Решение № 50 от 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Компетентна ли е въззивната инстанция,която не се е произнесла по същество по иск с правно основание чл. 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Отговор

Съгласно предвиденото в ГПК, съдът, при постановяване на решението си следва предвиденото в разпоредбата на чл. 235 ГПК, а във връзка със съдържанието на постановеното от него решение- тази на чл. 236 ГПК. Само при съответствието на постановеното решение с тези изисквания на процесуалния закон,този краен акт на съда,завършващ исковото производство, предпоставя наличие на валиден и допустим съдебен акт.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват:погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда, 2.погрешни пресмятания на суми, 3.пропусканията да се отразят в решението на съда,личащи от мотивите, /например произнасянето по отхвърлената част от иска,по един от исковете,по солидарния характер на осъждането и т.н./ Относно поправката на очевидна фактическа грешка,съдът се произнася с решение, с което поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила,то образува заедно с поправеното решение едно цяло, като последното важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 04. 04. 2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА, ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №1910/2017 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба вх. №7196/15. 11. 2016г. , подадена от НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, гр. С. , против решение №138/25. 08. 2016г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. №52/2013г. по описа на същия съд, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №46 от 21. 03. 2013г. по в. гр. д. №52/2013г. по описа на Апелативен съд-В. в следния смисъл:приема за установено по отношение на Министерство на отбраната на РБ и на Националния военноисторически музей правото на собственост на М. К. Т. К. върху следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], м. представляващи:част с площ от 2210 кв. м от РИ №10135. 536. 214, оцветена в жълт цвят, част с площ от 409 кв. м от ПИ №536. 213, оцветена в червен цвят, ПИ №536. 464 с площ от 258 кв. м, част с площ от 899 кв. м от ПИ №536. 465, оцветена в сив цвят и част с площ от 188 кв. м от ПИ 536. 491, оцветена в зелен цвят, всички оцветявания на скица от 01. 04. 2010г. от инж. Д. на л. 60 от делото, на основание чл. 108 ЗС.

Касационен въпрос

С определение №10/05. 01. 2018г. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр. 86/27. 10. 2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/, по правния въпрос: ”компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание чл. 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?”

В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, като се иска обезсилването му, а в условията на евентуалност-същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необосновано, като се иска неговата отмяна.

Мотиви

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, във връзка са наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК приема следното:

С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че изразената в мотивите на постановеното решение воля, не е отразена в диспозитива му и предвид т. 2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС, подадената молба на основание чл. 247 ГПК е допустима. Съдът е посочил, че с мотивите на постановеното решение е прието за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот, но това не е отразено в постановения диспозитив, поради което следва да бъде допусната поправка в този смисъл, като е отбелязъл, че въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС поради недоказаност на упражнявана от ответниците фактическа власт, е влязло в сила.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

С исковата молба, депозирана от М. К. Т. К. , съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, като с посоченото с петитума на същата се иска да бъде осъден ответника Министерство на Отбраната на Република България, евентуално Националния Военноисторически Музей, да предаде собствеността и владението на описания в молбата недвижим имот, като е образувано гр. д. №2207/2009г. по описа на Варненски окръжен съд, дванадесети състав, приключило с постановено Решение №1623 от 31. 08. 2012г. , с което се отхвърля иска с правно основание чл. 108 ЗС.

С решение №46/21. 03. 2013г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. №52/2013г. се потвърждава решението на Окръжен съд, гр. В. от 31. 08. 2012г. по гр. д. №2207/2009г. по описа на Варненски окръжен съд, като с Определение №20 от 17. 01. 2014г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение по гр. д. №5544/2013г. по описа на съда, което е окончателно, не се допуска касационно обжалване на решение №46 от 21. 03. 2013г. по в. гр. д. №52/2013г. по описа на Варненски апелативен съд по жалба вх. №2622/13. 05. 2013г. на М. К. К. .

С въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, постановено в производството по чл. 247 ГПК по гр. д. №52/2013г. по описа на Варненски апелативен съд, се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горепосоченото решение в следния смисъл:

Приема за установено по отношение на Министерство на отбраната на РБ и на Националния военноисторически музей правото на собственост на М. К. Т. К. върху следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], местн. ”Салтанат”, представляващи:част с площ от 2 210 кв. м от поземлен имот №10135. 536. 214, оцветена в жълт цвят, част с площ от 409 кв. м от ПИ №536. 213, оцветена с червен цвят, ПИ № 536. 464, оцветена в сив цвят и част с площ от 188 кв. м от ПИ 536. 491, оцветена в зелен цвят, всички оцветявания на скица от 01. 04. 2010г. на в. л. инж. Д. на л. 60 от делото, на основание чл. 108 ЗС.

Съдебното решение е държавен правосъден акт, т. е. едностранно властническо волеизявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво и правното положение на спорещите ги задължава да се съобразяват с тях. Решението е последният акт на исковото производство, с който то завършва, като то има две страни правоустановяща/декларативна/ и правосъздаваща/императивна/, а по своето съдържание и последици решенията биват:
-Решения, с които уважават, и Решения, които отхвърлят иска, каквото е горепосоченото решение на първоинстанционния съд-Варненски окръжен съд. Първите от тях дават защита на ищеца, а вторите- на ответника.
-Решения, потвърждаващи съществуването на спорното право, и Решения, които отричат съществуването на, като първите, според последиците си могат да бъдат освен установителни , още осъдителни и конститутивни.

Съгласно предвиденото в ГПК, съдът, при постановяване на решението си следва предвиденото в разпоредбата на чл. 235 ГПК, а във връзка със съдържанието на постановеното от него решение- тази на чл. 236 ГПК. Само при съответствието на постановеното решение с тези изисквания на процесуалния закон, този краен акт на съда, завършващ исковото производство, предпоставя наличие на валиден и допустим съдебен акт.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват:погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда, 2. погрешни пресмятания на суми, 3. пропусканията да се отразят в решението на съда, личащи от мотивите, /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т. н. /Относно поправката на очевидна фактическа грешка, съдът се произнася с решение, с което поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила, то образува заедно с поправеното решение едно цяло, като последното важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката.

По същество

По основателостта на касационната жалба:

В настоящия случай, с влязлото в сила въззивно решение №46 от 21. 03. 2013г. по в. гр. д. №52/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, с диспозитива на същото се потвърждава решението на Окръжен съд [населено място] от 31. 08. 2012г. по гр. д. №2207/2009г. по описа на съда, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС. С постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК по делото от 25. 08. 2016г. , предмет на настоящата касационна жалба, въпреки наличието на този диспозитив, съдът се произнася, като наред със същия го допълва с такъв, с който признава права на страната и то такива, които са били отречени с постановеното първоинстанционно решение, което изцяло е потвърдено с диспозитива на въззивното решение. С оглед изложеното по поставения правен въпрос, касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот, мотивирайки се едновременно с това, че/цитирам/:”В частта му, с което е потвърдено решение за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС поради недоказаност на упражняваната от ответниците власт, решението е влязло в сила. ”

Ето защо, с въззивното решение, по отношение на което е била поискано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, не е налице произнасяне по същество на спора, напротив потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, като по реда на чл. 247 ГПК всъщност се признават права по съществото на спора, приключил с влязлото в сила решение, поради което постановеното решение е недопустимо.

Диспозитив

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №138 от 25. 08. 2016г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в. гр. д. №52/2013г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Цитирани/цитиращи съдебни актове


Цитирани норми


Свързани съдебни актове


Цитирани норми