Решение № 1211 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3877/2007 г.

Анотация

Отговор

Определянето на края на давностния срок става чрез общите правила за броене на сроковете и зависи от начина, по който той е определен. Приложимият в случая 10-годишен давностен срок, който започва да тече от 01.06.1996 г., завършва на съответното число и месец от последната година - на 31.05.2006 г. С въведения от пар. 1 ЗДЗС от 2006 г. мораториум броенето на срока е спряно, считано от 31.05.2006 г., който е последният ден на последната година, в която срокът изтича. Спирането на давността практически прави невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС. За постигането на този правен резултат законодателят е придал на нормата на пар. 1 ЗДЗС обратно действие. Затова ищците, които са недобросъвестни владелци на имот частна общинска собственост, не са могли да придобият собствеността на основание придобивна давност. Спрямо тях не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС и предявеният положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е неоснователен.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година, в състав:

Председател:
Жанин Силдарева

Членове:
Маргарита Соколова, Дияна Ценева

при секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3877/07 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. а ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 ПЗР ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.

История на спора

С решение № 64 от 07.05.2007 г. по в. гр. д. № 133/07 г. на Търговищкия окръжен съд, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е отхвърлен предявеният от Ф. А. Х. и З. С. Х. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на правото на собственост върху недвижим имот с площ от 615 кв. м., включващ части от УПИ XVIII-XXI и улица от кв. 68 по плана на гр. Т. от 1996 г., съответно части от имоти, подробно описани, по кадастралната карта на града, идентичен с имот № 1* от кв. 20 по плана от 1967 г.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ищците, в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост на фактическите и правни изводи за упражнявано владение върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели и за нарушение на материалния закон при приложението на чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 86 ЗС и на пар. 1 ЗДЗС.

Ответникът по иска О. гр. Т. е възразил, че жалбата е неоснователна.

Мотиви

Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Искът за собственост има за предмет недвижим имот, находящ се в ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини