Решение № 50 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3438/2018 г.

Анотация

Въпроси

За началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

Отговори

Съгласно чл. 114 ЗЗД вземането за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, в т.ч. от престъпление, става изискуемо и давността почва да тече от откриването на дееца. Съгласно чл. 116, б. б ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането и съгласно чл. 115, б. ж ЗЗД не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Когато в наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това, в коя фаза се намира наказателното производство – досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на давността, тъй като тези правни последици вече настъпили с неговото предявяване. Правната последица от тези „прекратителни” актове е отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд, подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделното разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК.
Настъпилите с предявяването на гражданския иск прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. б ЗЗД само ако гражданският съд прекрати производството по иска, като нередовно предявен или недопустим.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3438 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Допуснато е касационното обжалване на решение 1905/04.08.2017 на Софийски апелативен съд по гр. д. № 5354/2016, с което е отменено решение № 4458/01.06.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 3127/2015, като са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.

Касационен въпрос

Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

Мотиви

По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 114 ЗЗД вземането за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, в т.ч. от престъпление, става изискуемо и давността почва да тече от откриването на дееца. Съгласно чл. 116, б. б ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането и съгласно чл. 115, б. ж ЗЗД не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Когато в наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това, в коя фаза се намира наказателното производство – досъдебна или съдебна.

Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на давността, тъй като тези правни последици вече настъпили с неговото предявяване. Правната последица от тези „прекратителни” актове е отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд, подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделното разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК.

Настъпилите с предявяването на гражданския иск прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. б ЗЗД

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове