв.м, който не е доказано, че не може да го ползва. Налице е позоваване на бездействие от страна на ищеца по отношение упражняването на правата върху този имот. Налице е и оплакване за неправилно тълкуване на ангажираните в процеса свидетелски показания.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба М. Г. К. е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция изложеното в касационната жалба и отговора по нея се поддържа от процесуалните представители на страните, съответно адвокати Б. и К… От пълномощника на ответника по касация е постъпила и писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на поставените въпроси, писмения отговор на процесуалния представител на ответника по жалбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира следното:

С оглед отговорите на поставените въпроси съдът намира следното:

Уважаването иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. в ЗЗД изисква установяване кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Надареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Ако надарения откаже да даде издръжката, това е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.

Предвид характерът на дарението като правна сделка, която е сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато от събраните по делото доказателства се установява, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, което се превръща в правно от момента на възникване на необходимостта от издръжка. Това налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.

Д. трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност, както и причините, поради които дарителят е в състояние да не може да осигури собствената си издръжка.

Поради това настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че искът е неоснователен.

По делото е установено по безспорен начин, че между страните съществуват валидни облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за дарение.
Установено е също така, че ищецът – ответник по касационната жалба, не реализира редовно месечни доходи, тъй като е безработен. С оглед липсата на месечни доходи от трудово или друго правоотношение и определеният от държавата размер на линията на бедност от 212,30 лв. за 2007 г. и 300 лв. за 2016 г., безспорно се налага извода, че ищецът се нуждае от издръжка.

Сумата за издръжка на ищеца се увеличава съответно с необходимите разходи за лекарства за заболяванията му.

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът се нуждае от издръжка, но приема, че ответницата не само не е отказала да дава такава, но предоставя издръжка в натура.
По делото е безспорно установено, че ищецът е дарил на сестра си през 1995 г. притежавания от него апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], ведно с таванско помещение и зимнично помещение. Безспорно се установява, че след завръщането си в България на 24.11.2008 г. и до настоящия момент ищецът живее именно в жилището, собственост на ответницата, без да има учредено вещно право на ползване, при положение, че е собственик на имот, находящ се в [населено място] на [улица].

Ищецът не е доказал в хода на производството, че не може да ползва и да живее в собствения си имот, тъй като там живее неговата майка. Това обстоятелство не се установи нито със свидетелски показания, нито с други такива. Напротив от представена от самия ищец жалба на неговата майка до IV-то РПУ – София, се установява, че същата съдържа волеизявление на майката до органите на полицията, установяващи, че същата е предложила на сина си да се прехвърли в жилището, което е негова собственост. Този факт се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото като свидетелка майка на ищеца, която сочи, че няколко пъти с мъжа й(баща на ищеца) си изнасяли багажа от „А.“ и молели сина си да отиде да живее там, а те в по-малкото жилище.

По този начин живеейки в жилището, собственост на ответница без да й заплаща месечен наем, ищецът всеки месец е спестявал сума за наем в размер средно на 389 лв., съобразно заключението на СТЕ.

От друга страна безспорно се установява, че ищецът живее и ползва сам процесния апартамент на [улица], поради което безспорно дължи консумативите за това жилище, въпреки, че собственик, респ. ползвател с учредено вещно право на ползване са други лица. Безспорно се установява, че тези разходи не се заплащат от него, като е без значение дали те са поети директно от надарената или от майка им, т.е. за целия период на ползване на имота от 24.11.2008 г. и приключване на устните състезания пред въззивния съд, тези разходи не са били в тежест на ищеца.

Доказателствата по делото не установяват по категоричен начин необходимост от поемане на издръжка от надарената, тъй като ангажираните такива от страна на дарителя, не установяват затруднение за издръжка, възникнало обективно от състоянието на същия. Д. не е доказал с представените от него документи здравословно състояние, което да установява невъзможност за полагане на труд, още повече, че той е в работоспособна възраст. Регистрирането на дарителя в социалните служби не е достатъчно, за да се приеме, че той е положил необходимото, за да намери работа, която да му осигурява доход и съответно възможност да се издържа от него. От друга страна, установено е по безспорен начин, че надарената не е отказвала предоставянето на издръжка. Налице са доказателства, че надарената е подпомагала ищеца, посредством други лица, на които е давала парични средства за предаването им на дарителя, макар и не ежемесечно. Освен това с оглед отговора поставения втори въпрос подпомагането може да се изрази и чрез ползване на собствено на надарения жилище безвъзмездно. В настоящия случай следва да се вземат предвид и доказателствата, установяващи наличието на недвижими имоти от страна на дарителя, които той е могъл да използва за набавяне на доходи посредством отдаването им под наем, аренда или продажба.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД.

С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5628 лева.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предл. трето ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №2428/19.12.2016 г. по гр.д.№3510/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, VII състав, в частта, с която е уважен искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], против А. С. Я.- Б., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], ет.1, ап.1 – адвокат Д. Б., иск с правно чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД за отмяна на сключения между М. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място] и А. С. Я.- Б., ЕГН – [ЕГН], договор за дарение с нотариален акт № 6, том LXXXVІ, дело/ № / на Нотариус при Районен съд-София, по силата на който на 21.09.1995 г. М. Г. К. е дарил на А. С. Я.- собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.3, ап.6, състоящ се от стая, вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на 53,01 кв.м., при съседи на апартамента: [улица]и стълбище, апартамент на Х. и Д. П., калкан и двор, заедно с едно таванско помещение и зимнично помещение, както и припадащите се части на апартамента 10,31% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на А. С. Я.- Б., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес по делото: [населено място], [улица],– адвокат Д. Б., деловодни разноски по делото в размер на 5628/пет хиляди шестстотин двадесет и осем/ лева.

Решението е окончателно.


Цитирани/цитиращи съдебни актове

Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г.
Докладчик: съдия Борислав Белазелков
За изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка.
Решение № 293 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г.
Докладчик: съдия Светла Цачева
Kой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка?
Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г.
Докладчик: съдия Албена Бонева
Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД?
Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
Докладчик: съдия Светла Димитрова
Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване?
Решение № 435 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г.
Докладчик: съдия Филип Владимиров
За правното значение на липсата на писмена покана до надарения за заплащане издръжка, като предпоставка за изхода на спора по иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД за отмяна на дарение.
Решение № 432 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г.
Докладчик: съдия Марио Първанов
Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Цитирани норми


Свързани съдебни актове

Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г.
Докладчик: съдия Борислав Белазелков
За изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка.
Решение № 293 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г.
Докладчик: съдия Светла Цачева
Kой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка?
Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г.
Докладчик: съдия Албена Бонева
Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД?
Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
Докладчик: съдия Светла Димитрова
Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване?
Решение № 435 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г.
Докладчик: съдия Филип Владимиров
За правното значение на липсата на писмена покана до надарения за заплащане издръжка, като предпоставка за изхода на спора по иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД за отмяна на дарение.
Решение № 432 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г.
Докладчик: съдия Марио Първанов
Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Цитирани норми