Решение № 168 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2476/2018 г.

61 Shares

Анотация

Въпрос

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Отговор

При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТ не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация” (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.

Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.

Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2476 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

История на спора

С определение № 764 от 08.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение 344 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 78/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от К. Т. К. от [населено място] против „Булминерал“ АД, [населено място] в несъстоятелност, при условията на солидарност с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, [населено място], обективно съединени искове по чл. 242, ал. 1 КТ, вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на следните суми: 7 396.62 щатски долара, съставляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 15.04.2015 г. за периода от месец април 2015 г. до месец юли 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 233.92 щатски долара; 110.83 щатски долара, съставляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 12.66 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г.; 2 823.95 щатски долара, съставляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 158.77 щатски долара; 110.83 щатски долари, съставляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забава в размер на 6.23 щатски долара за периода от 15.11.2016 г. до 03.06.2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция “Морска администрация”, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Мотиви

По правния въпрос

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 39а, ал. 1 КТК вр. с чл. 27, ал. 1 КТК.

Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т.1 и т.2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.

Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 КТК (Кодекса за търговското корабоплаване), който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и 5. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България.

Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция “Морска администрация”. Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТ, т. 2, т.3 и т. 4, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз.

Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на кобарите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТ не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.

Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.

По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК:

Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост.

Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.

По фактите

В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ С.А., М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото – „Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг България, е бил предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А. – М. острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД (първия ответник по делото) договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ със срок до 07.05.2016 г.

Прието е, че „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя” за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., което дружество е имало качество на беърбоут чартьор (корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК) към момента на сключване на трудовия договор с ищеца, както и през процесния период. Прието е, че към датата на сключване на договора за беърбоут чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца, които да обусловят солидарната отговорност на първия беърбоут чартьор съгласно чл. 123а КТ, тъй като същият не е имал качеството работодател; че за ответника „Булминерал“ АД не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения на основание 199ж КТК (Кодекса за търговското корабоплаване), нито отговорността му може да бъде ангажирана и по реда на чл. 199з КТК, който урежда отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. По тези съображения, Варненският окръжен съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, сключил трудовите договори за сметка на корабопритежателя „Шипинг лоджистик“ С.А.

С първоинстнатционното решение по делото (гр.д. № 4404/2017 г. на Варненски районен съд) предявените от К. Т. К. искове са уважени срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК.

В касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд, подадена от К. Т. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно действителния корабопритежател на кораб „Батя”, без да обсъди доводите за недействителност на договора му за бееърбоут чартър и извършеното вписване на договора; без да обсъди обстоятелството, че корабът е плавал под български флаг с временно свидетелство, издадено на ответника „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник. Изложени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно действителния корабопритежател и отговорността му за задълженията по отношение членовете на екипажа на кораба.

Ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД в производство несъстоятелност я оспорва като неоснователна.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

По същество

Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 39а, ал. 1 КТК вр. с чл. 27, ал. 1 КТК и за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК са основателни.

Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното взаимоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.).

Съгласно Глава Втора (Трудови отношения) от Морска трудова конвенция (т.1, б. а и б. с), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет.

Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (пар. 1, т. 7), а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.

Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът ( лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б КТК). Мениджъра действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, т. 2, т.3 и т. 4, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания.

Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция “Морска администрация” (чл. 33, ал. 1 КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363, ал. 1 КТК и чл. 363, ал. 2 КТК.

Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана.

Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на „Шипинг лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Търговско акционерно дружество „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република М. острови, т.е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал. 1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи.

Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и българско знаме) знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 15.04.2015 г. и от 13.10.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т. 2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Трудовите договори са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащ на закона е недействителен. При сключването и изпълнението му работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение.

Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година.

По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг.

Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.

Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за периода м. април – м. ноември 2015 г. е основателен в размер, определен по договора от 15.04.2015 г. срещу което работникът е приел да изпълнява и е изпълнил трудовите си задължения. Основателни са и обусловените искове за заплащане на законна лихва върху неизплатената част от задължението.

Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „моряк”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чиито корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност следва от правната уредба на правоотношението, предвид което с оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2010 г. ОСГК ВКС.

В настоящето производство съдът не е обвързан и от влязлото в сила решение по гр.д. № 4404/2017 г. на Варненски районен съд поради липсата на субективен идентитет.

Диспозитив

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 344 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 78/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от К. Т. К. от [населено място] против „Булминерал“ АД, [населено място] в несъстоятелност обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 КТК за сумата 7 396.62 щатски долара и 2 823.95 щатски долара и по чл. 86 ЗЗД за сумите 158.77 щатски долара и 233.92 щатски долара.

ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, [населено място] в несъстоятелност да заплати на К. Т. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК сумата 7 396.62 щатски долара, съставляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец април 2015 г. до месец юли 2015 г. и 2 823.95 щатски долара, съставляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.06.2016 г. до окончателното им изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумите 158.77 щатски долара и 233.92 щатски долара.

ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД, [населено място]

ведно с ВМ Интернешанъл“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Особено мнение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Боян Цонев,
изразено при постановяване на решението
по гр. дело № 2476/2018 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с решаващите правни изводи и съображенията на мнозинството от съдебния състав, че ответното „Булминерал“ АД (понастоящем в несъстоятелност) дължи заплащането на процесното трудово възнаграждение на основание чл. 199ж КТК в качеството на работодател на касатора-ищец и на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба „Батя“ през процесния период, за който се дължи трудовото възнаграждение.

Съображенията ми за това са следните:

Ищецът е сключил двата процесни трудови договора с „ВМ интернешанъл“ ЕООД. Последното е действало при сключването на трудовите договори от свое име, а не – съгласно чл. 225а, т. 2 КТК и чл. 6, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (НТНСТОМЧЕКК – заглавието в приложимата ѝ редакция) – от името (като представител) на корабопритежателя (подбеърбот чартьора, пренаемателя) на кораба „Батя“ – „Шипинг Лоджистик С.А“, с което е било обвързано от договора за корабен мениджмънт, нито от името на първоначалния наемател (беърбот чартьора) – ответното „Булминерал“ АД (н), с което не е имало никакви договорни правоотношения.

Тъй като КТК и НТНСТОМЧЕКК не уреждат материята относно недействителността на трудовите договори и последиците от нея, то съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 2 КТК и чл. 88б, ал. 15 КТК (отм. ДВ, бр. 93/2017 г., но приложима в случая), приложими са разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ. Страните по делото и конкретно – касаторът-ищец не се е позовавал на недействителност на процесните трудови договори (чл. 74, ал. 2, изр. 1 КТ и чл. 74, ал. 5 КТ). Напротив – в исковата си молба се е позовал на самите трудови договори и е поискал осъждането на „ВМ интернешанъл“ ЕООД – в качеството му на работодател – да заплати процесните трудови възнаграждения, като с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото този негов иск е уважен.

Дори да се приеме, че касационната съдебна инстанция може служебно да установи в рамките на трудовия спор за заплащане на трудово възнаграждение недействителността на трудовия договор, като сключен в нарушение на императивни правни норми (в случая – чл. 88б, ал. 1 КТК и чл. 88б, ал. 2 КТК и чл. 225а, т. 2 КТК, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК), то тази недействителност не може да доведе до промяна на страните по трудовия договор, които са го сключили, и конкретно – в случая не би могло „ВМ интернешанъл“ ЕООД да бъде заместено като работодател от ответното пред настоящата инстанция „Булминерал“ АД (н). Това е така, защото съгласно чл. 74, ал. 4 КТ, повелителни правни норми могат да заместят единствено отделни недействителни клаузи от трудовия договор, но не и страна по него. Поради това, в случая процесните трудови договори са изцяло недействителни – сключени са от страна на работодателя от лице, което не може да има това качество съгласно императивните разпоредби на чл. 88б, ал. 1 КТК и чл. 88б, ал. 2 КТК и чл. 225а, т. 2 КТК и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК, тъй като няма качеството „корабопритежател“. И в този случай, обаче, предвид установената по делото добросъвестност на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ (също императивна), отношенията между страните по недействителния трудов договор, т.е. – между ищеца и „ВМ интернешанъл“ ЕООД – до момента на установяване на недействителността с настоящото касационно решение, т.е. – и в течение на процесния по делото период, за който се дължи процесното трудово възнаграждение, се уреждат както при действителен трудов договор; респ. – процесното трудово възнаграждение се дължи от „ВМ интернешанъл“ ЕООД (резултат, който вече е постановен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото), а не от ответното пред настоящата инстанция „Булминерал“ АД (н).

Последното не дължи на касатора-ищец процесното трудово възнаграждение (включително – солидарно с „ВМ интернешанъл“ ЕООД) и на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК – в качеството си на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба „Батя“ през процесния период. Видно от систематичното ѝ място, тази разпоредба урежда единствено отношенията между страните по договора за беърбоут чартър (наем на кораб) – корабособственика (наемодателя) и беърбот чартьора (наемателя) – чл. 199ж КТК, във вр. с чл. 199б КТК, респ. – между страните по договора за подбеърбоут чартър (пренаемане на кораб) – първоначалния беърбот чартьор (наемател и последващ наемодател) и подбеърбоут чартьора (пренаемателя) – чл. 199ж КТК, във вр. с чл. 199г КТК. Поради това, разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 КТК не поражда никакви права за членовете на екипажа на кораба, включително в частта ѝ, съгласно която възнаграждението на екипажа е за сметка на беърбот чартьора (наемателя), респ. – тълкувана във вр. с чл. 199г, ал. 2 КТК – за сметка на подбеърбоут чартьора (пренаемателя).

За корабопритежателя (било той корабособственик, беърбот чартьор или подбеърбоут чартьор) задължение за заплащане на трудово възнаграждение на член от екипажа може да възникне единствено в рамките на трудово правоотношение, т.е. – ако има и качеството на работодател. Това качество корабопритежателят може да придобие в две хипотези: първата – ако е сключил трудов договор (включително чрез корабен мениджър, действал като негов представител) със съответния член на екипажа; и втората – при условията на чл. 123а КТ – ако неговият праводател (наемодател) е сключил такъв трудов договор. Във втората хипотеза отговорността на наемодателя и наемателя (стария и новия работодател) за заплащането на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 123а, ал. 3 КТ, е солидарна към члена на екипажа (работника/служителя), като разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 КТК, както вече беше посочено, урежда единствено вътрешните отношения между двамата корабопритежатели (стария и новия работодател) – солидарни длъжници, а именно – трудовото възнаграждение е за сметка на наемателя (респ. на пренаемателя). Налице е и възможност, без да е сключен трудов договор, да се обяви съществуването на трудово правоотношение, но компетентен за това е не съдът, а единствено контролните органи на инспекцията по труда – по реда на чл. 405а КТ.

В случая ответното „Булминерал“ АД (н) не е придобило качеството на работодател на касатора-ищец в никоя от посочените хипотези, като по изложените по-горе съображения не дължи процесното трудово възнаграждение по силата на недействителните трудови договори, сключени между жалбоподателя и „ВМ интернешанъл“ ЕООД.

Съдия: Боян Цонев


Свързани съдебни актове


Цитирани норми