Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

Наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба.
Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ – както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество – ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.