Решение №145 от 07.01.2019 г. по гр. д. №811/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Отговор

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща.

Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Ето защо, препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА, ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 811 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Е. В. Н. и С. Л. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 28 от 23.02.2017г., постановено по в.гр.д.№ 535/16г. на Кюстендилския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 498 от 07.09.2016г. по гр.д.№ 1806/15г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която по предявения от Радка А. П. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС касаторите са осъдени да премахнат две врати, поставени на стълбищната клетка на първия и втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1 по КККР на [населено място], находяща се в [населено място].

За да постанови решението си въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи в мотивите на първоинстанционното решение, препраща към тях и не намира за нужно да ги преповтаря, тъй като във въззивното производство не се сочат нови факти и не са представени нови доказателства, които да обосновават нов, различен извод.

Касационен въпрос

Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 398 от 10.07.2018 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните.

Ответникът по жалбата Радка А. П. счита същата за неоснователна.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По процесуалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешението дадено в Р № 12 от 16.02.2016г. по гр.д.№ 2184/15г., ІІІ г.о. и Р № 283 по гр.д.№ 1609/14г., ІV г.о., които кореспондират и със задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. С тях се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща.

Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

Така формираната съдебна практика на ВКС съответства и на задължителните указания, дадени с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Ето защо, препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.

По основателността

По основателността на жалбата:

С оглед изложеното по-горе, направените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на съдебното решение, респ. за липсата на такива мотиви и обсъждане на наведените с въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи на жалбоподателя, са основателни. Въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи в мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях като не намира за нужно да ги преповтаря без да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и без да отговори на направените във въззивната жалба оплаквания, като по тази начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК. Съгласно цитираната практика на ВКС предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора, както е процедирал Кюстендилският окръжен съд.

Съобразно изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК то ще следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на Кюстендилския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С оглед на това следва да бъде отменено и определение от 29.03.2017 г. по в. гр. д. № 535/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е допълнено въззивното решение в частта му за разноските, доколкото въпросът за дължимостта на разноските във въззивното производство е обусловен от крайния изход на спора. Ето защо по подадената частна жалба срещу това определение не се дължи произнасяне.
По въпроса за направените пред настоящата инстанция разноски следва да се произнесе въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 28 от 23.02.2017г. и определение от 29.03.2017г. по чл. 248 ГПК, постановени по в.гр.д.№ 535/16г. на Кюстендилския окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 2184 / 2015 г. Докладчик: съдия Ценка Георгиева Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.
Решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. Докладчик: съдия Маргарита Георгиева Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Тълкувателно решение № 1 / 2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

Цитирани норми