Решение №140 от 04.01.2019 по гр. д. №192/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Когато се ревандикират реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи върху възстановен по ЗСПЗЗ имот, и се установи наличие на пречка за реституция по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ спрямо един от имотите, това обуславя ли отхвърляне на иска и за останалите реални части, за които такава пречка липсва?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Отговор

Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Условията за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна от Т. комисия, са две: застрояване на имота /без значение дали е законно/ и извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
В хипотеза на разпореждане с част от имота, придобит по замяна и се приема, че пречка за реституция е налице за тази част; но другата част, за която не са налице визираните в нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения - с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, подлежи на реституция.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Ценева

ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Маринова, Веселка Марева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 192 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 6239 от 01.09.2017г. по гр. д. № 15965/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение 22.05.2015г. по гр.д. № 17066/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Д. М. искове по чл. 108 ЗС както следва: 1/ срещу А. С. П. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.200, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ І-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС; 2/ срещу Т. Г. Д. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.781, който съставлява реална част с площ 1073 кв.м. от УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780,781 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 7-8-9-10-11-17-7 по скицата на л. 154 от делото на СРС; 3/ срещу Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780, който съставлява реална част с площ 1073кв.м. от УПИ І-за озеленяване, УПИ ІV-952,199а,799,780, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 на скицата на л. 154 от делото на СРС.

Касационната жалба е подадена от ищеца М. Д. М. чрез пълномощника адв. М..

Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, липса на съвкупна преценка на доказателствата и при неправилно приложение на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Според касатора не са налице предвидените в посочената норма основания, за да се запази действието на замяната по ЗТПС, а и дори да са налице такива основания те касаят само един от спорните имоти.

Ответниците по касационната жалба Т. Г. Д., Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. оспорват жалбата.

Ответникът А. П., чрез пълномощника си в съдебно заседание, също оспорва жалбата.

Касационен въпрос

С определение № 322 от 18.06.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: когато се ревандикират реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи върху възстановен по ЗСПЗЗ имот, и се установи наличие на пречка за реституция по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ спрямо един от имотите, това обуславя ли отхвърляне на иска и за останалите реални части, за които такава пречка липсва.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявените искове са по чл. 108 ЗС. Ищецът М. М. претендира, че е собственик по наследство и реституция на 1/2 ид.ч. от нива от 4,394 дка, находяща се в строителните граници на В., местността „Ш./ С.”, съставляваща пл.№ 1 от к.л. № 219 от кадастралния план, изработен през 1956 г.; имотът е бивша собственост на баща му Д. М.; собствеността е възстановена в стари реални граници с решение от 23.12.2010г. на ОСЗ-гр. Нови Искър, като преди това, с решение от 28.12.2007г. на Софийски градски съд, АО, III-д с-в, по адм.д.№ 878/2007г. на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определена незастроената част от претендирания за реституция имот № 1, к.л.219, а именно частта от имота, попадаща в кв.20б, УПИ І-за озеленяване, УПИ ІІІ-198,199,772, УПИ ІV-198,199а,795, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VI-271, 272,780,781, с площ от 4 310 кв.м., означена по буквите АБВГДЕЖА и оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице П..

Легитимацията на ответниците е следната: С нотариален акт от 1967г. М. Д. Д., М. Г. Д., В. Г. Д., М. Г. Т., П. Г. Д. и Т. Г. Д. са признати за собственици на нива в землището на С.,[жк]с пространство от 3,8 дка, на основание замяна от Т. Комисия на тяхна нива, включена в блок на ДЗС. През 1983г. съсобствениците на този имот са извършили делба-спогодба, при която четирима от тях – М., В., П. и Т. са получили реални дялове с площ по 1365кв.м., описани като незастроени дворни места. През 1995г. собствениците са се снабдили с констативни нотариални актове и са извършили сделки с някои от имотите, както следва: 1/ П. Г. Д. е признат за собственик на празно дворно място от 1080 кв.м., съставляващо имот пл. № 780 от кв.2 по плана на С., местн. „Н. О.”, при съседи: улица, Т. Д., М. Т., В. Т.. Наследници на П. Д. са ответниците Д. Д., Н. Д. и М. Д.; 2/ В. Г. Т. е призната за собственик на празно дворно място с площ от 1085 кв.м., съставляващо имот пл.№ 200 от кв.2 по същия план, при съседи: жп линия, държавно място, улица и П. Д.; през 2006г. тя е продала този имот на ответника А. С. П., като е отразено, че 559 кв.м. от имота попадат в ПИ І-за озеленяване, а 526 кв.м. попадат в Ж.П. ареал; 3/ Т. Г. Д. е признат за собственик на празно дворно място с площ от 1 200 кв.м., съставляващо имот пл.№ 781 в кв.2 по плана на същата местност, при съседи: от две страни улици, М. Т. и П. Д. .

Приетата пред първоинстанционния съд техническа експертиза установява, че от възстановения с решението от 23.12.2010г. на ОСЗ-гр. Нови Искър недвижим имот с площ 4,394 дка, намиращ се в кв.206 по действащия регулационен план на Н. „О. и съседни жилищни територии-част север”, в поземлени имоти №№ 200, 780 и 781 и в УПИ от действащия регулационен план попадат следните части: 1/ в ПИ 200 – частта по цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 с площ от 1089 кв.м., от които в УПИ I-за озеленяване 568 кв.м. и в жп А. 521 кв.м.; 2/ в ПИ 780 – частта по цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 с площ от 1 040 кв.м., от които в УПИ I-за озеленяване 730 кв.м., в УПИ IV-952,199А,779,780 46 кв.м., в УПИ V-199А, 780,781,795 180 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 84 кв.м., 3/ в ПИ 781 – частта по цифри 7-8-9-10-11-17-7 с площ от 1073 кв.м., от които в УПИ V-199А,780,781,795 273 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 800 кв.м. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, отразяваща горните констатации, която е приподписана от съда като неразделна част от решението. По отношение сградата в ПИ 781 вещото лице сочи, че е нанесена в кадастралния план към 1991г.

Пред въззивния съд е приета експертиза, обследваща застрояването на имотите отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Построените сгради са следните: 1/ сграда с идентификатор № 68134.2821.781.1 в ПИ 781 с площ от 48 кв.м., построена на регулационната линия на [улица]/бивша [улица]/, представляваща гараж от три клетки без преградни стени помежду им; изпълнена от лека стоманено-дървена конструкция без монолитни стени и стоманобетонови елементи с изключение на частична бетонова настилка и основи за колоните; не е електрифицирана и водоснабдена, но може да се ползва целогодишно по предназначението си – гараж. Сградата е свързана с терена и не може да се премести на друго място, без да бъде разрушена, същата представлява допълващо застрояване и е построена около 1967 г.; 2/ сграда в същия ПИ 781 с площ от около 20 кв.м., която не е нанесена в кадастъра, построена е също около 1967 г.; представлява масивна сграда с тухлени стени и дървена покривна конструкция /без стоманобетонна плоча/, покрита с ламарина с площ от 23,31 кв.м., състояща се от стая, кухня и складово помещение, централно водоснабдена и електрифицирана с външна тоалетна. Вещото лице квалифицира сградата като стопанска с обслужващо предназначение за селскостопанска дейност, трайно прикрепена към терена, за постоянно ползване; 3/ сграда в ПИ 780 на П. Д., която не е нанесена в кадастъра, построена е през 1967г. и представлява дървено бунгало за сезонно ползване – едно помещение 8 кв.м. и склад за инструменти 3 кв.м. /електрифицирано е и не е водоснабдено/. В ПИ 200 е налице едноетажно хале, построено през 2005-2006г.

За да отхвърли предявения иск въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция и е препратил към тях. Приел е, че притежаваният от наследодателя на ищеца имот е бил придобит по замяна по ЗТПС от праводателите на ответниците и е бил застроен с масивна постройка с площ от 20 кв.м. При това положение се прилага разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според която при замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната; ако земята е застроена или са извършени разпоредителни сделки с нея, замяната остава в сила. Въз основа на това съдът е счел, че извършеното застрояване е пречка за реституцията, като нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не изисква строителството да е законно.

Съдът е намерил за неоснователно оплакването, че са разгледани незаявени от ответниците възражения. Посочил е, че при спор за собственост за имот, възстановен по ЗСПЗЗ и данни, че имотът е бил обект на замяна по ЗТПС, съдът и без изрично позоваване следва да се произнесе дали са налице предпоставките на чл. 18з ППЗСПЗЗ за запазване правата по замяната, тъй като разпоредбите, установяващи предпоставките за възстановяването на собствеността са императивни и съдът е длъжен да ги приложи и служебно. В този смисъл е соченото от съда Решение № 36/1015 г. по гр.д.№ 4994/2014 г., ГК, I г.о. на ВКС.

Наред с това е изтъкнал, че установяването на законови пречки за настъпване на реституционния ефект на решението на ОСЗ поради застрояването на имота, представлява общ факт по отношение на всички ответници – обикновени другари, който следва да бъде установен общо и еднакво спрямо всички тях, поради което е достатъчно, че един от ответниците в отговора на исковата молба се е позовал на застрояването.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ – продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Условията за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна от Т. комисия, са две: застрояване на имота /без значение дали е законно/ и извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този смисъл е практиката по Решение № 57 от 05.05.2015г. по гр.д. № 6431/2014 г. на II г.о.

В решение № 113 от 09.03.2012г. по гр.д. № 568/2011г. на І г.о. на ВКС се разглежда хипотеза на разпореждане с част от имота, придобит по замяна и се приема, че пречка за реституция е налице за тази част; но другата част, за която не са налице визираните в нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения – с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, подлежи на реституция. Тази практика следва да намери приложение и за настоящия случай.

По основателността

По касационната жалба.

При горното разрешение на правния въпрос, неправилно се явява застъпеното от въззивния съд разбиране, че извършеното застрояване в единия от спорните имоти, попадащ в рамките на възстановения по ЗСПЗЗ имот, е пречка за реституция на бившия имот изцяло, независимо че за останалата част, попадаща в самостоятелни поземлени имоти, пречки за реституция няма. В случая следва да се разгледат предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ПЗСПЗЗ спрямо всеки от трите поземлени имоти, върху които попада възстановеният на ищеца имот, които са предмет на ревандикационните искове спрямо трите групи ответници. Фактическите обстоятелства по отношение на отделните имоти са различни и обуславят различни правни изводи. Доколкото са налице общи факти, от които произтичат правата на всички ответници, разрешението по тях следва да е еднакво. Но съществуващият различен режим на застрояване на имотите и извършените с тях различни сделки, предполагат самостоятелна преценка на условията на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Общи спрямо всички ответници са възраженията, свързани с извършената през 1983г. делба на имота и по-конкретно дали тя представлява разпореждане по смисъла на горепосочената разпоредба. По този въпрос следва да бъде споделена практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на I г.о., според която целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и свързани с това спорове. Поради това разпоредителни сделки само между сънаследниците на заменителя или делба между тях, не водят до придобиване на права от трети лица и не съставляват разпореждане по смисъла на закона.

1.По иска срещу Т. Г. Д. относно за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.781. Установено е от експертизата, че този имот е застроен със сграда от 1967г., сградата е масивна, с площ от около 20 кв.м., с тухлени стени и дървена покривна конструкция, покрита с ламарина; състои се от стая, кухня и складово помещение, централно водоснабдена и електрифицирана с външна тоалетна. Касае се до стопанска сграда с обслужващо предназначение за селскостопанска дейност, трайно прикрепена към терена, за постоянно ползване. Тази сграда покрива условието на чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ за застрояване на получения при замяната имот, в който случай замяната запазва действието си и реституция на имота в полза на бившия собственик не настъпва. Горното обуславя отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС спрямо този имот, който по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север” представлява реална част с площ 1073 кв.м. от УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780,781 от кв. 20б, заключена между цифри 7-8-9-10-11-17-7 по скицата на л. 154 от делото на СРС.

2. По иска срещу срещу А. С. П. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.200. С този имот е извършено разпореждане – през 2006г. В. Г. Т. го е продала на ответника А. П.. Имотът е застроен с едноетажно хале, като строежът е извършен през 2005-2006г. И разпореждането, и застрояването са извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ, а именно това е моментът, към който се преценяват пречките за реституция. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. Решение № 246/2011г. от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г. на I г.о. Следователно, по отношение на този имот липсват предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за запазване на замяната и имотът подлежи на реституция в полза на бившия собственик отпреди замяната.

Неоснователно е възражението на ответника П. за придобиване на собствеността по давност. Началото на давностния срок се поставя с приключването на реституцията в полза на ищеца с решението от 23.12.2010г., а исковата молба е предявена на 17.04.2013г. Ответникът П. е закупил имота с договор от 19.04.2006г. и упражняваното от него владение е добросъвестно /придобито е на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик/, но изтеклият давностен срок от 23.12.2010г. до завеждане на иска не е достатъчен за придобиване по давност.

Поради изложеното предявеният от възстановения собственик ревандикационен иск за този имот, индивидуализиран като реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ І-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, е основателен.

3. По иска срещу Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780. В имота съществува постройка, която не е нанесена в кадастъра, построена е през 1967г. и представлява дървено бунгало за сезонно ползване – едно помещение 8 кв.м. и склад за инструменти 3 кв.м. /електрифицирано е и не е водоснабдено/. Тази постройка не представлява сграда по смисъла на §1в, ал.3, т.1 и 3 ДР ПЗСПЗЗ, тъй като е стопанска постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция и е за сезонно ползване. Поради това, за този имот замяната не се запазва и няма пречка за възстановяване на собствеността. Искът следва да бъде уважен за имота, индивидуализиран като реална част с площ 1073кв.м. от УПИ І-за озеленяване, УПИ ІV-952,199а,799,780, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 на скицата на л. 154 от делото на СРС.

При горните изводи следва да бъде оставено в сила решението за отхвърляне на иска спрямо ответника Т. Г. Д. относно за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.781. В останалата част – спрямо ответника срещу А. С. П. за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.200 и спрямо ответниците Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780 решението следва да бъде отменено и да бъде постановено ново за уважаване на претенцията по чл. 108 ЗС.

При този изход ищецът М. М. има право на направените в трите инстанции разноски за двата уважени иска, които възлизат на 4 146 лв. половината от тях – 2073лв. са дължими от ответника А. П., а останалата половина от ответниците Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д..

Ответникът Т. Д. има право на разноските за отхвърления спрямо него иск. С първоинстанционното решение са му присъдени 1450 лв., с въззивното 650 лв., а за касационната инстанция са направени 150 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.

Диспозитив

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 6239 от 01.09.2017г. по гр. д. № 15965/2015г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на М. Д. М. по чл. 108 ЗС против ответника Т. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.781, при съседи: улица, ПИ 68134.2821.780 и ПИ 68134.2821.779, който съставлява реална част с площ 1073 кв.м. от УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780,781 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 7-8-9-10-11-17-7 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението; както и в частта за присъдените в полза на Т. Г. Д. разноски.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6239 от 01.09.2017г. по гр.д. № 15965/2015г. на Софийски градски съд в останалата част и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че М. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] [улица], вх.1, ет.1, е собственик на за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.200, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ 68134.2821.780, ПИ 68134.2821.795, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ І-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и

ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС А. С. П. предаде на Методи Д. М. владението върху описания имот .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] Н. П. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] М. П. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] че М. Д. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780, при съседи: ПИ с идентификатори 68134.2821.200, 68134.2821.795, 68134.2821.779 и 68134.2821.781, който съставлява реална част с площ 1073кв.м. от УПИ І-за озеленяване, УПИ ІV-952,199а,799,780, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 на скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и ОСЪЖДА Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. на основание чл. 108 ЗС да предадат на М. Д. М. владението върху описания имот.

ОСЪЖДА Д. И. Д., Н. П. Д. и М. П. Д. да заплатят на М. Д. М. сумата 2073/две хиляди седемдесет и три/ лв., а А. С. П. да му заплати също сумата 2073 /две хиляди седемдесет и три/ лева, представляващи разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА М. Д. М. да заплати на Т. Г. Д. сумата 150/сто и петдесет/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 36 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 4994/2014 г. Докладчик: съдия Бранислава Павлова Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника?
Решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431 / 2014 г. Докладчик: съдия Веселка Марева Обхваща ли хипотезата на чл. 18 б. “з”, ал. 3, пр. 2 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот?
Решение № 113 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 568/2011 г. Докладчик: съдия Жанин Силдарева Дали разпореждането с част от придобития по замяна имот е пречка за реституиране и на останалата част от имота, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон?
Решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. Докладчик: съдия Бонка Дечева Опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС ?
Решение № 246/2011 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г. Докладчик: съдия Зоя Атанасова Остава ли в сила замяната по чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му със съответното решение на ОСЗ и може ли възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота със съответно решение на ОСЗ ?
Решение №108/18.11.2019 по дело №178/2019 Докладчик: съдия Емилия Донкова За приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато не е установено, че възстановеният имот е бил обект на замяна по ЗТПС, наличието на идентичност между имота, получен при замяната и владения от ответниците имот, както и при липса на частно правоприемство между лицето, придобило имота по силата на тази замяна и ответниците.

Цитирани норми