Анотация
Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – поради противоречие със закона, на договора, от който ищецът черпи права?
Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 163/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК и сл.
История на спора
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. К. чрез неговия пълномощник адв. Н. С. против въззивно решение № 399 от 01.11.2017 г. по гр.д. № 619/2017 г. на Окръжен съд – Хасково. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл по възражението му за придобивна давност и за нищожност на договора за продажба, от който ищецът черпи права, които според него не са преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Ответниците по касация Т. Г. К., Р. Т. Г. – Н. и К. Т. Г. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение- правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Касационни въпроси
С определение № 428 от 03.08.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – поради противоречие със закона, на договора, от който ищецът черпи права.
Мотиви
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр.д. № 1804/2016 г. на Районен съд- Хасково, с което е признато за установено по отношение на М. Г. К., че Т. Г. К. и Р. Т. Г. и К. Т. Г. / последните като правоприемници на починалата в хода на делото ищца М. Т./ са собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на [населено място], с предназначение жилище с площ по документи 80 кв.м, със съответните идеални части от общите части на сградата.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с договор за продажба, сключен на 01.08.2000 г. във формата на нотариален акт ответникът М. Г. К. и неговата майка – П. Х. К. са продали този имот на ищеца. Приел е, че не следва да обсъжда като наведени след срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба възражението на ответника за придобиване по давност на този имот поради осъществявано явно и необезпокоявано владение върху него от датата на продажбата до датата на предявяване на иска, както и възражението за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради това, че продажбата обезпечава изпълнението на парично задължение по договор за заем, сключен на същата датата между ищеца и майката на ответника П. Х..
По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 131 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба.
С изтичане на този срок всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, се преклудират, и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства.
Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора.
По същество
В случая твърдението на касатора е било, че договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата между майката на касатора П. К. като заемател и ищеца Т. К. като заемодател- чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора с отговор на исковата молба от 21.04.2017 г. след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, който е изтекъл на 13.11.2016 г.
С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума. Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба.
При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възражението за придобивна давност следва да бъде въведено в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. В случая същото е направено от касатора с молбата му от 12.04.2017 г., т.е. също след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради това и това възражение като преклудирано правилно е оставено без разглеждане от въззивния съд.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените от касатора основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде оставено в сила.
Диспозитив
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 399 от 01.11.2017 г. по гр.д. № 619/2017 г. на Окръжен съд – Хасково.
Свързани съдебни актове
Определение № 428 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 163/2018 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договора, на който ищецът основава правата си?Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
