Решение № 61 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 2439/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
161 Shares

Анотация

Въпрос

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Отговор

Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е един и с него се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания /дарения или завещания/ на наследодателя. Когато прецени, че запазената част на наследник с право на такава част е накърнена, съдът пристъпва към извършване на намалението на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл. 32 ЗН - чл. 36 ЗН, отнасящи се за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по отделните спорове, като общият принцип, на който са основани тези разпоредби, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота и то упражни правото си по чл. 34 ЗН, намалението се извършва по избор на това лице, т.е. от завещаното имущество, което заветникът не желае да задържи, когато то е достатъчно за възстановяване на запазената част на наследника по закон. Следователно направеният избор от заветника по чл. 34 ЗН няма отношение към формиране на масата по чл. 31 ЗН, а е от значение за начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнената запазена част.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА, ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2439/18г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. Д. М. и Т. Д. М. срещу въззивно решение № 373 от 19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 326/18г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата К. Д. Б. счита изложените в жалбата оплаквания за неоснователни.

Касационен въпрос

Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за даване отговор на обуславящия изхода на спора въпрос, а именно: при преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи.

Мотиви

С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 4112 от 24.11.2017г. по гр.д.№ 12559/16г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и е постановено на основание чл. 36, ал. 1 ЗН задържане от заветника на недвижимите имоти, предмет на завещателно разпореждане и вместо него е отхвърлил предявените от С. Д. М. и Т. Д. М. против К. Д. Б. искове с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Т. Д. М. със саморъчно завещание от 11.11.2011г. в полза на К. Д. Б. и за възстановяване на запазените части на ищците от неговото наследство в размер на по 1/4 ид.част, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Д. М. и Т. Д. М. против К. Д. Б. искове за делба на недвижими имоти – апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, с идентификатор ***** по КККР на [населено място] и апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с идентификатор ***** по КККР на [населено място].

По фактите

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство С. Д. М. и Т. Д. М. са наследници по закон на Т. Д. М., починал на 12.08.2015г., като преки низходящи на починалия преди него негов син Д. Т. М. и че те са приели наследството по опис.

Със саморъчно завещание от 11.11.2011г. Т. Д. М. е завещал на ответника К. Д. Б. процесните два апартамента, заедно с всичката покъщнина и влога му в ДСК. Към момента на смъртта си наследодателят е притежавал тези два апартамента на стойност съответно от 84 100 лв. и 96 200 лв.; по 25/419 ид.части от ПИ № *, с площ от 419 кв.м., и ПИ № *, с площ от 510 кв.м., находящи се в [населено място], [улица] на стойност 4 800 лв. и 5 800 лв.; банков влог в “Първа инвестиционна банка”АД в размер на 160 000 лв., три банкови влога в “Банка ДСК” ЕАД в общ размер 30 059,12 лв. и движими вещи, като стойността на имуществото към момента на смъртта му възлиза на 385 129,12 лв., а запазената част на всеки от ищците възлиза на 96 282,28 лв. /по 1/4 ид.част от наследството/.

Независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд не е дал срок на ответницата да заяви кои имоти желае да задържи съгласно правилото на чл. 34 ЗН, въззивният съд е приел, че в случая този пропуск е без значение, тъй като с представена по делото молба изборът е направен, като от цялото завещано ѝ имущество същата е предпочела да задържи двата недвижими имота. С оглед на това съдът е приел, че в тази хипотеза следва да се процедира, както при завет /дарение/ на един имот и тъй като стойността на завещаните два имота възлиза на 180 300 лв., а разполагаемата част на наследодателя е равна на стойността на запазените части на ищците – 192 564,56 лв., е направен извод, че запазените части на ищците не са накърнени от направения в полза на ответницата завет.

Прието е, че останалото завещано имущество /движими вещи и влогове/ не са предмет на делбата, поради което всички останали повдигнати по делото въпроси касаят облигационните претенции на страните, а не предмета на спора. С оглед на това предявените искове по чл. 30 ЗН и чл. 69 ЗН са приети за неоснователни.

По правния въпрос

По посочения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:

Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е един и с него се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания /дарения или завещания/ на наследодателя. Когато прецени, че запазената част на наследник с право на такава част е накърнена, съдът пристъпва към извършване на намалението на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл. 32 ЗНчл. 36 ЗН, отнасящи се за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по отделните спорове, като общият принцип, на който са основани тези разпоредби, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част.

Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота и то упражни правото си по чл. 34 ЗН, намалението се извършва по избор на това лице, т.е. от завещаното имущество, което заветникът не желае да задържи, когато то е достатъчно за възстановяване на запазената част на наследника по закон. Следователно направеният избор от заветника по чл. 34 ЗН няма отношение към формиране на масата по чл. 31 ЗН, а е от значение за начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнената запазена част.

По същество

Предвид отговора на поставения правен въпрос се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че след като заветницата желае да задържи само завещаните ѝ два недвижими имота, следва да се приеме, че заветът има за предмет само заявените за задържане имоти, които единствено са предмет и на иска за делба, и при преценката дали запазените части на ищците са накърнени следва да се вземе предвид само стойността на тези имоти.

С оглед на това е направен и погрешният извод, че в тази хипотеза не е налице превишение на разполагаемата част на наследодателя, равна на запазените части на ищците съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН, и че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен, което води до невъзможност за ищците да допълнят запазените си части от наследството и от останалото завещано имущество, независимо от обстоятелството, че то не е предмет на иска за делба.

Това от своя страна е довело до неразглеждане по същество на искането на ищците за възстановяване на запазените им части от наследството чрез намаляване на завета с това имущество и необсъждане на направения във въззивната жалба техен довод, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че неразпореденото имущество на неследодателя е на стойност 164 170 лв., вместо на стойност 160 000 лв., включващо единствено влога му в ПИБ, респ. че за допълване на запазената част на всеки от тях е необходима сумата 16 282,28 лв., а не 14 197,28 лв., както е приел районният съд.

Не са обсъдени и събраните по делото доказателства и доводи на страните за извършени от наследодателя разпоредителни сделки с останалото недвижимо имущество, включено в масата по чл. 31 ЗН , нито тези, относно завещаните движими вещи /покъщнина/ и тяхната стойност към момента на откриване на наследството, с които евентуално, респ. с част от тях следва да се намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците, освен със завещаните влогове в ДСК или с част от тях. При наличие на данни за извършени разпореждания с тези влогове от страна на заветника, на ищците следва да се присъдят набраните суми по тях към момента на откриване на наследството.

Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила налагат отмяна на обжалваното решение изцяло /изходът на спора по иска за делба е обусловен от изхода на спора по чл. 30 ЗН/ и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Доводите на касаторите, че въззивният съд неправилно е приел, че ответницата не може да задържи и двата завещани й недвижими имота, дори в хипотезата, при която намаляването на завещанието с останалото завещано имущество или с част от него е достатъчно за възстановяването на запазените им части, тъй като още с отговора на исковата молба тя е реализирала правото си по чл. 34 ЗН, заявявайки, че желае да задържи само единият от тях, не са основателни. Във връзка с тях следва да се отбележи, че след като в първоинстанционното производство на ответницата не е бил даден такъв срок, не е имало законови пречки тя да промени първоначалното си становище до приключване на устните състезания в това производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд а ново разглеждане от друг състав.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 373 от 19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 326/18г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в.

В р ъ щ а делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите