Решение № 143 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 5958/2015 г.

Касационното обжалване е допуснато с Определение №34 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 5958 / 2015 г.

Анотация

Въпрос
От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?
Отговор

Искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 281 ЗЗД е такъв за обезщетение за причинени на доверителя вреди причинени на доверителя, вследствие на неизпълнение от страна на довереника на задължението му да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея. Затова по отношение на него намира приложение предвидената в разпоредбата на чл. 111, б. б, предл. първо ЗЗД тригодишна давност.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 20.04.2016 (двадесети април две хиляди и шестнадесета) година в състав:

Председател:
Борислав Белазелков

Членове:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5958 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по повод на подадена от Т. Х. Г. и Х. Т. Г., срещу решение 142/22.07.2015 година на Апелативен съд Пловдив, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 151/2015 година, касационна жалба с вх. № 6152/27.08.2015 година.

С обжалваното решение на основание чл. 40 ЗЗД е прогласена по отношение на ищеца А. К. А. недействителността на договор за наем на недвижими имоти от 26.03.2008 година, сключен от Т. Х. Г., в качеството му на пълномощник на наемодателя ищец въз основа на пълномощно рег. № 6061/04.10.2002 година на С.**.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и наемателя Х. Т. Г.. Заедно с това Т. Х. Г. е осъден да заплати на А. К. А. сумата от 49 000.00 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез упражнена от последния представителна власт по договор за поръчка, сключен между същите страни през 2002 година, чрез уговаряне на същата сума за прихващане с нереализирани подобрения и неосъществени ремонти в имотите, предмет на договора за наем; сумата от 500.00 €, представляваща получен и непредаден депозит по чл. 4 от посочения договор за наем и сумата от 10 000.00 €, представляваща получен и непредаден наем за описаните недвижими имоти за периода от 01.05.2012 година до 28.02.2013 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковете 25.03.2013 година до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неточно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е решението на Апелативен съд Пловдив да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което предявените срещу Т. Х. Г. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини