Решение № 135 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 4273/2018 г.

199 Shares

Анотация

Въпрос

Какви са предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане?

Отговор

При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4273 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Мурсалево проджект” ЕООД против решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, чрез своите процесуални представители.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 137/18.02.2019 г., постановено на основание чл. 288 ГПК.

Касационен въпрос

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно наличие на предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане, като касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на произнасянето от страна на въззивния съд с практиката на ВКС по правния въпрос.

Мотиви

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.

В този смисъл е налице съдебна практика – решение № 113/09.07.2013 г. по гр.д.№ 1274/2013 г. на ВКС, ІІ гр.отд. и решение №35/25.07.2017 г. по т.д.№ 3164/2015 г. на ВКС, І т.отд., която се споделя от настоящия състав на ВКС.

По същество

По касационната жалба ВКС приема следното:

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ответникът е извършил претендираните в имота подобрения през 2008г., като този извод се установява както от представения договор за изработка, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, като основно от показанията на единия от посочените и разпитани свидетели се установяват по пера всяко едно от претендираните подобрения, които са били извършени в един по-продължителен период. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че стойността на подобренията, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот е по-голяма от тази, която на основание чл. 59 ЗЗД ответникът дължи на ищеца, като обезщетение за ползуването на имота. Предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, възражението за прихващане, направено съдебно от страна на ответника е основателно и не е погасено по давност.

Предвид изложеното, решението на САС следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск, предвид направеното възражение за прихващане на ответника. В полза на касатора следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 6115,42 лева / пред СГС – 1885 лева, пред САС – 1500 лева и пред ВКС – 2730,42 лева/.

Диспозитив

Водим от горното, съставът на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС, като вместо него постановява:

ОТВХЪРЛЯ предявеният от М. Г. С. против „Мурсалево проджект” ЕООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като неоснователен поради извършено прихващане.

ОСЪЖДА М. Г. С. да заплати на „Мурсалево проджект” ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6115,42 /шест хиляди сто и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.
Решение № 35 от 25.07.2017 г. по т. д. № 3164 / 2015 г. Докладчик: съдия Мариана Костова Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане, ако прихващането е било възможно преди изтичането на давността и за предпоставките за такова прихващане?

Цитирани норми