Решение № 28 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 1214/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
449 Shares

Анотация

Въпрос

Дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност?

Отговор

Отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да използва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици не погасява нито правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта, нито правомощието му да ползва и си служи със същата съобразно правата си в съсобствеността. Такъв отказ освобождава ползващите вещта съсобственици от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС за период следващ отказа, но не окончателно за в бъдеще, а до момента, в който същите с поведението си не възпрепятстват възможността на този съсобственик да упражни правата си по чл. 31, ал. 1 ЗС. Затова, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност, наличието на предходен отказ не е пречка да се ангажира отговорността им за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода, в който са лишили съсобственика от възможността да си служи с общата вещ.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1214 по описа за 2018 година.

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Подадена е касационна жалба от Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д., чрез адв. А. Д. С., против решение от 12. 10. 2017 г., поправено с решение от 2. 02. 2018 г., и двете постановени по в. гр. д. № 16875/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-б въззивен състав, в частта с която е потвърдено решение от 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 20898/2011 г. на СРС, 42 с-в в частта, с която предявените от Е. Н. Д. и И. Н. Д. (починал, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му И. И. Д. и Ф. И. Д.) против Л. С. С. (починал, с конституирани като страни, на осн. чл. 227 ГПК, правоприемници С. Л. С. и С. Л. С.) и Л. С. П. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 147, 09 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно антре, с две избени помещения, ведно с 33, 33 % от общите части на сградата, са отхвърлени за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. и за съответните разлики над присъдените суми от по 1606, 75 лв. на Е. Н. Д., 508, 62 лв. на И. И. Д. и 508, 62 лв. на Ф. И. Д., до пълните предявени размери от 9349 лв. (по иска на Е. Н. Д.) и от 9349 лв. (по иска на И. Н. Д.).

Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на чл. 31, ал. 2 ЗС, при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235 ГПК и чл. 236 ГПК – необсъждане на всички събрани доказателства и поради необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете в пълните предявени размери.

Ответниците по касационната жалба С. Л. С., С. Л. С. и Л. С. П. изразяват становище за правилност на въззивното решение в атакуваните части и искат потвърждаването му.

Касационен въпрос

С определение № 539 от 30. 11. 2018 г. по гр. д. № 1214/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпрос касаещ приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Мотиви

По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване на решението:

Отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да използва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици не погасява нито правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта, нито правомощието му да ползва и си служи със същата съобразно правата си в съсобствеността.

Такъв отказ освобождава ползващите вещта съсобственици от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС за период следващ отказа, но не окончателно за в бъдеще, а до момента, в който същите с поведението си не възпрепятстват възможността на този съсобственик да упражни правата си по чл. 31, ал. 1 ЗС.

Затова, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност, наличието на предходен отказ не е пречка да се ангажира отговорността им за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода, в който са лишили съсобственика от възможността да си служи с общата вещ.

По същество

По основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна.

За да приеме неоснователност на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. и за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че ответниците са поканили ищците да осъществят среща в кантора на нотариус, на която да им бъде предаден ключ от съсобствения апартамент. Поканата е била връчена на 11. 11. 2008 г., на Л. С. П. – в лично качество и като пълномощник на Л. С. С.. Е. Д. и Л. П. са се явили на срещата, за което бил съставен констативен протокол от 18. 11. 2008 г.

В протокола е удостоверено изявлението на Л. П., че има готовност веднага да предаде ключовете от апартамента на Е. Д., с което осигурява достъп до жилището и предоставя възможност за ползването му. Удостоверено е и изявление на Е. Д., с което същата е отказала получаване на ключовете по съображения, че реалното ползване на апартамента от всички съсобственици е невъзможно, тъй като в двете стаи, които тя и брат й искат да ползват, има мебели и покъщнина. Отправила е и предложение за отдаването на целия апартамент под наем или посочените от тях две стаи да се освободят от Л. С. и Л. П.

Предложения в същия смисъл са отправяни и с последващи нотариални покани. С нотариална покана от ищците до ответниците, получена на 12. 01. 2010 г., ищците отново са заявили искане да им бъде предоставено за ползване съсобственото жилище, според обема на притежаваните права. От правна страна е прието, че за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. ответницата по иска Л. С. П. и починалият ответник Л. С. С. не са препятствали използването на процесния апартамент от ищците, според дяловете им в съсобствеността. Неизползването му не е резултат от тяхното поведение, а от нежеланието на ищците да се възползват от осигурения достъп до апартамента чрез получаване на предоставените им от ответниците ключове.

С оглед дадения отговор на въпроса по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г.

Основателно е оплакването на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение на 235 и 236 ГПК – необсъждане на нотариална покана от ищците до ответниците, получена от последните на 12. 01. 2010 г., както и оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд, че за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. ответниците са предоставили достъп на ищците до съсобственото жилище. Такъв е бил предоставен на 18. 11. 2008 г., с предоставяне на ключове от жилището, които ищците са отказали да получат.

За времето от 18. 11. 2008 г. до 12. 01. 2010 г. неизползването на жилището от ищците действително не е резултат от поведението на ответниците, а от нежеланието на ищците да се възползват от осигурения достъп до апартамента. От доказателствата по делото не следва извод в подобен смисъл за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. С отправената от ищците и получена от ответниците на 12. 01. 2010 г. нотариална покана ищците са изявили желание да ползват съсобствения имот според неговото предназначение, съответно на правата им в съсобствеността, в бъдеще.

По делото не е доказано след тази дата и до предявяване на иска ответниците да са им осигурили тази възможност, предоставяйки им ключове от жилището или по друг начин. Отказът на ищците да получат ключа от съсобственото жилище на 18. 11. 2008 г. и да се възползват от възможността за ползването му, съвместно с останалите съсобственици, освобождава ответниците от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС за период следващ отказа, но не окончателно за в бъдеще, а до момента, в който с поведението си не възпрепятстват възможността им да си служат с общата вещ.

Отказът на поискалия обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик да използва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици не погасява нито правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта, нито правомощието му да ползва и си служи със същата съобразно правата си в съсобствеността. Затова, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност, наличието на предходен отказ не е пречка да се ангажира отговорността им за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По изложените съображения настоящият състав намира, че за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС са основателни. Дължимото за посочения период обезщетение за ползване на целия апартамент възлиза общо на сумата 14751 лв., видно от заключението на техническата експертиза на вещото лице инж. Д. М.. С влязло в сила решение постановено по иск по чл. 34 ЗС е установено със сила на пресъдено нещо между страните по делото, че Е. Н. Д. е собственик на 3/12 ид.ч., И. Н. Д. – на 3/12 ид.ч. (правоприемниците му И. и Ф. И. Д. – на по 3/24 ид.ч.), Л. С. – на 4/12 ид.ч. (правоприемниците му С. и С. Л. – на по 2/12 ид.ч.), а Л. П. – на 2/12 ид.ч.

Съобразно размерите на притежаваните идеални части, от сумата 14751 лв. на Е. Н. Д., като собственик на 3/12 ид.ч., се дължат 3687, 75 лв., а на И. И. Д. и Ф. И. Д., като собственици на по 3/24 ид.ч., се дължат по 1843, 88 лв. на всеки от тях. От сумата 3687, 75 лв. С. Л. С., С. Л. С. и Л. П. дължат по 1229, 25 лв. От дължимите на останалите двама ищци обезщетения от по 1843, 88 лв. С. Л. С., С. Л. С. и Л. П. дължат по 614,63 лв. на всеки от тях.

Като неправилно в частта, с която предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. и за сумите 3687, 75 лв. (по иска на Е. Н. Д.) и от по 1843, 88 лв. (по исковете на И. и Ф. И. Д.), въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което за посочения период и за посочените суми исковете бъдат уважени.

В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Това е частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Е. Н. Д. и И. Н. Д. (починал, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му И. И. Д. и Ф. И. Д.) против Л. С. С. (починал, с конституирани като страни, на осн. чл. 227 ГПК, правоприемници С. Л. С. и С. Л. С.) и Л. С. П. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени за периода ноември 2008 г. – 12. 01. 2010 г. и за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери.

При този изход на делото ответниците по иска и по касационната жалба Л. С. П., С. Л. С. и С. Л. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д. общо сумата 582 лв. съставляваща част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съответна на уважената част от жалбата, а Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Л. С. П., С. Л. С. и С. Л. С. общо сумата 1196 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, съответна на неуважената част от жалбата.

Диспозитив

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 12. 10. 2017 г., поправено с решение от 2. 02. 2018 г., и двете постановени по в. гр. д. № 16875/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-б въззивен състав и потвърденото с него решение от 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 20898/2011 г. на СРС, 42 с-в в частта, с която предявените от Е. Н. Д. и И. Н. Д. – починал, на чието място са конституирани като страни, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му И. И. Д. и Ф. И. Д., против Л. С. С. – починал, на чието място са конституирани като страни, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му С. Л. С. и С. Л. С., и Л. С. П. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени за периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. и за сумите: 3687, 75 лв. – иска на Е. Н. Д., 1843, 88 лв. – иска на И. И. Д., 1843, 88 лв. – иска на Ф. И. Д. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. Л. С., С. Л. С. и Л. С. П. да заплатят по 1229, 25 лв. всеки от тях (тримата общо сумата 3687, 75 лв.) на Е. Н. Д., по 614, 63 лв. всеки от тях (тримата общо сумата 1843, 88 лв.) на И. И. Д., по 614, 63 лв. всеки от тях (тримата общо сумата 1843, 88 лв.) на Ф. И. Д., които суми представляват обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползване в периода 12. 01. 2010 г. – 17. 05. 2011 г. на съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 147, 09 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно антре, с две избени помещения, ведно с 33, 33 % от общите части на сградата.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12. 10. 2017 г., поправено с решение от 2. 02. 2018 г., и двете постановени по в. гр. д. № 16875/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-б въззивен състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Л. С. П., С. Л. С. и С. Л. С., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д. общо сумата 582 лв. разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д., на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, да заплатят на Л. С. П., С. Л. С. и С. Л. С. общо сумата 1196 лв. разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите