Решение №140/14.10.2019 по дело №711/2017

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ:
Бонка Йонкова, Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№711/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

История на спора

Производството е по чл.290 ГПК с предмет касационна жалба на Е. Г. К. и М. С. Н. срещу решение №383 от 29.11.2016г. по т.д.№392/2016г. на Пловдивски апелативен съд в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение №132 от 22.03.2016г. по т.д.№163/2015г. на Пловдивски окръжен съд за обявяване за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка” АД на договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване правото на ползване, сключен на 20.10.2013г., с който Е. Г. К. е учредила в полза на С. Ж. Н. правото на ползване и е дарила на М. С. Н. ½ ид.ч. от от правото на собственост върху апартамент №7 с избено помещение, мансарда №1 и партерно помещение №2 в сградата находяща се в [населено място], [улица] припадащите им се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж №3, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в сградата, находяща се в [населено място], [улица] на ½ ид.ч. от незастроено дворно място, представляващо УПИ V-228 от кв.13 по регулационния план на [населено място], [община].

В посочената част с определение №492/28.07.2017г., постановено на основание чл.288 ГПК. въззивното решение е допуснато до касация за проверка на неговата допустимост. С определението не е допуснато до касационно обжалване решението на първата инстанция и същото влязло в сила в частта му, с която е потвърдено решението на окръжния съд за обявяване на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД за недействителен брачния договор, сключен на 27.12.2012г., по силата на който С. Н. дарява на Е. К. ½ ид.ч. от описаните по горе имоти.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по отделен иск от главния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Според касаторите доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение №122 от 13.09.2016г. по гр.д.№5533/2015г. на ВКС, ІV г.о., въпросът за относителната недействителност на всяка една от поредицата от увреждащи сделки, не може да бъде разглеждан в самостоятелно производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД отделно от останалите. Сочи се, че въпросът за относителната недействителност следва да бъде решен в рамките на един иск за недействителност на цялата поредица от сделки при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки. Същевременно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображение, че не са били налице предпоставките за уважаване на главния иск за обявяване недействителността на брачния договор от 27.12.2012г. между С. Н. и Е. К..

В писмения отговор на касационната жалба на „Първа инвестиционна банка” АД се поддържа, че въззивното решение не е недопустимо, тъй като не е постановено в противоречие с принципните постановки, възприети в решение №122/13.09.2016г. по гр.д.№5533/2015г. на ВКС, ІV г.о. Отделно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

С определение от 15.07.2019г. касационния състав е възобновил производството по настоящото дело, спряно на основание чл.292 ГПК с определение от 22.11.2017г. до приемане на решение по Тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Касационен въпрос

В проведеното открито заседание на 25.09.2019г. касаторите Е. К. и М. Н., както и С. Ж. Н.–необходим другар на Е. К., не се явяват. Пълномощникът на ответника по касация „Първа инвестиционна банка” АД поддържа, че в допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е допустимо и правилно съобразно разясненията, дадени в Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС и че същото следва да бъде оставено в сила.

Мотиви

Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С влязло в сила решение по т.д.№392/2016г. на Пловдивски апелативен съд (в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване), е уважен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД иск на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен брачния договор, сключен на 27.12.2012г. между С. Н. и Е. К., по силата на който С. Н. дарява на Е. К. ½ ид.част от правото на собственост върху апартамент №7 с избено помещение, мансарда №1 и партерно помещение №2 в сградата находяща се в [населено място], [улица] припадащите им се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж №3, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в сградата, находяща се в [населено място], [улица] на ½ ид.ч. от незастроено дворно място, представляващо УПИ V-228 от кв.13 по регулационния план на [населено място], [община].

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е обявен за недействителен по отношение на ищеца последващия договор за дарение и учредяване на право на ползване, сключен на 20.12.2013г., с нот.акт №10, т.ІІІ, рег.№3549, д.№388 на нотариус Р. Т., с който втората ответница Е. К. е надарила дъщеря си М. Н. с придобитите имоти в резултат на брачния договор и с който е учредила в полза на С. Н. безвъзмездно право на ползване върху тези имоти, въззивният състав е приел, че решението на окръжния съд в тази му част е допустимо. Според апелативния съд кредиторът има възможност да иска по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не само първата сделка с имуществото на длъжника, но и последващите сделки, ако те го увреждат, като спорът следва да се реши в производство за обявяване на относителната недействителност на поредицата от сделки в какъвто смисъл е и решението по чл.290 от ГПК №122 /13.09.2016 г. по гр.д.№5533/2015 на ВКС, ГО.

По същество въззивният състав е приел, че последващата сделка уврежда ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, който не може да се удовлетвори от имотите. Акцентирайки върху безвъзмездния характер на договора за дарение от 20.12.2013г. и безвъзмездното учредяване на правото на ползване (в който случай не се изследва нито добросъвестност, нито датата на вписване на исковата молба) въззивният съд е стигнал до извода за основателност на претенцията на „Първа инвестиционна банка” АД за обявяване недействителността на сделката, сключена на 20.12.2013г.

По допустимостта на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.

В т.3 от Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС (тълкувателното решение е постановено в хода на производството по чл. 290, ал. 1 ГПК), е прието, че „защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.”. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо с оглед разясненията, дадени в т.3 от посоченото тълкувателно решение, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка), като се има предвид направеното тълкуване от ОСГТК на ВКС, че исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство (какъвто е настоящия случай).

По основателността

По правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.

Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случая не е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, запазваща правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. С атакуваната от кредитора последваща сделка последните приобретатели М. Н. и С. Н. са придобили безвъзмездно съответно право на собственост и право на ползване върху имущество на техния праводател Е. К., която също безвъзмездно е придобила това имущество, което обуславя основателност на претенцията за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото. В същия смисъл са и мотивите към т.3 на Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №382 от 29.11.2016г., постановено по в.т.д.№392/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №132/22.03.2016г. по т.д.№163/2015г. на Пловдивски окръжен съд за обявяване за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка” АД в качеството й на кредитор на С. Ж. Н., на договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване право на ползване, сключен на 20.10.2013г. с нот.акт №10, т.ІІІ, рег.№3549, д.№388 на нотариус Р. Т. с рег.№341, вписан в СВ П. под №37385, вх.рег.36016, акт.т.1-4, №189 и № по описната книга 18515, по силата на който договор Е. Г. К. е дарила на М. С. Н. и е учредила безвъзмездно право на ползване на С. Ж. Н. на ½ ид.ч. от описаните в нотариалния акт имоти.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите