Решение № 149 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 5526/2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

Отговор

Неприемането на наследството от недееспособни лица може да се извърши само по посочения в закона начин. След като за приемането му се изисква то да стане с нарочен акт – съставяне на опис, то неприемането също става с такъв и това е отказа от наследството. По отношение на непълнолетните той се допуска само при условията и по реда на чл. 73, ал. 2 СК 1985 /отм./, но действал при откриване на наследството, а сега по чл. 130, ал. 3 СК.

Недееспособните наследници са легитимирани страни по предявения иск, но процесуалните действия по разглеждането му са обусловени от определяне на срок за приемане на наследството, когато това не е направено преди предявяване на иска. Ако в дадения от съда срок наследникът не направи изявление за приемане на наследството по опис, той губи това право, с което се лишава от защитното действие на чл. 61, ал. 2 ЗН - да ограничи отговорността на недееспособните лица за задълженията на техния наследодател до размера на полученото наследство. Пропускането на този срок няма за последица лишаване от наследствени права, поради което не ги лишава от възможността да приемат наследството или да се откажат от него по предвидения в закона ред.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5526/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба подадена от [община] с искане за отмяна на решение № 136 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 279/2016 г. на Ямболски окръжен съд. Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност.
Ответниците по жалбата намират жалбата за неоснователна.

Касационен въпрос

С определение № 334 от 09.06.2017 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпросите: задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници.

Мотиви

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение състав на Ямболски окръжен съд е оставил в сила решение № 336/20.06.2016 г. по гр. д. № 481/2016 г. на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Л. К., действаща чрез своята майка и законна представителка М. К. и С. К., действаща чрез своята майка и законна представителка С. К. при условията на обективно пасивно съединяване искове за установяване, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж, в ПИ с идентификатор 87374.527.161 по КК и КР на [населено място], което е било отстъпено на Т. П. Л. с договор от 10.01.1990 г., сключен въз основа на заповед № І-А1172/11.06.1990 г. на Председателя на ИК Ямбол, което право е продал през 2001 г. на Д. М. К., е погасено поради неупражняването му в петгодишния давностен срок по чл. 59, ал. 3 ЗС.

Решаващият извод за неоснователност на иска е изведен от това, че ответниците по иска са непълнолетните деца на наследодателя Д. К., негови дъщери Л. К., родена 2004 г. и С. К., родена 2005 г. и ищецът не е доказал те да са приели наследството по опис – изискване, установено в чл. 61, ал. 2 ЗН.

По въпроса, по който е допусната касационна проверка, настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. За тях не се прилага срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН. Съставянето на опис е наложително за да се установи наследственото имущество и да се очертаят параметрите на отговорността пред кредиторите. Когато такъв опис не е съставен към момента на предявяване на иск по отношение на недееспособните наследници, съдът е длъжен да определи срок, в който малолетните в случая лица, които имат право да наследяват следва да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51, ал. 1 ЗН.

Неприемането на наследството от недееспособни лица може да се извърши само по посочения в закона начин. След като за приемането му се изисква то да стане с нарочен акт – съставяне на опис, то неприемането също става с такъв и това е отказа от наследството. По отношение на непълнолетните той се допуска само при условията и по реда на чл. 73, ал. 2 СК 1985 /отм./, но действал при откриване на наследството, а сега по чл. 130, ал. 3 СК.

Недееспособните наследници са легитимирани страни по предявения иск, но процесуалните действия по разглеждането му са обусловени от определяне на срок за приемане на наследството, когато това не е направено преди предявяване на иска. Ако в дадения от съда срок наследникът не направи изявление за приемане на наследството по опис, той губи това право, с което се лишава от защитното действие на чл. 61, ал. 2 ЗН – да ограничи отговорността на недееспособните лица за задълженията на техния наследодател до размера на полученото наследство. Пропускането на този срок няма за последица лишаване от наследствени права, поради което не ги лишава от възможността да приемат наследството или да се откажат от него по предвидения в закона ред.

По същество

По делото е установено от фактическа страна, че през 1990 г. [община] е учредила в полза на Т. П. Л. право на строеж върху държавен имот, съставлявал УПИ ХХІV в кв. 90 по плана на [населено място] за построяване на жилище и ателие. С заповед № І-А 2454 от 22.10.1990 г. [община] е отстъпила допълнително право на строеж върху още 220 кв. м., предвид влязло в сила изменение на застроителния план, с който площта на парцела е била увеличена с още 220 кв. м. След изменение на плана от 1994 г. имотът съставлява УПИ V в к. 85 по плана на [населено място], а след одобряване на КК и КР за града през 2005 г. той е с идентификатор 87374.527.161.

През 2001 г. Л. и съпруга му са продали отстъпеното им право на строеж на Д. М. К. върху имота заедно с построеното ателие-гараж, завършено в груб строеж с 50% степен за завършеност, за което е съставен н. а. № 102, рег. № 12940, т. ХІІ, н. д. № 1609/19.12.2001 г.

Приобретателят К. е починал през 2011 г. и е оставил за наследници ответниците по иска, които са малолетни.

При липса на данни малолетните наследници чрез законните им представители да са провели процедура по приемане на наследството по опис, съдът е следвало да определи срок за това, както го задължава чл. 51, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗН. Неизпълнението на това задължение е нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до необоснован извод за неоснователност на иска. Допуснатото нарушение обуславя основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като в правомощията на въззивната инстанция влиза задължението да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, след отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав, като съдопроизводствените действия започнат с определяне на срок за приемане на наследството.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 136 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 279/2016 г. на Ямболски окръжен съд и потвърденото с него решение № 336/20.06.2016 г. по гр. д. № 481/2016 г. на Ямболски районен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Ямболски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
При постановяване на решението да се вземат предвид направените разноски за касационното производство.


Свързани съдебни актове

Решение № 226 от 04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г.
Докладчик: съдия Петя Хорозова
Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Цитирани норми