Решение № 211 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 1171/2016 г.

Касационното обжалване е допуснато с Определение №308 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 1171 / 2016 г.

Анотация

Въпрос
Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?
Отговор

Въззивният съд не може редовно да прекрати производството без да даде указания за изправяне на констатираната нередовност на исковата молба.

Гражданското дружество е неперсонифициран правен субект, поради което не може да е страна по сключени договори, нито може да бъде страна в гражданския процес. Страни по делото следва да бъдат всички съдружници, а управителя, дори и упълномощен от втория съдружник не може да представлява дружеството, което не е правосубектна страна.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1171 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 308 от 24.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № VІ-123 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 1788/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1322 от 30.07.2015 г. по гр.д. № 7317/2014 г. на Бургаски районен съд и производството по предявените от Г. И. М. в качеството и на управител на Д. „Г.”, [населено място] срещу Х. Г. Д. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 1 ЗЗД е прекратено като недопустимо.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК - следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Съгласно установената съдебна практика, при констатиране на нередовности при предявяване на иска, въззивният съд процедира в зависимост от характера на порока. Въззивният съд е инстанция по съществото на спора и при условията на ограничения въззив, поради което, когато порокът на исковата молба е отстраним (липса на подпис на подателя, доказателства за представителна власт или доказателства за внесена държавна такса и пр.), то той дължи даване на указания за поправяне на исковата молба. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. освен в хипотезите на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини