Решение №158 от 02.01.2019 г. по гр. д. №4221/2017 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?

Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Отговори

Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността. Поради което, договорът за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.

Независимо от публичността на книгите по вписванията, вписването на дадено обстоятелство не представлява действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на намерението на владелеца да свои изцяло имота, тъй като не съществува задължение за собствениците да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са запознати с него.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4221/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 175 от 30.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 241 от 07.07.2017 г. по в. гр. д. № 290/2017 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. срещу Д. Р. С. искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението върху по 1/6 ид.ч. на всеки от тях от: 1. поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – [населено място], местност „Б.”, с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16; 2. поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – [населено място], местност „Б.”, с площ от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58; 3. поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – [населено място], местност „И.”, с площ от 31372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. 4. поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – [населено място], местност „И.”, с площ на имота от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119, както и в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 79/2007 г., с който Д. Р. С. е признат за собственик по наследство на процесните недвижими имоти, относно претендираните от ищците идеални части от описаните имоти.

С определение № 458 от 14.09.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. С. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС на касаторите срещу Д. Р. С.. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Касационни въпроси

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност; 2. какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението. На така поставените материалноправни въпроси следва да се дадат следните отговори:

Мотиви

По първия въпрос.

Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др./, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 01.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Поради което, договорът за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В цитирания смисъл е и решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.

По втория въпрос дали вписването на договора за аренда означава, че съответния договор е доведен до знанието на ищците.

Съгласно установената съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І г. о., независимо от публичността на книгите по вписванията, вписването на дадено обстоятелство не представлява действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на намерението на владелеца да свои изцяло имота, тъй като не съществува задължение за собствениците да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са запознати с него.

Настоящият състав възприема разрешенията на поставените въпроси, дадени в цитираните по-горе актове, постановени в производство по чл. 290 ГПК.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ответника искове с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението върху 1/6 ид. ч. на всеки от тях от описани земеделски имоти, отхвърлено е искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 79/2007 г., с който ответникът е признат за собственик по наследство на процесните недвижими имоти, за частта надхвърляща правата му и са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумите от по 1 010,25 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за ползването на собствените им по 1/6 идеални части от процесните имоти за периода от 28.03.2011 г. до 28.03.2016 г.

За да формира извода си за неоснователност на исковете по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че страните имат качеството на наследници на В. З. В., починал на 18.01.1982 г., като с решение № 36101 от 08.11.1999 г. на органа по земеделска реституция им е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти. Изложил е съображения, че от момента на възстановяване на правото на собственост, фактическа власт върху тях е упражнявана от ответника, който е осъществявал трайно, явно, необезпокоявано и непрекъснато владение. Същият публично е демонстрирал волята си да владее имотите само за себе си, като ги е отдавал под аренда, а вписването на тези договори е дало гласност за неговото субективно намерение за своене на идеалните части на останалите сънаследници. Направил е извод, че с тези си действия ответникът е отблъснал владението на последните, които не са оспорили това му владение и не са предприели действия за охраняване правото си на собственост.

С оглед на тези мотиви е формирал и решаващият правен извод, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесните земеделски имоти по силата на давностно владение, което е продължило спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от десет години. Предвид на това, че е установен фактическият състав на оригинерното придобиване на имота поради изтичане на общия десетгодишен период по чл. 79, ал. 1 ЗС от ответника, въззивният съд е потвърдил решението, с което са били отхвърлени предявените срещу него ревандикационни искове, както и искането за отмяна на издадения в негова полза констативен нотариален акт, легитимиращ го като собственик на претендираните от ищците идеални части от процесните имоти. С оглед неоснователността на главните искове е приел, че са неоснователни и исковете за присъждане на обезщетения за ползване на собствените на ищците идеални части от процесните имоти за исковия период.

По основателността

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С решение № 36101/08.11.1999 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място] е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на В. З. В. с план за земеразделяне върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място].

Общият наследодател е починал през 1982 г., като е оставил наследници по закон – дъщеря С. В. С. /починала през 1990 г./ и син Н. В. З.. Ищците са съответно низходящи и преживяла съпруга на починалия през 1993 г. син на С. В. С. – В. Р. С.. Ответникът Д. Р. С. е негов брат. Низходящият на общия наследодател – Н. В. З. е починал на 30.03.2015 г., като не е оставил свои преки наследници по закон.

Видно от нотариален акт № 79, т.3, н. д. № 299/22.08.2007 г. за собственост върху недвижим имот, същият е издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ въз основа на писмени доказателства, като с него е удостоверено правото на собственост върху процесните земеделски земи в полза на Д. Р. С. въз основа на наследствено правоприемство и отказ от наследство /цитирано е удостоверение № 17 от 07.02.2005 г./. От посоченото удостоверение, приложено към изисканото нотариално дело № 299/2007 г., се установява, че Н. В. З., Д. В. С. и Р. В. С. са се отказали от наследството на общия наследодател В. З. В.. В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-графическа експертиза, според която подписите, положени върху молбата за отказ от наследство, не са изпълнени от посочените лица.

С договор за прехвърляне на наследствени права, сключен на 05.09.2012 г., Н. В. З. е «прехвърлил на Д. Р. С. безвъзмездно цялото си наследство», получено от неговия баща – В. З. В.. В откритото производство за проверка автентичността на документа, е установено, че подписът за прехвърлител е положен от лицето Н. В. З..

Според заключението на съдебно-техническата експертиза общата стойност на доходите от рента за процесния период възлиза на сумата 9 559,81 лв.

Видно от представените договори за аренда, сключвани от Д. Р. С., същият е отдавал под аренда процесните земеделски земи. Този факт е възпроизведен и в събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. и Т.. С втория свидетел също е бил сключен договор за аренда от 21.03.2002 г. От свидетелските показания се установява, че ответникът е извършвал действия, свързани със засаждането на земите /първоначално със зеленчуци, а впоследствие и с черешови дървета/, като е наемал работници и им е заплащал за труда.

Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства, не може да се направи заключение, че след възстановяването на процесните сънаследствени имоти, ответникът е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на тези имоти и не допускат чужди действия.

От тези доказателства се установява единствено фактът на извършване на управителни действия, изразяващи се в сключване на облигационни договори за тяхното ползване, както и на фактическото им ползване /засаждане/. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на останалите съсобственици, от чието име е било установено материалното държане на имотите. Договор за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Неговото сключване съставлява управително действие и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В настоящата хипотеза липсват доказателства за извършването на други действия /освен сключването на договори за аренда и засаждането на имотите/ от ответника след тяхното възстановяване. Тези действия са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на останалите съсобственици. Вписването на договорите за аренда не означава, че същите са били доведени до знанието на ищците.

В обобщение следва да се приеме, че не се установява извършването на действия от ответника, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на останалите съсобственици, с оглед на което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да доведе до придобиване по давност на правото на собственост. Издаденият в негова полза през 2007 г. констативен нотариален акт е на основание наследствено правоприемство и отказ от наследство. От момента на неговото издаване до датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2016 г. също не е изтекъл изискуемия се период от време.

Ищците притежават общо 1/2 ид. ч. от процесните земеделски имоти /ищците Д. С. и Р. С. притежават по 5/24 ид. ч., а ищцата И. С. – 2/24 ид. ч./. Делът на прекия им наследодател от наследството на С. С. е 1/4 ид. ч., от който всеки има квота 1/12 ид. ч.; първите двама ищци притежават по право на заместване и по 1/8 ид. ч. от наследството на Н. З./. Договорът от 05.09.2012 г. за прехвърляне на наследствени права в полза на ответника не е породил правно действие. Същият не представлява договор за продажба за наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, тъй като не е с възмезден характер, а следва да се разглежда като договор за дарение, който не е сключен в изискуемата се нотариална форма. Ответникът също е носител на право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти /1/4 ид. ч. от наследството на майка си С. С. и 1/4 ид. ч. от наследството на Н. З./.

Ищците са претендирали заплащане на припадащата им се част от получените добиви – рента от съсобствените имоти, поради което следва да се приеме, че исковете са с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че реализираните добиви възлизат на сума в общ размер от 9 559,81 лв., като съобразно установените дялове в съсобствеността, дължимото обезщетение за ищците Д. С. и Р. С. е 1 010,25 лв. за всеки от тях, а за ищцата И. С. – 796,65 лв. Предявените искове са основателни до посочените размери.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че ползването на процесните земеделски имоти от ответника означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици.

В настоящата хипотеза следва да се приеме, че осъществяваната от ответника фактическа власт като елемент от придобивната давност не съдържа всички признаци на владението – фактическата власт не е упражнявана явно и несъмнително с намерение за своене. Упражняваното от него владение не отговаря на горните изисквания, поради което не може да се приеме, че същият е придобил по давност спорните имоти. Оборена е доказателствената сила на нотариален акт № 79/2007 г., с който е удостоверено правото му на собственост върху притежаваната от ищците общо 1/2 ид. ч. от процесните земеделски имоти. Основателно е искането за отмяна на цитирания нотариален акт, с който Д. Р. С. е признат за собственик на основание наследствено правоприемство и отказ от наследство на 1/2 ид. ч. от процесните имоти. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК като последица от уважаването на исковете за ревандикация следва да се отмени констативния нотариален акт до размер на 1/2 ид. ч., надхвърляща правата му.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на исковете за ревандикация, а оттам – и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищците са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за основателни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 2 250,62 лв.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 241 от 07.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 290/2017 г. на Хасковския окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, че Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. са собственици на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността общо върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – [населено място], местност „Б.”, с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16; 2. поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – [населено място], местност „Б.”, с площ от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58; 3. поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – [населено място], местност „И.”, с площ от 31372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. 4. поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – [населено място], местност „И.”, с площ на имота от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119, както следва: ищците Д. В. С. и Р. В. С. – по 5/24 ид. ч. всеки от тях, а ищцата И. Г. С. – 2/24 ид. ч., като ОСЪЖДА Д. Р. С. да им предаде владението върху посочените идеални части от описаните недвижими имоти.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 79, т.3, н. д. № 299/22.08.2007 г. за собственост върху недвижим имот, с който Д. Р. С. е признат за собственик по наследство на процесните недвижими имоти, за разликата над притежаваните от него 12/24 ид. ч. или 1/2 ид. ч.

ОСЪЖДА Д. Р. С. да заплати на Д. В. С. и Р. В. С., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 1 010,25 лв. /хиляда и десет лева и двадесет и пет стотинки/ на всеки от тях, представляваща припадащата им се част от стойността на получената рента от процесните недвижими имоти за периода 28.03.2011 г. – 28.03.2016 г.

ОСЪЖДА Д. Р. С. да заплати на И. Г. С., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 796,65 лв. /седемстотин деветдесет и шест лева шестдесет и пет стотинки/, представляваща припадащата й се част от стойността на получената рента от процесните недвижими имоти за периода 28.03.2011 г. – 28.03.2016 г.

ОСЪЖДА Д. Р. С. от [населено място], [улица], да заплати на Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. Л. П., разноски за водене на делото в общ размер на 2 250,62 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева шестдесет и две стотинки/.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Относно прилагането института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи период.
Относно промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика.

Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.
Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Когато обаче в хода на заведения процес се извършват действия на разпореждане е вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др., или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК 1968 /отм./. За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова Достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?
Решение № 596 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?
Решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. Докладчик: съдия Теодора Гроздева Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Цитирани норми