Решение № 52 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 3636/2018 г.

243 Shares

Анотация

Въпроси

Може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск?

Отговори

Употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко”; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма.

Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука.

Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици. Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми.

Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция. Работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от количеството употребен алкохол и степента на опиянение. При значителна степен на опиянение всяка професия става рискова, защото както бе посочено, нараства опасността от трудови злополуки.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора, като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3636/ 2018 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 961/ 07.12.2018 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Елаците – Мед” АД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 237 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 311/ 2018 г., с което са уважени предявените от К. П. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1 КТ, т.1, 2 и 3, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1243/ 07.09.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка в общежитие” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 6 163,32 лв със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане.

Касационен въпрос

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск.

Мотиви

В практиката на Върховния касационен съд вече е изяснено, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд (решение № 551/ 15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко”; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука.

Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.

Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция.

Работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от количеството употребен алкохол и степента на опиянение. При значителна степен на опиянение всяка професия става рискова, защото както бе посочено, нараства опасността от трудови злополуки. Хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания след падане от височина нараства сериозно след употребата на алкохол и тя съществува както за извършващия работа на скеле, така и камериер, почистващ тераса.

По същество

Предвид тези отговори, които съдът дава на въпросите, по които касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК.

Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради малката тежест на нарушението, а малката тежест е извел от следните обстоятелства: алкохолният прием не е осъществен по време на работа; състоянието на алкохолно опиянение не е попречило на ищцата да изпълнява трудовите си функции; не са настъпили допълнителни неблагоприятни последици; заеманата от ищцата длъжност не е рискова. Изводът е неправилен, защото двете форми на нарушението са равностойни; за тежестта на нарушението от значение е количеството употребен алкохол и степента на опиянение, а не рискова ли е професията на работника.

Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК).

Установено е по делото, че ищцата е заемала въз основа на трудов договор от 07.06.1995 г. и допълнително споразумение от 30.05.2017 г. длъжността „камериер” при ответника. Със заповед № 195/ 10.02.2017 г. й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина – установено в работно време наличие на алкохол в издишвания въздух в концентрация от 1,51 промила. Преди да бъде наложено това наказание, ищцата е дала обяснения, в които е изразила съжаление и е декларирала, че „това никога няма да се случи повече”. На 01.08.2017 г. свидетелят Н. Л., заемащ длъжност зам. – ръководител отдел ЗБУТ при ответното дружество, извършил внезапна проверка за употреба на алкохол от лицата, работещи в общежитие на работодателя. При пробата на ищцата техническото средство, с което била осъществена проверката (Алкотестер), индикирало наличие на алкохол в издишвания въздух. След повторна проба със същото техническо средство ищцата била поканена да даде проба с друго такова, което имало възможност да отчете точната концентрация на алкохола в кръвта. Тя обаче отказала. Всички тези обстоятелства били удостоверени в констативен протокол, съставен от свидетеля Л. и подписан от трима свидетели. Ищцата била отстранена от работа със заповед на работодателя от същата дата.

Въз основа на съставения протокол на 03.08.2017 г. работодателят изискал от нея обяснения за извършеното нарушение. Такива са представени на 09.08.2017 г., като ищцата не отрекла обстоятелството, че предната вечер била на гости у приятели и се черпили и че при пробата техническото средство отчело наличие на алкохол, но не посочила защо е отказала да даде проба с техническо средство, установяващо с точност алкохолната концентрация в кръвта.

Със заповед от 07.09.2017 г. работодателят наложил на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение” за установеното с констативния протокол нарушение. В заповедта са посочени времето и мястото на нарушението и установените обстоятелства. Към момента на връчване на заповедта ищцата не е страдала от активна форма на туберкулоза, според заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.

При така установените факти извършеното уволнение е законно. Ищцата го е оспорила със следните въведени с исковата молба фактически твърдения: процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е спазена, тъй като не са изискани обяснения от нея; заповедта, с която наказанието е наложено, не е надлежно мотивирана съгласно изискванията на закона; към момента на връчването й ищцата се е ползвала от предварителна закрила, защото е била болна от активна форма на туберкулоза и тази защита не е преодоляна; нарушението не е толкова тежко, че да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Допълнително в първото съдебно заседание е въведено твърдение, че техническото средство, с което е констатирано наличие на алкохол в издишвания от ищцата въздух, не е одобрен тип средство за измерване.

Доводите са неоснователни, защото доказателствата по делото сочат, че процедурата по налагане на наказанието е спазена. От ищцата не само са поискани обяснения за извършеното нарушение, но тя е дала такива и в обясненията си не е отрекла нито едно от обстоятелствата, въз основа на които работодателят претендира за него да е възникнало правото на уволнение. Заповедта, с която наказанието е наложено, отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Тя съдържа данни за времето и мястото на нарушението и за обстоятелствата, при които е извършено. По същество заповедта не се различава по съдържание от писменото искане на обяснения от работника, срещу яснотата на което не са правени възражения от ищцата.

Към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата не се е ползвала от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като не е страдала от заболяване, което да е предвидено в Наредба № 5/ 1987 г., съгласно заключението на медицинската експертиза. Дали техническото средство, с което е констатирано наличието на алкохол в издишвания от ищцата въздух на 01.08.2017 г. е одобрено, няма значение, защото в обясненията си ищцата не е оспорила, а е признала явяването си на работа след употреба на алкохол. Недоброто й състояние на същата дата е установено и със свидетелските показания.

Що се касае до довода, че нарушението не е тежко, той не може да бъде счетен за основателен при установените по делото факти. За извършване на същото нарушение ищцата е наказвана през същата година два пъти. При налагане на първото наказание тя е дала обяснения, в които е декларирала, че това няма да се повтори. Въпреки това по-малко от шест месеца след наказването й тя е извършила същото нарушение. Този път обаче умишлено е осуетила възможността да се установи от каква степен е алкохолното й опиянение, като е отказала да даде проба с техническо средство с възможност да отчита точната концентрация на алкохола в издишвания въздух. Това също е утежняващо отговорността й обстоятелство. Без значение е, дали са настъпили допълнителни неблагоприятни последици за работодателя и била ли е в състояние ищцата да изпълнява адекватно задълженията си. При посочените обстоятелства нарушението е от такова естество, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание му съответства, а не води до незаконност на уволнението.

По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.

Диспозитив

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски окръжен съд № 237 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 311/ 2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против „Елаците – Мед” АД, [населено място], обл. Софийска, ЕИК[ЕИК], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1243/ 07.09.2017 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка”; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 163,32 лв със законната лихва и разноските по делото.

ОСЪЖДА К. П. Д. да заплати на „Елаците – Мед” АД 853 лв (осемстотин петдесет и три лева) разноски за производството във всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 551 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков Относно допустимите средства за доказване на употребата на алкохол и по материалноправния въпрос за значението на употребата на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се изпълняват трудовите задължения, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата.

Цитирани норми