Решение №137/11.10.2019 по дело №4409/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
148 Shares

Анотация

Въпрос

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

Отговор

Ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя.
Осигуряването на сравнителен материал /”образци за сравнително изследване” по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието.
При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. н. „свободни” сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. Преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът следва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде изследван от вещото лице.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Маргарита Соколова

Членове:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4409/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. А. чрез адвокат А. Пр. Т., срещу въззивното решение № V-52 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 553/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

Ответницата по касация Е. Н. Х. счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 11 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 722/2016 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 42, б. б ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожност на универсално саморъчно завещание от 19.04.2016 г. на Н. М. К. в полза на ответницата Е. Х. и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 1 ЗН е възстановена запазената част на ищцата в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на Н. М. К., като завещанието е намалено с 1/3 ид. ч.

Искът по чл. 42, б. б ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е основан на твърденията, че оставеното в полза на ответницата завещание не е написано и подписано от завещателя, чиито наследници по закон /деца/ са страните по делото.

За установяване автентичността на завещанието пред първоинстанционния съд са извършени две единични и една тройна графични експертизи.

Становището на вещите лица от всички експертизи е, че подписът е изпълнен от Н. К..

Относно изписването от завещателя на ръкописния текст на завещанието първата единична експертиза е категорична, че завещанието е написано от него, докато втората единична и тройната експертизи не дават отговор на този въпрос поради липса, според вещите лица, на достоверни образци от ръкописен текст, изписан от наследодателя. Поради това въззивният съд подробно е обсъдил всяка една от експертизите.

В първата единична експертиза са използвани следните сравнителни образци от почерк и положени подписи от наследодателя К.: почерк от ръкописно изписани текстове в лична тетрадка през 1967-69 г. /приложена към заключението/; почерк от ръкописно изписан текст от К. в разписка за получена сума за дела от къщата /л. 84 от първоинстанционното дело/; почерк от ръкописно изписан текст върху плик, с който К. предал завещанието за съхранение при нотариус /приложен към експертизата/; почерк, отразен в два положени подписа в протокол от 12.10.1994 г. за съдебна делба-спогодба /л. 54/; почерк, отразен в положен подпис за „купувач“ в договор № ../17.03.2015 г. за покупка от [община] на земеделска земя /л. 11/; почерк, отразен в положени подписи в заявление-декларация за получаване на 2 бр. лични карти от 2000 г. и от 2010 г. /приложени към заключението/. При извършеното изследване на почерка в завещанието и на почерка в сравнителните образци вещото лице е констатирало съвпадения по посочени общи и частни графически признаци, които съвпадения са характерни, индивидуални, устойчиви, повтарящи се и в своята съвкупност и взаимно разположение са достатъчни за извода, че са идентични помежду си, т. е. са изписани от едно и също лице – наследодателя на страните К.. По тези съображения становището на експерта е, че ръкописният текст в саморъчно написаното завещание е изписан от наследодателя.

Това заключение е оспорено от ищцата. Оспорването е прието от първоинстанционния съд за основателно, поради което е допусната повторна единична експертиза с указание да се ползват за сравнителен материал попълвани от наследодателя документи пред нотариус, пред органите на МВР, пред общината и общински служби, или документи, попълвани пред работодател или пред НОИ. По този начин за новото изследване е изключен ползваният от първото вещо лице сравнителен материал с изключение на делбения протокол от 12.10.1994 г. Втората единична експертиза не е изследвала ръкописния текст на завещанието и не е дала отговор на въпроса дали същият е изписан от наследодателя. Посочено е, че поради непредставяне на достоверен сравнителен материал от ръкописен почерк на лицето не е възможна идентификацията на същия. Въпреки това в съдебното заседание вещото лице е заявило, че е изследвало текста в сравнение с подписите, тъй като транскрипцията е буквена, и е установило сходство в начина на изписване на ръкописния текст и подписите, но това е само сходство, което е крайно недостатъчно дори за вероятно заключение като графичен материал.

За извършване на тройната експертиза първоинстанционният съд указал на експертите да се снабдят с достоверен сравнителен материал от ОД на МВР, структурите на РУ, [община] и МБАЛ А.. В експертизата е посочено, че автентични достоверни образци от ръкописен текст на наследодателя не са представени от страните по делото, поради което не може да бъде извършена идентификацията на изпълнителя на ръкописните текстове в саморъчното завещание и в разписката. При сравнителното изследване на почерка в завещанието и в разписката експертите са установили съвпадения в посочени общи и частни признаци, които съвпадения са устойчиви и трайни и образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че почеркът в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове в двата документа са написани от едно и също лице. Въпреки констатирането на горните съответствия, тройната експертиза не е отговорила на спорния по делото въпрос – дали ръкописният текст на завещанието е изписан от наследодателя.

Въззивният намерил за неоснователно оспорването от ищцата на достоверността на сравнителния материал. Представената от ответницата разписка е оспорена като неистински документ, но оспорването е неуспешно проведено, тъй като по делото е категорично установено и от трите експертизи, че „разписката“ е подписана от наследодателя, поради което като частен документ същата удостоверява, че направените в нея изявления изхождат от наследодателя /чл. 180 ГПК/. П., в който е било поставено завещанието, е бил оставен на съхранение при нотариуса от наследодателя и върху него саморъчно е изписано името му – обстоятелства, заявени от първото вещо лице С. в съдебното заседание. Що се отнася до т. нар. “тетрадка“, в съдебно заседание експертът С. е заявил, че е получил документа от ответницата, поради което по делото не е било неясно как той се е сдобил с този материал, до какъвто неправилен извод е стигнал районният съд. Като се позовал на съдебна практика, въззивният съд изложил съображения, че и неподписаният частен документ, какъвто в случая е тетрадката, може да бъде доказателство за целите на изследването, като съдът преценява доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по делото. Поради това за неоснователен е приет доводът на ищцата, възприет и от районния съд, че тетрадката не съставлява документ по смисъла на чл. 178 ГПК и не следва да бъде част от сравнителния материал по делото. Посочено е и това, че простото оспорване на сравнителните образци като неизхождащи от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на графологичната експертиза, като при оспорване на сравнителния материал оспорващата го страна следва да представи други доказателства, които да бъдат съобразени от експерта, за да се разколебаят изводите му по този въпрос. Да се приеме, че завещанието не е автентично поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал, означава във всеки случай простото оспорване на представените образци от имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме, че завещанието е нищожно, без да е проведено насрещно доказване от оспорващата образците страна. А в конкретния случай от страна на ищцата не са били представени каквито и да било доказателства, които да се ползват от вещото лице с оглед оспорването от нея на сравнителния материал, поради което районният съд неправилно е изключил и малкия наличен по делото такъв материал и по този начин неоснователно е ограничил изследванията на вещите лица по втората единична и тройната графични експертизи, задължавайки ги да ползват единствено указани от съда документи, без да съобразяват и образците, ползвани от първото вещо лице.

По тези съображения въззивният съд възприел заключението на първата единична експертиза като задълбочена, обоснована и компетентно извършена, като не са налице основания за необективност и пристрастност на експертизата, която не е била компрометирана по никакъв начин с оспорването на достоверността на сравнителния материал.

Въззивният съд изложил и съображения, че изводите на първата единична експертиза за автентичност на саморъчното завещание не са изолирани, а се подкрепят и от останалите две експертни заключения, независимо, че последните не са дали категоричен отговор по основния спорен въпрос, което се дължи единствено и само на ограничения сравнителен материал, който неоснователно е бил изключен от изследване от районния съд и това е дало основание на експертите да приемат, че по делото липсват автентични и достоверни образци от почерка на завещателя. Така, в съдебно заседание експертът Р. /втората единична експертиза/ е заявил, че е изследвал текста в сравнение с подписите, тъй като транскрипцията е буквена и е установил сходство в начина на изписване на ръкописния текст и подписите. А в изследователската си част заключението на тройната експертиза до голяма степен съвпада с констатациите в заключението на вещото лице С., а вещите лица Б., В. и В. също са установили при сравнителното изследване на почерка в завещанието и разписката съвпадения в общите и частни почеркови признаци на сравняваните обекти, които са устойчиви и трайни, образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че почеркът в разписка и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове в двата документа са изпълнени от едно и също лице.

Въззивният съд взел предвид и това, че ищцата не е представила доказателства, от които да се наложат други изводи, тъй като оспорването на сравнителния материал е само формално, без да е установила с относими доказателства, че образците изхождат не от наследодателя, а от друго лице.

Въззивният съд посочил и това, че заключенията на втората единична и на тройната експертизи не водят до други изводи, тъй като те също установяват, че част от оспорения от ищцата сравнителен материал – разписка, е изписана от лицето, написало саморъчното завещание, поради което липсата на категоричен отговор от тези вещи лица на въпроса дали завещанието е написано от Н. К. не опровергава заключението на първата единична експертиза. Не е оборена и законовата презумпция на чл. 180 ГПК, съгласно която доказателствената сила на частния документ лежи върху подписа, а саморъчното завещание е частен документ и при установеното по делото обстоятелство, че същото е подписано от завещателя, то въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което го е подписало.

По тези съображения въззивният съд приел, че не е установено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН и искът по чл. 42, б. б ЗН е неоснователен.

След като отхвърлил главния иск, въззивният съд разгледал предявения при условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, който приел за основателен и уважил.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 208/23.04.2019 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

Трайната съдебна практика безпротиворечиво приема, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя.

В случая спорът дали завещанието е подписано от Н. К. е разрешен на база непротиворечивите становища на вещите лица, че подписът е на завещателя.

Спорът се е концентрирал около това дали текстът на завещанието е написан от завещателя. Разрешаването на този спор предпоставя по необходимост разрешаване на възникналия между страните спор по автентичността на представения сравнителен материал.

Мотиви

Осигуряването на сравнителен материал /”образци за сравнително изследване” по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение № 821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.

При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. н. „свободни” сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци – обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът следва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде изследван от вещото лице.

По основателността

По касационната жалба:

За разрешаване на спора по автентичността на саморъчното завещание вещото лице С. е изследвало няколко документа, представляващи сравнителен материал, сред които тетрадка, която ползващата се от завещанието ответница е предоставила на вещото лице, разписка, представена от нея по делото, и плик, в който саморъчното завещание е било предоставено за съхранение при нотариус /копие от него е приложено към заключението на вещото лице/. По отношение на разписката за получена от завещателя сума е било установено, че тя е подписана от завещателя, а заплащането на сумата, за което този документ е бил съставен, е установено от показанията на свидетелката Й. К. /л. 89 от първоинстанционното дело/. Установено е и това, че почеркът в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове в двата документа са изпълнени от едно и също лице според заключението на тройната графична експертиза. Експертът Р., изготвил втората единична експертиза, е взел предвид и факта, че транскрипцията на подписа на завещателя е буквена, поради което е изследвал текста в сравнение с подписите на сравнителните образци, при което е установил сходство в начина на изписване на ръкописния текст и подписите /според изявленията му в съдебното заседание на л. 224 от първоинстанционното дело/. Възраженията, с които е оспорена автентичността, а оттам – и достоверността на тетрадката, разписката и на плика, в който е било поставено саморъчното завещание, не са подкрепени с никакви доказателства, т. е. твърдението, че тези образци не изхождат от завещателя, не е доказано. По отношение на останалите документи, изследвани от вещите лица по трите експертизи, не са наведени възражения, а представените с молба вх. № 3092/07.06.2017 г. заявление и пътен лист /л.л. 145-147 от първоинстанционното дело/ не са били обект на изследване.

Съобразно с тези данни по делото следва да се приеме, че насрещното доказване във връзка с достоверността на сравнителния материал е неуспешно, поради което е неуспешно и оспорването на същия. Ето защо не е имало основание оспорените образци за сравнително изследване да бъдат изключени от предмета на изследване от вещите лица по втората единична и тройната експертизи. Крайният извод на въззивния съд в този смисъл е правилен. Това от своя страна обаче е налагало въззивният съд да допусне изслушване на нова експертиза, при искане във въззивната жалба в този смисъл, като възложи на вещото лице при изготвяне на заключението да работи върху целия сравнителен материал, тъй като не е доказана неговата недостоверност. Като не е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното решение.

Решението е неправилно и поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на заключението на вещото лице Хр. С.. При устното излагане на заключението си експертът е заявил, че месеци преди образуване на делото е изготвил, по искане на ответницата, частна графична експертиза, като е изследвал представеното по делото завещание /л. 136 от първоинстанционното дело/. Това извънсъдебно изследване на документа е било изтъкнато от процесуалния представител на ищцата /сега касатор/, който е заявил, че би трябвало да има основание за отвод /л. 137 от първоинстанционното дело/. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че експертът е изразил предварително становище по поставената му задача, а е кредитирал изготвеното от него заключение, което е в смисъл, че ръкописният текст на завещанието е написан от завещателя. Макар да не е било заявено изрично искане за отстраняването му, с оглед данните по делото съдът е следвало да счете, че в случая е било налице основание за отвод на вещото лице – чл. 196, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като предварителното ангажиране със становище по същия въпрос, който се поставя и по спора между страните, може да повлияе на безпристрастието на вещото лице, а оттам – и на правилността на преценката му по поставената задача.

Неправилно е становището на въззивния съд и по приложението на чл. 180 ГПК, според който частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Като е изходил от безспорно установения факт, че завещанието е подписано от завещателя, въззивният съд е приел, че и изявлението, съдържащо се в завещанието, изхожда от завещателя и това е още един аргумент за извода, че то е написано от завещателя. При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. б ЗН. Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя.

В обобщение на изложеното обжалваното решение е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо то следва да бъде отменено изцяло – както по главния, така и по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд, тъй като се налага назначаването на нова графична експертиза.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № V-52 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 553/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.


Свързани съдебни актове

Решение № 821 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. Докладчик: съдия Бонка Дечева Кога е налице липса на дата в саморъчно завещание?
Решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. Докладчик: съдия Бонка Дечева Относно доказване автентичност на саморъчно завещание поради противоречие на въззивното решение с Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. II гр.о., Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. II гр.о.
Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. Докладчик: съдия Снежанка Николова Относно оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите