Решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г.

Анотация

Въпрос
Относно възможността търговско дружество да оспори достоверността на датата на документ, съставен от негово име, евентуално – кои са приложимите процесуални правила и как се разпределя доказателствената тежест.
Отговор

Когато изявленията обхващат датата на документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването /чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК/. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, т.к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Горното важи включително в хипотеза, при която документът, макар и двустранно издаден /т.е. обективиращ договор между различни лица/, фактически има един и същ съставител, и това не е лицето, на което същият се противопоставя. Такава хипотеза е възможна, когато формално обвързаното от частния документ лице е търговско дружество, чийто представляващ действа в две качества – като органен /законен/ представител – от една страна и лично, като физическо лице, от друга, полагайки подписа си за всички участващи в издаването на документа лица. Тези особености на лицата, подписали документа, биха имали значение при доказването на оспорената дата, осъществимо по общите правила.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2413/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СП02 Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1151/02.06.2015 г. по в.гр.д. № 712/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав, с което, след отмяна на решение № 18371/19.11.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 7326/2013 г., касаторът е осъден да заплати на М. Й. И. от [населено място] сумата 243 900 лв. – заемна сума по договор за заем от 20.03.2011 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД; сумата 24 390 лв. – възнаградителна лихва, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и сумата 116 975 лв. – неустойка за забава за периода: 20.03.2012 г. – 29.05.2013 г., на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.05.2013 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са и разноски в размер на 59 215.30 лв.

Касаторът излага подробни доводи за неправилност на решението, като се позовава на всички основания, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъде потвърден резултатът от първоинстанционния съдебен акт за ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение №100/06.10.2020 по дело №2133/2019
    1. Може ли с решението си въззивната инстанция да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как се разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт,…

Цитирани норми и термини