Решение № 6 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 1714/2018 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания и възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Отговор

Когато съдът не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, процесуалното бездействие на страната няма за последица преклудиране на правото да го извърши, и при въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение разпоредбите на чл. 146, ал. 1 ГПК, т. 5 и ал. 2, въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед на тези указания следва да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл. 266 ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1714 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на частния съдебен изпълнител А. М. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. А., против решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 2047 от 30 март 2017 г., постановено по гр.д. № 10800/2014 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която Б. е осъден на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К. И. З., с адрес в [населено място], сумата от 58119 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й изплащане по предявения като частичен иск за 150000 лева от общо дължимите 479000 евро, и в частта, с която Б. е осъден да заплати на З. сумата от 17881,95 лева обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 11.07.2011 г.-11.07.2014 г.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 769 от 11 октомври 2018 г., за да се провери дали по въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде указания и възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, е допуснато противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в т. 2 ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 304 по гр.д. № 2460/2015 г., ІV г.о., решение № 307 по гр.д. № 284/2011 г., ІІ г.о., решение № 104 по гр.д. № 60061/2016 г., І г.о.

Мотиви

В сочените решения касационният съд приема, че когато съдът не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, процесуалното бездействие на страната няма за последица преклудиране на правото да го извърши, и при въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение разпоредбите на чл. 146, ал. 1 ГПК, т. 5 и ал. 2, въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед на тези указания следва да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл. 266 ГПК.

Това принципно становище, споделяно и от настоящия съдебен състав, е съответно и на разяснението, дадено от ОСГТК, ВКС, в т. 2 на ТР №1/2013 г.: в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

По същество

Въззивният съд не е съобразил горните разяснения, поради което е процедирал в нарушение на процесуалния закон.

По иска с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на К. И. З. против касатора, още с исковата молба е поискано назначаването на съдебна експертиза, за да се установи пазарната цена на продаден от касатора имот, на каква цена е продадена съответната, принадлежаща на ищеца част от имота, каква е получената от ищеца като длъжник сума след приключване на изпълнителното дело, каква е разликата между продажната цена на имота, обективирана в постановлението за възлагане на недвижимия имот, и договорената с договор за продажба от 2008 г. цена.

С определение от 03.02.2015 г. първоинстанционният съд е насрочил производството по делото в публично съдебно заседание, конституирал е трето лице-помагач на страната на ответника и е назначил оценителна експертиза по задачите по исковата молба. Доклад по смисъла на чл. 146 ГПК не е изготвян нито в закрито заседание, нито в първото по делото заседание. Процесуалният представител на касатора в качеството му на ответник, е оспорила заключението на експертизата, като е поискала експертизата отново да даде отговор на поставените въпроси. В първото по делото заседание от страна на ищеца е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

С последваща молба е уточнена и задачата й – правилно ли са определени от ответника дължимите от длъжника суми, и ако не са – какъв е действителният им размер към датата на първоначалната покана за доброволно изпълнение, какъв е действителният размер на дължимите суми по изпълнителното дело към датата на изготвяне на втората покана за доброволно изпълнение, има ли договорени допълнителни възнаграждения и в коя покана за доброволно изпълнение към длъжника са били включени – в първоначалната или в допълнителната, какви суми са постъпили по сметката на ответника за погасяване задължението по изпълнителното дело, какви суми от общо събраните по изпълнителното дело са били преведени от ответника на взискателя по делото – размер и дата на плащане. В становище ответникът заявява, че за посочените искания липсват изложени твърдения в исковата молба, а релевиране на нови фактически твърдения на този етап на производството е недопустимо.

Оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е сторено с въззивната жалба на касатора. Заявено е, че в нарушение на чл. 146 ГПК по делото липсва изобщо доклад и указания за разпределение на доказателствената тежест на страните; на страните не са дадени указания относно подлежащите на доказване от всяка от тях факти. Поискано е въззивният съд да санира нарушенията и да укаже на страните за какви факти и обстоятелства носят доказателствена тежест по делото, за да стане възможно установяването в пълнота на фактите по спора и правилното прилагане на закона. Изложени са и подробни оплаквания по изслушаната техническа експертиза. Поискано е назначаване на нова техническа експертиза, за да се даде отговор каква е била пазарната стойност на процесния имот при липса на застрояване, влияе ли на тази стойност обстоятелството, че процесният имот представлява идеална част от парцел, и ако да – по какъв начин.

С определение от 05.07.2017 г. въззивният съд е оставил искането без уважение поради неотносимост на задачата към спора. В публичното заседание от 09.11.2017 г. въззивният съд приема за „формално основателно” оплакването, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е изготвен пълен доклад, в който да бъде указана доказателствената тежест на всяка една от страните. Посочено е, че е била допусната техническа експертиза за установяване пазарната стойност на имота, възложен на публична продан, от страна на ответника формално е било оспорено заключението и е заявено, че няма други искания за допускане на повторна или тройна експертиза, поради което е заключено, че правото на защита на ответника в първоинстанционното производство не е било нарушено, и затова не са налице основания за допускане на нова експертиза при условията на чл. 266 ГПК.

Тъй като в случая въззивният съд не е предприел съответните действия, основани на заявеното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, и не са дадени указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за предприемане на необходимите действия съобразно задълженията на въззивната инстанция при обосновани оплаквания във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводството във връзка с доклада по делото.

По претенциите за разноски ще се произнесе въззивния съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 2047 от 30 март 2017 г., постановено по гр.д. № 10800/2014 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К. И. З. сумата от 58119 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й изплащане по предявения като частичен иск за 150000 лева от общо дължимите 479000 евро, и в частта, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден да заплати на К. И. З. сумата от 17881,95 лева обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 11.07.2011 г.-11.07.2014 г.

ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Решение № 104 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 60061 / 2016 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за ревелантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен? Относно съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК?
Решение № 307 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 284 / 2011 г. Докладчик: съдия Елса Ташева Относно разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Решение № 304 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. Докладчик: съдия Велислав Павков Относно задължението на съда, при наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради злоупотреба с право от страна на работодателя, да укаже на ищеца, че е в негова тежест да представи доказателства за твърдението си, в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК, при наведено оплакване за непълнота на доклада, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК.
Относно настъпването на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК за събиране на доказателства, поради липсата на указания от страна на съда с доклада по делото.


Цитирани норми