Решение № 201 от 29.01.2018 г. по т. д. № 700/2017 г.

Анотация

Въпрос

Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява ли спогодба по чл. 365 ЗЗД и валидна ли е тя при липса на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период?

Отговор

Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява спогодба по чл. 365 ЗЗД. Тя е нищожна на основание чл. 366 ЗЗД, ако е сключена въз основа на клауза от договора за доставка на ел. енергия или на клауза от Общите условия към договора, при липсата на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, НИКОЛАЙ МАРКОВ

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 700 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 283 от 06.12.2016г. по в.т.д. № 529 / 2016 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 532 от 06.07.2016г. по т.д. № 1618 по описа за 2015г. на Окръжен съд - Варна.

С първоинстанционното решение са уважени предявените осъдителни искове от Медицински университет „Проф. Д-р П. И. С.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място], за заплащане на сумата от 25 140,16 лева, представляващи заплатена сума за ел. енергия по корекция на сметка за минал период, а именно 23.04.2010г. до 19.10.2010г., въз основа на КП № 020663/19.10.2010г. и справка за корекция на сметка № 12326/01.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска на 20.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Касаторът обжалва решението като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е постановено в разрез със събрания в хода на производството доказателствен материал и в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че сумата е била основателно престирана на валидно правно основание - споразумителен протокол № ДР 4886/25.11.2010г., който следва да се квалифицира като сключен между страните договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Излага съображения, че целта на протокола не е била да обоснове извършената корекционна процедура, а да се уредят доброволно и по взаимно съгласие отношенията между страните, възникнали в резултат на консумирана и незаплатена от абоната ел. енергия. В спогодбата е налице извънсъдебно признание на дължимата сума за реално потребена енергия. Същата не е нищожна по чл. 366 ЗЗД, тъй като е не е сключена по непозволен договор, а въз основа на валидно правоотношение за доставка на ел.енергия. Сочи, че пред двете инстанции своевременно е релевиран довод, че в платежните нареждания, с които ищецът е заплатил сумата по спогодбата, споразумителният протокол изрично е посочен като основание на превода, с което се потвърждава направеното в протокола извънсъдебно признание за дължимост на сумата. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила този довод, като при преценка на доказателственото значение на протокола не са взети предвид платежните нареждания, поради което решаващият състав не е основал решението на съвкупна преценка на доказателствата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се направените съдебно - деловодни разноски по делото пред всички инстанции, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС.

Ответникът по жалбата, Медицински университет „Проф. Д-р П. И. С.”, [населено място], в писмения си отговор оспорва жалбата. Счита за правилен извода на въззивния съд за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, на клаузите на ОУ на ДПЕЕ, уреждащи едностранната корекционна процедура, поради което същите не могат да произведат правно действие. Според него, правилен е и изводът на въззивния съд, че споразумението няма характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, нито притежава правни белези, присъщите на обективната новация по чл. 107 ЗЗД. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Касационен въпрос

С определение по чл. 288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Споразумение

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове