Решение №144 от 02.01.2019 г. по дело №6741/2014 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 ГПК приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б ЗРБУЛСТАТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. б ЗРБУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:
Маргарита Соколова

Членове:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 6741/2014 г. /по описа на ІІІ-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК.

История на спора

Д. Д. Т. и К. М. Т., двамата граждани на И., са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 127 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Поморийския районен съд в частта за разноските /вж. уточнението от адв. Д. в с. з. на 18.10.2018 г./.

Твърдят, че поради нарушаване на правилата за призоваване по чл. 47 ГПК и чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК и на Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчването в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, били лишени от възможност да участват в делото. Молителите сочат, че постоянният им адрес в Република И. е бил публично достояние към момента на завеждане на делото, бил е известен на съда, както е бил известен и съдебният им адрес и адресат. В подкрепа на твърденията си представят писмени доказателства.

От ответниците по молбата А. Ф. К. и Е. М. К. я считат за неоснователна, [фирма] в несъстоятелност не изразява становище.

Мотиви

С определение № 107 от 24.03.2015 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намери следното:

С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е уважен иск по чл. 440 ГПК, предявен от А. Ф. К. и Е. М. К. срещу [фирма] и Д. Д. Т. и К. М. Т., като е прието за установено, че [фирма] не е собственик на недвижим имот, съставляващ апартамент с площ 46.01. кв. м., с идентификатор 00833.6.437.1.32, ет. 1 от сграда Р от комплекс жилищни сгради за сезонно ползване „А. ризорт” в [населено място]; в частта относно претенцията на ищците за приемане на установено, че Д. Д. Т. и К. М. Т. не са собственици на посочения имот производството по делото е прекратено по съображения, че предмет на иска с посоченото правно основание е признаване, че правото, засегнато от принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника, но не и на взискателя, каквото качество имат съпрузите Т.; производството е прекратено и в частта относно претенцията на ищците съдът да постанови вдигане на наложена върху имота възбрана; ответниците Д. Д. Т. и К. М. Т. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 4 831.47 лева по съображения, че след предявяване на иска и към момента на постановяване на съдебното решение същите не са предприели необходимите мерки за вдигане на възбраната, което е поддържало правната необходимост за ищците да водят исков процес.

В производството по делото молителите са били призовани при условията на чл. 48 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, след като съобщенията до тях на адреса по исковата молба: [населено място], [улица] са били върнати в цялост с отбелязване, че лицата не са намерени и не пребивават на посочения адрес /л.л. 20-23/. Призоваването по този начин е разпоредено, след като е удостоверно чрез справка в НБД „Население”, че ответниците нямат адресна регистрация и ищците са потвърдили с декларация, че не им е известен адресът на ответниците в чужбина. Съобщението е публикувано в ДВ, бр. 101/18.12.2012 г. С разпореждане от 02.01.2013 г. на районния съд за особен представител е назначена адвокат Е. И. Т., която е осъществила процесуалното представителство на ответниците Т. по заведения срещу тях и срещу [фирма] иск.

Прегледът на данните по делото налага извод, че в случая са били нарушени съответните процесуални правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК при назначаването на особен представител на ответниците-сега молители.

Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 ГПК приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б ЗРБУЛСТАТ вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. б ЗРБУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК /решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ-ро т. о./.

Видно от записа в самата искова молба, ответниците Д. и К. Т. са били вписани в регистър БУЛСТАТ с код по БУЛСТАТ съответно[ЕИК] и[ЕИК] и адрес в България: [населено място], [улица]. Съдът е пристъпил към призоваването им от адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ, от където призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не са намерени и не пребивават на посочения адрес по сведения от М. К. М. – ст. администратор на [фирма]. В този случай съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, според която когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Вместо да процедира в съответствие с приложимото за случая правило, съдът разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл. 48 ГПК. Освен това по делото са налице данни и за адреса на ответника Д. Т. в Република И., който изрично е записан на стр. 2 в пълномощното за адвокат Д., приложено на л. 16 от първоинстанционното дело. Тъй като ответниците Т. са съпрузи и по делото няма данни да живеят разделено, предполага се, че живеят заедно, поради което адресът на съпруга следва да се счита за адрес и на съпругата. Тези данни обаче не са били взети предвид от съда.

От изложеното се налага извод, че не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 ГПК при завеждането на делото ответниците да нямат регистриран постоянен или настоящ адрес.

Ето защо следва да се приеме, че призоваването на молителите в производството пред първоинстанционния съд е в нарушение на съответните процесуални правила. Това е довело до лишаването им от възможност да участват в делото, което не може да се санира от назначаването на особен представител. Същото съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение в атакуваната част по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК. След отмяната на решението делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да даде възможност на страните с писмени молби в определен от съда срок да изразят становищата си по претендираната отговорност на ответниците Т. за сторените от ищците разноски по делото, а ако прецени – да внесе делото в открито заседание, като и в двата случая съобщенията се изпратят чрез процесуалните представители на страните.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 127 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Поморийския районен съд В ЧАСТТА, с която Д. Д. Т. и К. М. Т. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 4 831.47 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Поморийския районен съд съгласно указанията в мотивите към настоящото решение.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми