Решение №123/04.10.2019 по дело №3424/2018

Спорът е допуснат до касация с Определение № 192 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
85 Shares

Анотация

Въпрос

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановяване възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

Отговор

Негаторният иск, уреден в чл. 109 ЗС е средство за защита правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по-ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие. Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита само срещу неоснователните действие.

Основание за уважаване на негаторен иск са тези фактическите действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50 ЗС - чл. 54 ЗС и установените правила с благоустройствени и здравни цели или противоречат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имота между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Текстът на чл. 50 ЗС и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот.

Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 ЗС и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни. Съдът не може да задължава извършване на действия, включително и за възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на императивни нормативно установени изисквания. Принципът на законност, провъзгласен в чл. 5 ГПК изисква съдът да постановява решенията си според точния смисъл на нормативните актове, а ако са неясни – според общия им разум. В изпълнение на този принцип и прилагайки и служебно императивните правила, съдът не може да постанови възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания. Това би противоречало и на нормата на чл. 109 ЗС.

Негаторният иск е средство за защита от неоснователни действия. Премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му не е неоснователно действие. Същевременно изграждането на съоръжение, което не отговаря на строителните правила и норми е неоснователно действие и ако то създава пречки на ищеца, който го е изградил, няма причинна връзка между поведението на ответника, който го е премахнал и пречките за ищеца. Защитата срещу неоснователно действие не може да се осигури чрез предписване да се извърши друго неоснователно действие.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3424 /2018 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 192 от 18.04.2018 г.. по касационна жалба на Ж. Т. Ж. е допуснато касационно обжалване на решение № 49 от 21.05.2018 г. по гр.д.№ 66/2018 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 575 19.01.2018 г. по гр.д.№ 595/2017 г. на Силистренски РС и той е осъден да плати на всеки от тримата ищци по 930 лв. деловодни разноски.

С потвърденото решение е уважен иск по чл. 109 ЗС, предявен от Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. като касаторът е осъден да възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация на цеха за производство и продажба на закуски с административен адрес [населено място], [улица], ет.1 обект 12 „А” с идентификатор …., като демонтира увредената PVC тръба с Ф-110 мм. и монтира нова, която да се подвърже към запазения тръбен участък, водещ до дворищната шахта. Със същото решение са уважени и субективно активно съединените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като касаторът е осъден да плати на всеки от ищците Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. по 4215 лв. обезщетение за претърпени вреди в следствие невъзможността да използват притежаваните от тях по 1/3 ид.ч. от „цех за производство и продажба на закуски” на посочения адрес за периода 19.01.2015 г. – 12.04.2017 г. и по 461 лв. на всеки от тримата обезщетение за забава за изплащане на посочените суми за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017 г. и по 1317 лв. деловодни разноски на всеки от тримата за производството пред РС.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС и с нормите, определящи изискванията към начина на изграждане на канализация в хоризонтален участък / чл. 117, чл. 135 и чл. 140 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации /обн., ДВ, бр. 53 от 28.06.2005 г., попр., бр. 56 от 8.07.2005 г./ издава на основание § 18, ал. 1 ЗУТ, за допуснати съществени процесуални нарушения поради не отчитане на различието между влезлите в сила решения по предходните дела и предмета на настоящото, неправилно прилагане на силата на пресъдено нещо по приключилите дела към настоящия спор, неправилно прилагане на преклузия по въпроса за законността на съществуващата в момента канализация и за необоснованост на извода, че канализацията и сега е запушена, без да се отчита нейната частична пропускливост по отношение на течни отпадни води и обстоятелството, че ако се пусне в експлоатация в сегашния й вид ще се запуши за кратък период от време.

Ответниците по касация оспорват жалбата и считат, че въпросът за законността на съществуващата канализация е преклудиран с влезлите в сила решения, а и по същество го счита за ирелевантен. Позовават се изцяло на влезлите в сила решения по гр.д.№ 661/2012 г. на РС-Силистра, с което макар да е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС поради изпълнение на поисканите действия, са уважени в касационното производство по него исковете на Ф. М. С., В. М. С. за вреди предходен период от невъзможността да се ползва цеха поради запушване на канализация. Ответниците по касация се позовават и на решенията и събраните писмени доказателства и приетите съдебно-технически експертизи по приложеното гр.д.№ 1012/2014 г., с което касаторът е осъден да плати на Г. Г. М. обезщетение на същото основание. Позовават се и на решението по гр.д.№ 728/2015 г., с което са присъдени обезщетения на другите двама ответници по настоящия спор. Считат, че канализацията е законно изградена още при изграждане на обекта и поради това, че касатора е нарушил целостта на изградената канализация, искът по чл. 109 ЗС правилно е уважен, а присъдените обезщетения за това, че са били лишени от ползването на обекта са съобразени с противоправното му поведение и настъпилите вреди за тях.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационен въпрос

С определението по чл. 288 ГПК е прието, че касационната жалба е допустима против цялото решение защото по иска по чл. 109 ЗС, то подлежи на касационно обжалване, а в частта, с която са уважени активно субективно съединените искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение на всеки от тримата ищци по 4215 лв. за претърпени вреди в следствие невъзможността да използват по 1/3 ид.ч. от „цех за производство и продажба на закуски” на посочения адрес за периода 19.01.2015 г. – 12.04.2017 г. и по 461 лв. на всеки от тримата обезщетение за забава за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017 г., – поради обусловеност на тези искове от резултата по иска по чл. 109 ЗС.

Касационно основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановяване възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания.

Мотиви

Негаторният иск, уреден в чл. 109 ЗС е средство за защита правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по-ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие. Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита само срещу неоснователните действие.

Основание за уважаване на негаторен иск са тези фактическите действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50 ЗС – чл. 54 ЗС и установените правила с благоустройствени и здравни цели или противоречат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имота между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Текстът на чл. 50 ЗС и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот.

Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 ЗС и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни. Съдът не може да задължава извършване на действия, включително и за възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на императивни нормативно установени изисквания. Принципът на законност, провъзгласен в чл. 5 ГПК изисква съдът да постановява решенията си според точния смисъл на нормативните актове, а ако са неясни – според общия им разум. В изпълнение на този принцип и прилагайки и служебно императивните правила, съдът не може да постанови възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания. Това би противоречало и на нормата на чл. 109 ЗС.

Негаторният иск е средство за защита от неоснователни действия. Премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му не е неоснователно действие. Същевременно изграждането на съоръжение, което не отговаря на строителните правила и норми е неоснователно действие и ако то създава пречки на ищеца, който го е изградил, няма причинна връзка между поведението на ответника, който го е премахнал и пречките за ищеца. Защитата срещу неоснователно действие не може да се осигури чрез предписване да се извърши друго неоснователно действие.

По основателността

По касационната жалба:

По делото е установено следното: Ищците Ф. М. С. и В. М. С. са собственици, а Г. Г. М. е запазила правото на ползване съвместно с надарените на „цех за производство и продажба на закуски” със застроена площ 32,50 кв.м. и същата площ в идеална част от УПИ …. в кв. …. с площ 310 кв.м., находящ се в [населено място]. / н.а. №…. на нотариус З. Н./. Ответникът Ж. Т. Ж. е собственик на магазин за хранителни стоки с площ 55,28 кв.м. в същия парцел. Двата обекта са съседни и ги дели тухлена стена. В цехът за производство и продажба на закуски има монтирани четири съоръжения, свързани с канализацията : тоалетна чиния, свързана с тръба Ф-110 и три мивки с тръби Ф-50 мм.. В магазина за хранителни стопи има мивка с тръба Ф-32 мм., която след редукция се включва в общата отводнителна тръба с Ф-110 мм.. В двата обекта има обща отводнителна тръба, която започва от тоалетната чиния в цеха, свързана с тръба Ф 110 мм., с дължена 55 см., в която се вливат чрез тръби Ф-50 мм. трите мивки, преминава през тухлената стена между двата обекта и навлиза в магазина за хранителни стоки със същия диаметър. След стената тръбата е дълга 78 см. и се включва във вертикална Т-образно отклонение с диаметър Ф-110 мм., в което в горния край е свързана мивката в магазина, а в долния е свързано с външната за обектите канализация, която също е изградена с тръба Ф-110 мм. От поземления имот излиза едно сградно отклонение. Вещите лица са констатирали, че в хоризонталната част на отклонението от цеха към магазина подовата настилка е разкъртена, тръбата е счупена в горната си част и се оформя улей / незатворен участък/ от тръбата. Не е констатирано запушване с циментова тапа. Тя е разбита и премахната според приетото за безспорно между страните по приложеното гр.д.№ 108/2013 г. на Силистренски окръжен съд.

Единичната СТЕ е установила наличие на отпадъци от цимент в канализационния участък. Страните спорят относно това дали са попаднали там при премахване на циментовата шапка, с която е била запушена по-рано канализацията. В този участък тя е открита. Останките от цимент /отломките/ са изчистени от в.л. Н., изготвил първата СТЕ /приложени по делото/. При наличието им е било затруднено изтичането на отпадни води. Тройната СТЕ е установила, че от цеха към канализацията в магазина могат да изтичат отпадни води частично, т.е. има пропусквателна способност, но фекални и отпадни производствени води не могат да изтичат. Според отразеното в констативен протокол от 17.10.2017 г., изготвен от комисия, назначена от кмета на общината и заключението на вещите лица от тройната СТЕ, магазинът е построен и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 13519.10.1999г. на държавна приемателна комисия. Първоначално е издадено разрешение за строеж № 88/27.07.1998 г. за изграждане на два етапа на заведение за обществено хранене, търговски обект и гараж по одобрен проект от 23.07.1998 г. Цехът е построен като втори етап от разрешеното строителство през 1998 г. вместо гаражът. Първия етап е бил за заведение за обществено хранене. Втория – за търговски обект и гараж. Според тезата на ответниците, изложена в писмената защита, проект за гараж не бил правен, защото такъв не се изисквал.

През 2000 г. е допусната поправка на „очевидна фактическа грешка” като вместо заведение за обществено хранене е допуснато изграждането на „кафе-аператив”, а вместо гараж – „цех за производство на закуски”. Цехът е приет за експлоатация с акт за приемане на 18.01.2001 г. В акта е посочено от приемателната комисия, че в процеса на строителство са настъпили съществени промени спрямо одобрените проекти. Изготвени са екзикутивни чертежи за В и К от техн. С. П. С. и съответно одобрени на основание чл. 229 ППЗТСУ /отм./. / л. 12-13 от приложеното гр.д.№ 661/12 г. на Силистренски РС. По делото са представени само обяснителната записка към архитектурната част на екзикутивните чертежи и одобрената част за ел-инсталацията на Цеха за производство и продажба на закуски / л. 95 и 96 от приложеното гр.д.№ 661/12 г. на Силистренски РС. Екзикутивни чертежи за В и К инсталацията не се съхраняват в общината и такива не са представени нито по приложените дела нито по настоящото. Представено е становището на „В и К”” ООД-Силистра, „че водопроводното и канализационно отклонение на обекта са изпълнени съгласно изискванията на Наредба № 9 за ползване на снабдителните и канализационни системи. / л. 97 от същото дело/.

Според вещите лица от тройната СТЕ по настоящото производство, приета от РС, тъй като няма изискване в гаражътг да има В и К инсталация, изграждането на такава не е било предвидено но въпреки това такава е прокарана без одобрен проект за такава. Това становище на вещите лица се подкрепя от факта, че не е намерен и не се представя нито първоначален проект за В и К инсталация нито одобрен екзикутив за В и К инсталацията на цеха. В констативния акт, а и вещите лица са установили, че в акта за приемане е отбелязано, че за В и К инсталацията се изготвят екзикутивни чертежи. Те стават част от строителната документация и отразяват действителното положение на место. Ако отразяват несъществени отклонения от строителните книжа, извършените в отклонение СМР се одобряват, но не подлежат на узаконяване. Приемателната комисия е приела обекта „Цех за обществено хранене” с В и К инсталацията, както е направена и свързана с тръбата за канални води в имота на ответника – магазина за обществено хранене.

Тройната експертиза е констатирала липса на ревизионна шахта / съгласно изискванията на чл. 141/ и неспазване на чл. 117 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации /обн., ДВ, бр. 53 от 28.06.2005 г., попр., бр. 56 от 8.07.2005 г./, съгласно който хоризонталните участъци от канализацията за обратни води следва да са с наклон 15 градуса и ширина на тръбите – Ф -150 мм. за да не се запушват от фекалните води, а в случая, и от производствени води. В съдебно заседание, вещите лица са обяснили, че тази наредба е приета по-късно, след приемане на обекта, но същите изисквания са съществували и за изграждане на сградни инсталации в предходния период. Заключението на експертите е, че не би следвало канализационната тръба от цеха да преминава през магазина за хранителни стоки, защото това са два отделни обекта със самостоятелно функционално предназначение, а следва да се изготви проект за канализация, по който производствените води от цеха за закуски да се вливат директно в тръба в канализационната шахта и от там да се извеждат заедно с отведените канални води от другите самостоятелни обекти с едно канално отклонение в уличната канализация. В съдебно заседание вещите лица са обяснили, че запушването не е пълно, могат да протичат води, но не производствени и фекални, че ако се възстанови канализацията както е била отново ще се запуши след известно време поради това, че не са спазени технологичните изисквания за прокарването й, които са и нормативно установени.

Препоръките на комисията, назначена от кмета, изготвила констативния протокол, са да се извършат възстановителни ремонтни дейности – разбиване на подовата настилка и на двата обекта около увредения участък, демонтиране на старата тръба и монтиране на нова PVC тръба с диаметър Ф-110, която да се привърже към запазения участък, водещ към дворищната шахта. Проект или чертеж, по който е била изградена процесната канализация няма. Ищците считат, че такъв следва да изготви ответникът. Решението на тази комисия е, ремонтните работи да се извършат от специалисти с необходимата техническа правоспособност.

РС е приел, че е налице ново външно вмешателство след приключване на предходното производство по иска по чл. 109 ЗС. По гр.д.№ 661:2012 г. на РС-Силистра е бил предявен иск по чл. 109 ЗС от Ф. и В. С. против ответника сега Ж. Ж. за премахване на запушването на канализационната система с циментова тапа. Производството е приключило с отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС „като погасен чрез изпълнение”, тъй като между страните било обявено за безспорно, че на 14.05.2013 г. е премахнато циментирането.

Съдът се е позовал на приетото заключение по приключилото гр.д.,1012/2014 г. на Силистренски РС, с решението по което е пресъдено обезщетение на Г. М. за лишаване от ползване поради запушване на канализацията от ответника за периода 01.06.2010 г. – 14.05.2013 г. и на заключението на в.л., което намерило при посещението в имота сега циментови отломки в тръбата в частта й към магазина, които премахнал и приложил към делото. РС е приел, че е преклудирано възражението на ответника за незаконно изграждане на канализацията на цеха, тъй като този въпрос вече е обсъден по приключилите дела.

По жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил решението, като се е позовала на влезли в сила решения между същите страни по чл. 109 ЗС за премахване от ответника на запушване с циментова тапа, констатирано по приключилите дела, прието е за установено въз основа на заключението на единичната СТЕ, че тапата сега била премахната, но са намерени от вещото лице и приложени по делото циментови отпадъци, поради което ищците не могат да ползват цеха си по предназначение. Съдът е приел, че възражението за незаконно строителство на канализацията е преклудирано с влязлото в сила решение по гр.д.№ 661/2012 г. на РС-Силистра. Изложено е и допълващо възражение, че ответникът не може със самоволни действия да премахва / затапва/ канализация, дори тя да е незаконен строеж, а това може да бъде направено единствено от компетентните органи. Съдът се е позовал и на предписанията на Общинските власти към ответника и на писма от РДНСК и от дружеството „В и К”, че канализацията е изградена без проект, но съобразно нормативните изисквания. Затова е потвърдено решението, с което са уважени предявените искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.

В нарушение на процесуалните правила е разбирането на въззивния съд, че със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за законосъобразността на канализационната инсталация. Между страните няма влязло в сила решение, с което да е уважен иск по чл. 109 ЗС. Решението по гр.д.№ 661/2012 г. на РС- Силитра е отменено, а иска е отхвърлен от въззивния съд поради премахване на циментовата тапа от ответника. Това не установява, че канализационната инсталация е изградена при спазване на строителните правила и норми. Същевременно заключения, изготвени и приети по приложените дела не са доказателства по настоящото дело и от тях не могат да се черпят аргументи, защото това нарушава принципа на непосредствеността. След приключване на предходното дело по чл. 109 ЗС, ищците не са провели производство по обезпечаване на доказателства, заключението по което единствено може да се ползва по настоящия спор / виж чл. 207 ГПКчл. 209 ГПК/

Приключилите производства, по които са уважени исковете на Г. М. против Ж. Ж. за обезщетения за вреди по чл. 45 ЗЗД от невъзможността да ползва цеха за периода 01.06.2010 г. – 14.05.2013 г. / по гр.д.№ 1012/2014 г./ не установяват законност на канализацията, а виновно поведение на ответника в предходен период преди премахмане на циментовата тапа, която е поставил и премахнал в хода на приключилото производство по чл. 109 ЗС. Същото се отнася и за приключилото производство по гр.д.№ 728/2015 г., по което са присъдени обезщетения за същите вреди на Ф. и В. С. за период преди премахване на циментовата тапа.

Въззивната инстанция е приела, че ответникът е извършил повторно запушване на инсталацията след приключване на предходното дело по чл. 109 ЗС, като се е позовал на заключението на в.л. Н., прието по настоящото дело, който обаче се позовава и използва констатациите на вещото лице по приложеното гр.д.№ 1012/2014 г., че тръбата отново е запушена и че е нарушена целостта й, като е налице отвор отгоре.

Съдът не е посочил защо не е възприел заключението на тройната СТЕ, а и на заявеното от в.л. Н., приети по настоящото дело, които установяват, че е имало частична пропускателна способност на част от отпадните води, че затварянето на тръбата и пускането отново на отпадни производствени и фекални води ще доведе до ново запушване предвид това, че тръбата е хоризонтална, няма наклон от 15 градуса, съгласно изискването на чл. 117 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации /обн., ДВ, бр. 53 от 28.06.2005 г., попр., бр. 56 от 8.07.2005 г./Действително тази наредба е приета след изграждане и пускане в експлоатация на цеха за производство и продажба на закуски, но предвид липсата на одобрен проект за канализационата инсталация, при изпълнение на предписанието за изграждане на нова следва да се прилагат новите, сега действащи правила. Отделно от това, с пар.2 от ПЗР от нея обаче са отменени Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, утвърдени със заповед № РД-02-14-35 от 25.VI.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1989 г., бр. 74 от 1992 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 15 от 1996 г. и бр. 105 от 2000 г.; попр., бр. 17 от 2001 г.) и отпечатани в БСА, бр. 3 от 2001 г., и ПИПСМР – раздел „Вътрешни водопроводни и канализационни инсталации“ (БСА, кн. 3 – 4 от 1968 г.; изм., бр. 4 от 1987 г.). Към глава 13 „Сградни канализационни отклонения” от тях препраща изрично чл. 17 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отменена 12.10.2004 г. Ответниците по касация считат, че тази норма не се прилага за хоризонталната тръба, която излиза от цеха на ищците и преминава в магазина на касатора.

Съгласно чл. 116 от цитираната наредба, за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Същото изискване има и в чл. 110 от цитираните нормативи, приети през 1986 г. и действали до 2004 г. Това нормативно изискване е въведено в съответствие със законите на физиката, за да съответства сградното канално отклонение на количеството на провежданите отпадъчни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания на канализацията. Изискването за ширина на тръбата Ф 150 и наклон – 15 градуса се отнася до сградното канализационно отклонение, каквото представлява тръбата, излизаща от имота на ищците / цеха за закуски/ и навлизаща през имота на ответника. Касае се за отделни сгради, построени в един имот. Съгласно чл.18 във връзка с чл. 7 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, не се допуска преминаването на водопроводни отклонения през чужди имоти с изключение на случаите по чл. 210 ППЗТСУ /отм./. Сградите на всяка от страните са отделни, строени по различно време – първо магазинът за хранителни стоки, а след това цеха. По делото не е доказано да е издадена заповед на кмета по чл. 210 ППЗТСУ /отм/, който е действал към момента на изграждане на цеха, инсталацията не е изграждана по одобрен проект от общината, а не е установено и че няма друг начин за прокарване на канализацията от цеха директно към сградното отклонение, което изилиза от поземления имот.

Канализацията на двата обекта не съответства и на изискването на чл. 141 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, според което на хоризонталните участъци следва да има ревизионна шахта или отвор, каквото се съдържа и в цитираните нормативи. Чрез подобен отвор се осигурява почистване на канализацията при запушване. Видно от приложените протоколи за разпит по образуваното дознание по жалба на ищците, отворът в хоризонталната тръба с Ф 110 се е наложил поради запушване на канализацията преди включване на уредите в магазина за хранителни стоки. От изложеното следва, че изградената канализация без одобрен проект, за която са изготвени екзикутивни чертежи, / които не се съхраняват в общината и по строителната документация/ и в нарушение на нормативинте изисквания за ширина на тръбата и за наклон е неподходяща за отвеждане на промишлени води от стопанска дейност. Предвид отговорът на поставеният въпрос, съдът не може да постанови решение, с което да задължи ответника да възстанови тази инсталация. Следва да се отбележи, че за присъединяването на канализацията от цеха на ищците към магазина на ответниците освен че не са представени по делото строителни книжа, не е установено да е изпълнена процедурата по чл. 210 ППЗТСУ /отм/, а не е установено и да няма друга възможност за присъединяване на цеха към дворищната шахта в имота.

По тези съображения, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. Не е налице причинна връзка между поведението на ответника след премахване на циментовата тапа / шапка/ и невъзможността ищците да ползват имота си – цеха за производство и продажба на храни по предназначение. Канализационната инсталация в зоната на свързване е изградена в нарушение на нормативните изисквания за това / без нуобходимия наклон и ширина на тръбите и без ревизионна шахта / и това е причината да не може да функционира нормално / да отвежда производствени и фекални води/, поради което цеха не може да работи. Направеният отвор от ответника в горната част на тръбата е последица от допуснатите нарушения при изграждане на канализацията на цеха, собственост на ищците.

Тъй като липсата на пряка причинна връзка между поведението на ответника след премахване от него на циментовата тапа и невъзможността цеха да работи през процесния период 19.01.2015 г. – 12.04.2017 г., иска по чл. 45 ЗЗД също е неоснователен и следва да се отхвърли, както и акцесорните искове за мораторна лихва върху претендираното обезщетение.. Предходните решения са постановени за предходни периоди – преди премахване на циментовата тапа от ответника и при друга фактическа обстановка.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано, поради което следва да се отмени. По същество предвид изложеното, исковете по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ще се отхвърлят. Съобразно този резултат, на касатора /ответник по исковете/ следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съобразно представените договори за правна помощ, в които е отразено, че сумите са изплатени в брой и платежните документи. Общият размер на разноските, които се дължат от ищците за трите инстанции е 7038 лв. / 2618 лв.- пред РС, 2195 лв. – пред ОС и 2225 лв. – пред ВКС.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 49 от 21.05.2018 г. по гр.д.№ 66/2018 г. на Окръжен съд – Силистра и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. да бъде осъден ответника Ж. Т. Ж. на основание чл. 109 ЗС да възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация на цеха за производство и продажба на закуски с административен адрес [населено място], [улица], ет.1 обект 12 „А” с идентификатор …., като демонтира увредената PVC тръба с Ф-110 мм. и монтира нова, която да се подвърже към запазения тръбен участък, водещ до дворищната шахта.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. да бъде осъден ответника Ж. Т. Ж. на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на всеки от ищците Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. по 4215 лв. обезщетение за претърпени вреди в следствие невъзможността да използват притежаваните от тях по 1/3 ид.ч. от „цех за производство и продажба на закуски” на посочения адрес за периода 19.01.2015 г. – 12.04.2017 г. и по 461 лв. на всеки от тримата обезщетение за забава за изплащане на посочените суми за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017 г.

ОСЪЖДА Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. да платят на Ж. Т. Ж. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 7038 лв.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите