Решение №149 от 09.01.2019 г. по гр. д. №1936/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.

Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1936 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

История на спора

Образувано е по подадената от П. Б. К., [населено място], в лично качество като ответница в исковото производство и като наследник на починалата страна по делото З. С. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 03.12.2015 год. по гр. д. № 17568/2013 год. на Софийски градски съд, потвърденото с него решение от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд, и решението от 07.01.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК делбеният имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], подробно описан, с прилежащо мазе № 6, ведно с 4.416 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е постановено от получената сума от проданта съделителите да получат паричната равностойност на дяловете си, при които е допусната съдебната делба на апартамента с решението от 07.01.2013 год. – за Е. Б. Р. и П. Б. К. – по 6 036.67/20 110 ид. ч. за всяка от тях, а за преживялата съпруга З. С. К. – 8 036.66/20 110 ид. ч. Решението по извършване на делбата е влязло в сила на 19.07.2017 год., на която дата е постановено определението на ВКС по гр. д. № 757/2017 год., с което не е допуснато касационното му обжалване. Съделителката З. К. е починала след приключване на въззивното производство, като е заместена от наследниците си по закон – дъщерите й П. Б. К. и В. К. Т..

Молителката поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Позовава се на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, за да релевира допуснато нарушение на съда да изпълни законовото си задължение да даде указания на страните и срок, в който да заявят дали потвърждават изявленията на адвокат без представителна власт за възлагане на имота. Счита, че както тя, така и майка й са били лишени от право на участие по делото, за да се постанови възлагане на апартамента в дял на молителката. Основанието за отмяна се обосновава и с довод за нередовно призоваване на починалата страна З. К., тъй като получаваните за нея призовки молителката не е могла да й предаде поради здравословното й състояние. Иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане, със задължителни указания да й се даде възможност да предяви възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 ГПК и чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на трите си деца.

Ответникът по молбата за отмяна – Е. Б. Р., [населено място], чрез адв. Р. А. – А., оспорва същата като недопустима, респективно като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.

Конституираната като наследник на починалата страна по делото З. К. – В. К. Т. не взема становище по подадената молба за отмяна. От същата е постъпила молба с приложено удостоверение за отказ от наследството на З. К., вписан под № 247 от 14.03.2017 год. в специалната книга на СРС, видно от представеното удостоверение по гр. д. № 13721/2017 год. /л. 70 по гр. д. № 24394/2011 год. СРС/.

Мотиви

Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е допусната до разглеждане с определение № 80 от 04.06.2018 год. по гр. д. № 1936/2018 год.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Правото на ефективна процесуална защита по делото е гарантирано от разпоредбите на ГПК, уреждащи призоваването на страната за съдебно заседание, надлежното връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в хода на съдебното производство. За да се допусне отмяна на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изискването е заинтересованата страна вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/.

В случая нито едно от посочените три основания за отмяна не е налице. Изложените в молбата за отмяна доводи, че молителката и нейната майка са били лишени от възможността да участват ефективно в производството по делбата, не са могли да изразят действителната си воля пред първата и пред въззивната инстанции, както и не са били надлежно представлявани поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят – грижите за трите децата и болестта на майката, ответник по иска – З. К., не кореспондират с установените по делото обстоятелства. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство молителката и нейната майка са били редовно призовавани според установените в ГПК правила. Изпратените до П. К. призовки и съобщения за съдебни заседания и подлежащите на обжалване решения са връчвани и получавани лично от нея, същата е получавала по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК и чл. 46, ал. 2 ГПК и адресираните до З. К. съобщения, със задължение да й ги предаде, а невъзможността за предаване не може да обуслови извод за нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи правото на защита на страните в процеса.

По подадения от адвокат Г. от името на П. и З. К. отговор на исковата молба от 25.06.2012 год., в който е заявено, че „във втората фаза на делбеното производство ще направим искане имотът да ни бъде възложен“, коментиран във връзка с приетия за релевантен въпрос в определението на ВКС по чл. 288 ГПК, първоинстанционният съд е дал многократно указания на ответниците /с разпореждане от 27.06.2012 год., от 01.08.2012 год. и с определение от 21.09.2012 год., с което е представен проекто – докладът по чл. 146 ГПК/ да потвърдят представителната власт на адвоката, или да приподпишат отговора, в противен случай ще се счита за неподаден. В първото открито заседание във фазата по допускане на делбата молителката се е явила и се е защитавала лично, изразявайки становище, че не е упълномощавала адвокат Г. да я представлява, при което при липса на потвърждаване на представителната власт, съдът е счел, че отговор не е подаден. Поради непредставяне на доказателства за имуществено състояние и доходи от ответниците след дадени указания е отказано предоставяне на правна помощ за процесуално представителство за тази инстанция.

В първото съдебно заседание от 09.05.2013 год. след влизане в сила на решението за допускане на делбата и в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК молителката е заявила, че няма възлагателни или сметни претенции, а възразява единствено срещу допускането на експертиза за установяване поделяемостта и средната пазарна цена на делбения апартамент. Взела е становище и по молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка на решението от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд. Заедно с майка си са обжалвали решението за извършване на делбата чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан, като за гарантиране на процесуалните им права в съдебно заседание от 01.10.2014 г. след констатация, че З. К. не е била редовно уведомена за заседанието, въззивният съд не е дал ход на делото и е определил да се призове нередовно призованата страна. Същата е починала на 18.06.2016 год., след постановяване на въззивното решение от 03.12.2015 год., за което страните отново са били редовно уведомени, като са упражнили и правото си да го обжалват с касационна жалба от 07.03.2016 год.

Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.

Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

По изложените съображения молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника в настоящето производство направените разноски в размер на сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена защита по делото, съобразно заявеното в отговора на молбата за отмяна искане и представените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

Диспозитив

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Б. К., [населено място], подадена в лично качество като ответница в исковото производство и като наследник на починалата страна по делото З. С. К., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влезлите в сила решение от 07.01.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд за допускане на делбата и решение от 03.12.2015 год. по гр. д. № 17568/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд за извършване на делбата.

ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на Е. Б. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев 1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?


Цитирани норми